1 Р Е Ш Е Н И Е № 337 гр. София, 02 септември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при участието на секретар ИВАНКА ИЛИЕВА на прокурор от ВКП ЯВОР ГЕБОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1717 /2011 г. и за да се произнесе , взе предвид следното: Производство пред ВКС е образувано по искане на осъдения Д. Д. М. на основание чл.422, ал.1,т.5, вр. с чл.421, ал.3, предл. първо и чл.420, ал.2 НПК, за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд №4290/2010г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД и отмяна на постановеното по него решение№1214/25.11.2010г., с което е потвърдена присъда№30 от 09.04.2010 г. по нохд№3061/09 г. на Софийския районен съд. В искането се изтъкват допуснати особено съществени нарушения по чл.348, ал.1,т.1-3 НПК. За нарушение на закона се сочат неправилни изводи в съдебните актове за авторството на деянията от подсъдимия и за осъществяването им под признаците на инкриминираните състави по чл.209 НК и чл.194 НК, с искане за оправдаване по обвинението или прилагане на чл.9, ал.2 НК. Декларативно се сочат допуснати съществени процесуални нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК, поради липса на обективно, всестранно и пълно изследване на данните по делото, игнориране на обясненията на подсъдимия, необсъдени доводи на защитата. Явната несправедливост на наказанието се мотивира с неотчитане от съдилищата на всички смекчаващи вината обстоятелства . Не е даден отговор в мотивите на решението защо е определен максимално дълъг изпитателен срок на отлагане изпълнението на общо най-тежкото наказание лишаване от свобода. Иска се възобновяване на въззивното производство, отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. Алтернативно се поставя искане за оправдаване на осъдения по обвинението, респ. за намаляване на размера на наложеното му общо наказание и на срока за отлагане изпълнението му по чл.66 НК. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ осъденият Д. Д. М. се явява лично и с упълномощеният от него защитник - адвокат Марковски от САК, който поддържа жалбата. Според прокурорът от ВКП искането е основателно само по отношение на оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, тъй като размерът на щетите ,причинени с деянията не е завишен. В последната си дума осъденият заявява искане за възобновяване на делото, отмяна на решението и връщането делото за ново разглеждане. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ДОВОДИТЕ В ИСКАНЕТО , СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Искането е допустимо - подадено е срещу влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред и подлежащ на възобновяване. Инициирано е в срока по чл.421, ал.3 НПК от оправомощен процесуален субект. Разгледано по същество искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО. С въззивно решение от 25.11.2010г. по внохд№ 4290 /2010год.. на Софийски градски съд, наказателна колегия , образувано по жалба от защитата на подсъдимия и жалба лично от подсъдимия, е потвърдена присъда от 09.04.2010 г. по нохд № 3061 /2009г. по описа СГС, с която подсъдимият Д. Д. М. е признат за виновен за това , че на различни дати през месец март 2008 г в гр.-София, на паркинга на Централни хали АД, бул. “Мария Луиза“ №25, при продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у различни лица: В. Д. за сумата от 200 лв. и К. Г. за сумата от 100 лв., в резултат на което е причинил общо имотна вреда в размер на 300 лв., поради което и на основание чл. 209 ал.1 НК ,вр. чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода. С присъдата подсъдимият Д. Д. М. е признат за виновен и в това, че на 11.03.08 г, около 12.00 часа. в [гр.София, на паркинга на Централни хали АД. бул. “Мария Луиза” № 25, е отнел чужди движими вещи - сумата от 180 лв. собственост на дружеството, от владението на В. Д., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 194 ал.1 НК, вр. чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода На основание чл.23. ал.1 от НК е определено общо най-тежкото наказание на подсъдимия - лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което е отложено по чл.66, ал.1 НК за срок от пет години. С присъдата Д. Д. М. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.209. ал.1 вр. чл.26, ал. 1 от НК, за това, в периода 27.02.08 -11.03.08 г. в гр.София на паркинга на Централни хали АД, при продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил заблуждение у различни лица, в резултат на което им причинил имотна вреда в размер общо на 750 лв. В искането, насочено срещу осъдителната част на решението няма конкретни доводи, а общи твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения. Проверката показва, че те са напълно голословни и не почиват на данните по делото. ВКС счита, че съдилищата по фактите не са нарушили, а са изпълнили изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 НПК и са изградили вътрешното си убеждение въз основа на правилно събрани, проверени и оценени доказателствени източници. При изясняване обстоятелствата от предмета на доказване обясненията на подсъдимия за подложени на внимателен анализ поради двойствената им процесуална природа- на източник на доказателствени факти и на средство за защита. Именно спазвайки задълженията си съответно по чл.305, ал.3 и по чл.339, ал.2 НПК решаващите съдилища са отговорили в мотивите си защо са дали частично вяра на обясненията на подсъдимия М.. Обосновали са също и кои от дадените в съдебната фаза и от прочетените им по реда на чл.281 НПК, дадени в досъдебната фаза свидетелски показания на свидетелите К. Г. и В. Д., съдилищата са приели за достоверни и защо. Възприетата фактическа обстановка е установена от анализа на събрания и проверен по делото доказателствен материал: частично от обясненията на подсъдимия , показанията на свидетелите К. Г. ,В. Д. (дадени пред съда и приобщени по реда на чл.281 НПК), от свидетелите И. Д., П. С., св. Л. Г. и от писмените доказателства и доказателствени средства, включително и от приходни касови ордери, справки от УМБАЛ “Царица Й. “- Исул ЕАД, копие от извлечение от амбулаторна книга, съдебномедицинско удостоверение, разписка за връщане на сумата 200 лв. С въззивното решение е извършена проверка на присъдата както по доводите в жалбата на подсъдимия и защитата му, така и служебно, при спазване правилата по чл.313 и чл.314 НПК. СГС е обсъдил доводите в жалбата относно противоречивите доказателствени източници и е изложил аргументи кои от тях приема за достоверни и на кои не дава вяра, поради което неоснователно се твърди, че са били нарушени правилата по чл.339, ал.2 НПК, респ. по чл.305, ал.3 НПК от първата инстанция. Няма нарушение на закона. Авторството на деянията от подсъдимия и осъществяването им под признаците на инкриминираните състави по чл.209 НК и чл.194 НК са установени от приетите за установени факти въз основа на правилно събраните доказателствени източници.Установени са обвинителните факти относно начина по който подсъдимият е мотивирал свидетелите Г. и Д. да се разпоредят с процесните суми в негов интерес. Подсъдимият М. отрича да е взимал пари от колегите си но обясненията му са опровергани от показанията на свидетелите Г. и Д., които логично и непротиворечиво са установили , че подсъдимият е поискал и получил от тях парични суми като е заявил пред свид. Д. и впоследствие пред Г. , съответно неверните факти, че “по поръка на шефа”, трябва да му бъдат дадени поисканите от тях парични средства и по този начин е създал невярна представа у свидетелите относно действителността, в резултат на което последните са се разпоредили като последователно са ги дали на подсъдимия. В резултат на въвеждането в заблуждение на свидетелите Г. и Д. и извършените разпоредителни действия е настъпила имотната вреда за разпоредилите се и имотната облага за подсъдимия. По делото са налице и доказателства , че подсъдимият е отнел без съгласието на собственика сумата от 180 лв., на инкриминираната дата през месец март 2008г. от владението на свид. Д., с намерение противозаконно да я присвои, като е установил своя фактическа власт върху чуждите парични средства. Няма основание за прилагане на чл.9, ал.2 НК относно отговорността за посегателствата по двете престъпления. Не е налице нито един от елементите на малозначителност на престъплението, визирани в закона. Не само размерът на инкриминирания предмет , но и начина на извършване деянието и степента на засягане обществените отношения - обекти на престъплението предвид начина на извършване деянието, могат да обусловят тежестта на престъплението. В случая не може да се приеме че размерът на предмета на престъпленията е незначителен . При първото е налице престъпна упоритост поради броя на деянията, която допълнително завишава степента на обществена опасност на престъплението по чл.209 НК. Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание е основателно. ВКС намира за несъобразени с данните по делото изводите на инстанциите по същество относно индивидуализацията на наказанията на подсъдимия. Неубедителен е максимално дългият срок , определен за от съдилищата за отлагане изпълнението на общо най-тежкото наказание лишаване от свобода, наложено на осъдения. Липсва завишена степен на обществена опасност на подсъдимия. Макар и степента на обществена опасност на конкретните деяния да е завишена, тя не е съобразена с невисоката степен на обществена опасност на дееца. Съдилищата не са оценили по съдържанието им установените факти за младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добри характеристични данни, неутвърждаването на инкриминираните прояви като стил в поведението му в обществото. При тези данни, ВКС намира, че е допуснато съществено нарушение по чл. 422, ал. 5, вр. чл. 348, ал. 1,т. 3 ,вр. с ал. 5, т. 1 НПК. Производството трябва да бъде възобновено и атакуваното решение – изменено само в частта относно наложените наказания на осъдения , относно приложението на чл. 23 НК и намалена продължителността на срока на отлагане изпълнението по реда на чл. 66, ал.1 НК на общо най-тежкото наказание на осъдения. При отчитане превеса на смекчаващите вината на М. обстоятелства по чл. 54 НК и целите по чл. 36 НК, наказанието за престъплението по чл. 209, ал. 1 НК следва да бъде индивидуализирано на една година лишаване от свобода и съответно – намалено от две години лишаване от свобода до размера на предвидения специален минимум в санкционната част на състава. Относно престъплението по чл. 194, ал. 1 НК предвиденото наказание не съдържа специален минимум като намаляването му от една година лишаване от свобода на шест месеца лишаване от свобода съответства на тежестта на извършеното. По чл. 23, ал.1 от НК следва общо най-тежкото наказание на подсъдимия М. , да се намали от две, на една година лишаване от свобода като срокът на отлагане изпълнението му да се намали от пет , на три години, от влизане в сила на решението, с който размер на санкциите ще бъдат постигнати целите на чл. 36 НК и наказанието ще отговаря на принципа за справедливост и съответност. Предвид тези мотиви ВКС на РБ, съгласно чл. 426 НПК и вр. чл. 354, ал. 1 т. 1, и съответно , вр. ал. 2,т. 1 НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 4290/2010г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД . ИЗМЕНЯВА въззивно решение, постановено на 25.11.2010г. по внох №4290/2010год.. на Софийски градски съд, САМО В ЧАСТТА относно размера на наложените на Д. Д. М. наказания като: намалява размера на наказанието по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26 НК и вр.чл. 54 НК от две години лишаване от свобода, на една година лишаване от свобода, както и намалява наложеното наказание по чл.194, ал.1 ,вр. с чл.54 НК от една година лишаване от свобода, на шест месеца лишаване от свобода. ИЗМЕНЯВА решението в частта по приложението на чл.23, ал.1 НК като намалява размера на общо най-тежкото наказание от две години лишаване от свобода, на една година лишаване от свобода, както и намалява срока, за който е отложено изпълнението му по реда на чл.66, ал.1 НК от пет години, на три години, считано от влизане в сила решението. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖИНЕ ИСКАНЕТО на осъдения Д. Д. М. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд№4290/2010г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :