Ключови фрази


13

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 27
София, 26.01.2022 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3672 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. Н. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. И. Д. от АК-В., срещу решение № 909, постановено на 18.05.2021 г. от Окръжен съд – Варна, ГО, IVа въззивен състав по в.гр.д.№428/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено по отношение на В. Х. Н. по реда на чл. 23, ал. 2 СК, че Г. З. Н. е собственик на придобити с лично имущество 36 870/81 636.34 идеални части от жилище-ателие с идентификатор ...., находящо се в [населено място],[жк], [улица], ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4.50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 294.3 кв.м. и 13.8973 идеални части от общите части на сградата, който е придобит по време на брака на страните, сключен на 27.08.2005 г. и прекратен с решение №3519/25.11.2009 г., постановено по гр.д.№ 7165/2009 г. по описа на РС-Варна, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № ....г. и така описаният недвижим имот е допуснат до делба между страните при квоти 54 253.17/81 636.34 идеални части за Г. З. Н. и 27 383.17/81 636.34 идеални части за В. Х. Н..
В изложението се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 280, ал. 2 ГПК.
Според касатора е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли да бъде уважен иск по чл. 23, ал. 2 СК след като се твърди, че частичната трансформация е настъпила по отношение на симулираната в нотариалния акт цена, но симулацията не е надлежно установена и доказана.
Посочва, че в представения по делото нотариален акт като цена на имота е посочена сумата от 28 000 евро, докато според съделителя Г. З. Н. действителната цена, на която имотът е закупен, възлиза на 81 635.34 лв. и разликата е заплатена от него с лични средства, но при това иск за относителна недействителност в производството не е предявяван и по отношение на нея относителната недействителност на договора в частта относно цената не е установена. Поддържа, че в противоречие с практиката на ВКС (решение по гр.д.№ 375/2010 г. на IV г.о. на ВКС) въззивният съд е приел за допустимо установяването на симулацията относно цената със свидетелски показания. Поддържа също така, че в случая не е налице начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр.1 ГПК, тъй като представеният по делото предварителен договор представлява частен документ, изходящ от страната, която го е представила, а не от другата страна и удостоверява изгодни за представилата го страна факти. Поради това счита, че предварителният договор не следва да се кредитира, още повече, че документът е оспорен с отговора на исковата молба. В тази връзка поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване и по следните въпроси:
Може ли съдът да приеме частен документ, изходящ от страната, която го е представила и се домогва да докаже в своя полза симулация на цена, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба за „контра летер“ или начало на писмено доказване, когато същият е надлежно оспорен от отсрещната страна на спора и не е подписан от нея;
Каква обвързваща сила има предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот по отношение на несключилия го съпруг по време на брака и може ли да съставлява „контра летер“ или начало на писмено доказване по отношение на твърдение за симулация на цената на имота в производство с правно основание чл. 23, ал. 2 СК;
Следва ли съдът да допуска свидетелските показания за установяване на симулация въпреки забраната, регламентирана в чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, след като не е представено обратно писмо, изходящо от другата страна, а за такова се сочи предварителен договор за покупко-продажба, подписан от страната, релевирала симулацията.
Поддържа, че по последния въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС – решение № 484 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 375/2010 г. на IV г.о. на ВКС.
Поддържа също така, че обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като свидетелските показания на майката на съделителя Г. З. Н. са кредитирани безусловно от съда въпреки близката родствена връзка, която е индиция за заинтересованост от изхода на делото. Навежда доводи, че дарственото намерение на родителите следва да бъде доказано и безспорно установено не от самите тях, а да бъде подкрепено с доказателствен материал.
Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса очевидно неправилно ли е решение на въззивен съд, когато приема за привидна цена в нотариален акт без да е искано изрично прогласяване на нищожност по отношение на нея.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, ответникът по касационна жалба Г. З. Н., чрез процесуалния си представител адв. Д. М., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Г. З. Н. е предявил срещу В. Х. Н. иск за делба на жилище-ателие с идентификатор ...., находящо се в [населено място],[жк], [улица], обективно съединен с иск за признаване за установено по реда на чл. 23, ал. 2 СК, че е вложил лични средства при придобиването на този имот и е налице частична трансформация на тези средства в размер на 26 873.10/81 636.34 идеални части. Поддържа, че имотът е придобит по време на брака на страните, като на 27.02.2006 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба, в който е посочена действителната цена на имота. Твърди, че на същата дата (27.02.2006 г.) неговият баща превел на продавача сумата от 21 000 лв., с която сума родителите му са го надарили, както и че окончателните задължения по предварителния договор в размер на 5 780 лв. също били преведени на продавача от неговите родители с намерението да го надарят. Твърди, че с оглед закупуването на имота на 20.06.2006 г. съделителите сключили договор за банков кредит за сумата от 28 000 евро, като на 22.06.2006 г. бил сключен окончателният договор за покупко-продажба на процесния имот, в който като цена била посочена равностойността на сумата от банковия кредит. Поддържа, че при закупуването на имота е вложил свои лични средства, дарени му от неговите родители, в размер на 26 900 лв.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК В. Х. Н. е оспорила твърдението, че реалната покупна цена на имота е различна от посочената в нотариалния акт, като поддържа, че сумата от 26 873 лв. е заплатена за подобрения в имота, осъществени от продавача „Руник“ ООД по силата на устен договор със страните. Твърди, че родителите на двете страни са им дарили парични средства по повод сключения граждански брак, като намерението било да се надари семейството. Поддържа също така, че доколкото и двамата съделители са участвали в покупко-продажбата на имота, то намерението на Г. З. Н. е било да я надари с получената от родителите му сума. Оспорва представения с исковата молба договор за включване в ново строителство с твърдението, че не е давала съгласие за сключването му и поради това договорът не я обвързва, като оспорва и датата на сключване на договора.
Между страните не съществува спор, че правото на собственост върху процесния апартамент е придобито по време на техния брак чрез възмездна сделка – бракът между страните е сключен на 27.08.2005 г. и прекратен с развод с решение № 3519 от 25.11.2009 г. по гр.д.№7165/2009 г. на Варненския районен съд. С договор за покупко-продажба, сключен на 22.06.2006 г. (н.а. № ....г.), „Руник“ ООД е продало на Г. З. Н. и В. Х. Н. процесния недвижим имот за сумата от 28 000 евро.
В обжалваното решение въззивният съд от фактическа страна е приел за установено, че на 27.02.2006 г. между Г. З. Н. (като купувач) и „Руник“ ООД (като продавач) е сключен договор № 606 за включване в ново строителство, като цената на процесния имот е уговорена като левовата равностойност на 41 740 евро по фиксинга на БНБ в деня на плащането и е предвидено сумата да се изплати като 21 000 лв. бъдат платени до седем работни дни след подписване на договора, а остатъка до два месеца след издаване на протокол Образец 14 по посочена в договора банкова сметка на продавача.
Въз основа на представените по делото платежно нареждане от 27.02.2006 г. за сумата от 21 000 лв. и платежно нареждане от 13.07.2006 г. за сумата от 5 780 лв., двете с наредител З. Г. Н. (баща на съделителя Г. З. Н.) въззивният съд е приел за установено, че З. Н. е превел тези суми по посочената в договор № 606/27.02.2006 г. банкова сметка с посочено и за двата превода основание „покупка на жилище“.
Посочено е, че по делото са представени два договора за дарение, съответно от 27.02.2006 г. за сумата от 21 000 лв. и от 13.07.2006 г. за сумата от 5 780 лв., първият от които сключен между родителите на Г. Н. като дарители и последния като надарен, а вторият – между бащата на Г. Н. като дарител и последния като надарен.
Взето е предвид, че на 20.06.2006 г. между „Банка ДСК“ ЕАД (като кредитор) и Г. З. Н. и В. Х. Н. (като кредитополучатели) е сключен договор за жилищен кредит за сумата от 28 000 евро, като тази сума е отпусната за покупката на процесния недвижим имот. Посочено е, че правото на собственост върху имота е прехвърлено на Г. З. Н. и В. Х. Н. от продавача „Руник“ ООД на 22.06.2006 г., като в договора за цена на имота е посочена сумата от 28 000 евро.
Взето е предвид, че от показанията на свидетелката Р. П. Н., майка на съделителя Г. З. Н., е установено, че по повод сключения между страните брак тя и съпругът ѝ решили да помогнат на сина си с парични средства за закупуване на жилище, като сумата от 21 000 лв. била преведена от сметката на съпруга ѝ по сметка на фирмата-строител „Руник“ ООД през месец февруари 2006 г. за да послужи като първоначална вноска за теглене на ипотечен кредит, а сумата от 5 780 лв. била преведена по-късно по същия начин. Взето е предвид също така, че според показанията на свидетелката тези суми са дарени на сина им за закупуване на жилище, в което да свие семейно гнездо, както и че съставените договори за дарение не са били заверени нотариално, тъй като никога не смятали, че може да се стигне до такива дела. Посочено е, че показанията на тази свидетелка се преценяват от съда по реда на чл. 172 ГПК с оглед обстоятелството, че същата е майка на съделителя Г. З. Н..
Взето е предвид също така, че според показанията на свидетеля Х. П. Х., преценени с оглед обстоятелството, че същият е баща на съделителката В. Х. Н., е установено, че страните са изтеглили кредит от 28 000 евро за закупуване на жилище, както и че свидетелят лично е участвал в обзавеждането на апартамента, помагайки на семейството, като е вложил около 15 000 - 20 000 лв., както и че сватовете също помагали с парични средства, но не знае точно с колко.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че е доказан предявеният иск за частична трансформация за сумата от 26 870 лв., както и че делбата следва да бъде допусната при квоти 54 253.17/81 636.34 ид.части за Г. З. Н. и 27 383.17/81 636.34 ид.части за В. Х. Н..
За неоснователен е приет доводът на съделителката В. Х. Н., че за действителна следва да се приеме цената, посочена в договора за покупко-продажба, както и че представеният договор №606/27.02.2006 г. не представлява начало на писмено доказателство и не следва да се цени, доколкото не я обвързва.
Изложени са съображения, че твърдението на страна по сделка, че вписаната в нотариалния акт продажна цена е симулативна, представлява такова за факт с правно значене, за установяването на който са допустими всички доказателствени средства. Посочено е, че в случая представеният по делото договор № 606/27.02.2006 г. следва да бъде ценен като обратен документ, удостоверяващ действителната цена по сделката. Изложени са съображения, че като частен диспозитивен документ, носещ подписите на договарящите страни, същият се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на обективираните в него изявления, а съдържанието му следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение и наред с останалите доказателства по делото, които в случая сочат по-висока продажна цена на имота от отразената в нотариалния акт. Взето е предвид, че в показанията си свидетелката Р. Н. изрично е заявила, че сумата от 21 000 лв. е била преведена от съпруга ѝ по сметка на фирмата-строител с цел да послужи за първоначална вноска за теглене на ипотечен кредит за закупуване на жилище, като датата на превода – 27.02.2006 г., съвпада с датата на сключването на договор №606 за включване в ново строителство, в който същата сума е изрично посочена като първа вноска от общата цена за закупуването на процесния недвижим имот в размер на 41 740 евро по фиксинга на БНБ към деня на плащането. И доколкото посочената в преводното нареждане от 13.07.2006 г. сума в размер на 5 780 лв. представлява (при отчитане на различната валута) разликата между цената на процесния имот, посочена в договора за включване в ново строителство (41 740 евро, съответно 81 336.34 лв.) и останалите, заплатени на продавача „Руник“ ООД суми – 21 000 лв. (преведена на строителя като първоначална вноска от цената на процесния имот) и 54 763.24 лв. (посочена като цена на имота в нотариалния акт и съответстваща на размера на отпуснатия на страните ипотечен кредит), въззивният съд е приел, че действителната продажна цена на процесния имот е тази, посочена в договор №606/27.02.2006 г. за включване в ново строителство – 41 740 евро.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, вкл. на посочената в обжалваното решение (решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр.д.№3438/2016 г. на II г.о.на ВКС). Както е прието в решение №231/08.07.2015г. по гр.д.№6604/2014г. на IV г.о. на ВКС, нотариалният акт представлява официален документ, но неговата обвързваща доказателствена сила се простира само върху фактите, обхванати от удостоверителното изявление на нотариуса: датата и мястото на съставяне на акта, самоличността на лицата и изявленията им за сключване на сделката, както и за другите действия, извършени пред и от нотариуса - прочитане, одобряване и подписване на акта, т.е. законната доказателствена сила на този документ се отнася или до личните действия на нотариуса, или до неговите преки възприятия. Доказателствената сила на нотариалния акт не обхваща верността на изявленията на лицата ,в която част нотариалния акт има характер на частен документ. Въпросът за верността на изявленията на страните по сделката, т. е. доколко те отговарят на истината, се решава от съда според събраните по делото доказателства. Доказателствената сила на удостоверените в нотариалния акт изявления на страните относно цената могат да бъдат оборени при наличието на предпоставките на чл. 165, ал. 2 ГПК, аналогична на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.), ако е представен документ, изходящ от противната страна, който да служи за начало на писмено доказателство и въз основа на него да бъдат допуснати исканите свидетели, като под противна страна се има предвид съконтрахента по договора.
Както е прието в решение № 38 от 19.05.2017 г. по гр.д.№ 3438/2017 г. на II г.о. на ВКС и посоченото в него решение № 51 от 21.07.2010 г. по т.д. № 528/2009 г., I т.о. на ВКС, при опровергаване на съдържанието на нотариалния акт е възможно страната да твърди, че истинската, юридически валидната воля е друга, а изразеното в нотариалния акт е привидно и то няма правно действие. Следователно се въвежда твърдение за симулация, при което забраната за гласни доказателства по чл.133, ал.1, б."е" и б."б" ГПК-отм. (чл.162, ал.1, т.2 и т.6 от действащия ГПК) би могла да бъде преодоляна по реда на чл.134, ал.2 ГПК-отм. (чл.165 от действащия ГПК). С това становище на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като е приел, че в исковата молба се съдържат твърдения за симулация на договора по отношение на посочената в него цена и е разкрил симулацията при спазване на предвидените в чл. 165 ГПК правила.
В обжалваното решение е прието, че няма основание показанията на свидетелката Р. Н., майка на съделителя Г. З. Н., да не бъдат кредитирани, доколкото съдът не може да игнорира допустимите и относими факти от спорното право, установени от показанията на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. В случая е посочено, че показанията на свидетелката са логични, последователни и кореспондират с приетите по делото писмени доказателства.
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, вкл. на посочената в обжалваното решение (решение № 159 от 22.02.2016 г. по т.д.№ 1871/2014 г. на II т.о. на ВКС). Както е прието в решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на I г.о. на ВКС и посоченото в него решение №65 от 16.07.2010г. на IV г.о. на ВКС по гр.д.№4216/2008г., гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото.
Както е прието в решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на IV г.о. на ВКС и посочените в него решения на други тричленни състави на ГК на ВКС, законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата на чл. 172 ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на показанията му. Или, както е прието в решение №207 от 17.03.2021г. по гр.д.№165/2020г. на IV г.о. на ВКС, във всички случаи, свидетелят се явява заинтересован, ако в резултат на показанията му, за него или негови роднини и близки би възникнала определена облага или отговорност. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото изключват заинтересоваността и предварителната предубеденост да са повлияли на достоверността на показанията му. Към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност, но не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. С така установената практика на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК въззивният съд изцяло се е съобразил.
В обжалваното решение е прието, че съделителят Г. З. Н., чиято е доказателствената тежест за това, е провел успешно доказване на твърденията си за извънсемейния, личен характер на процесните парични средства в размер на 26 780 лв., както и че същите са вложени при покупката на процесния недвижим имот.
За основателно е прието възражението на съделителката В. Х. Н., че представените по делото договори за дарение са нищожни, доколкото поради липсата на нотариална заверка на подписите същите не отговарят на изискването за форма по чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Посочено е обаче, че това не разколебава извода, че сумата от 26 780 лв. е дарена на съделителя Г. З. Н. от неговите родители, доколкото с оглед обстоятелството, че се касае за дарение между роднини по права линия от първа степен, ограниченията на чл. 164, ал. 1 ГПК са неприложими и е допустимо дарението на тази сума да се доказва чрез свидетелски показания. Взето е предвид, че в случая фактът на т.нар. косвено дарение в полза на Г. З. Н. от неговите родители се установява от показанията на свидетелката Р. Н., които са кредитирани от съда.
За неоснователно е прието възражението на съделителката В. Х. Н., че е налице дарствено намерение по отношение на семейството като цяло. Изложени са съображения, че до доказване на противното даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи, като е прието, че по настоящето дело тази презумпция не е оборена и още повече, от показанията на свидетелката Р. Н. е установено безспорно дарствено намерение единствено по отношение на Г. З. Н..
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на практиката на ВКС, вкл. на посочените в решението актове на тричленни състави на ВКС – решение № 279 от 15.07.2010 г. по гр.д.№ 529/2009 г. на I г.о. на ВКС и решение № 71 от 13.05.2019 г. по гр.д.№ 2835/2018 г. на I г.о. на ВКС.
Както ВКС приема в своята практика, освен че обичайно намерението на родителите в подобни хипотези е да надарят само детето си, но не и неговия съпруг, следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен договорът за дарение на съответната парична сума. Ако договорът е сключен само между единия съпруг и неговите родители, т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен, респ. само той е изразил воля да приеме дарението, не може да се приеме, че по силата на този договор права върху подареното придобива и лице, което не е страна по договора, т.е. другият съпруг, вкл. с оглед разпоредбата на чл.20 СК от 1985г. (отм.), аналогичен на чл.22,ал.1 от сега действащия Семеен кодекс. Поради това следва да се приеме, че до доказване на противното сумата, дадена безвъзмездно на единия съпруг от неговите родители по договор, сключен помежду им без участието на другия съпруг следва да се счита дарена лично на него, а не на двамата съпрузи (решение №81/15.03.2011г. по гр.д.№172/2010г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №222/24.06.2011г. по гр.д.№982/2010г. на I г.о. на ВКС; решение №84/26.04.2016г. по гр.д.№4903/2015г., I г.о. на ВКС). С тази трайна и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил като е взел предвид установеното от свидетелските показания намерение за надаряване и обстоятелството, че е налице съгласие за надаряване само на съделителя Г. З. Н. от неговите родители.
Въззивният съд е изложил също така съображения, че посочването и на двамата съпрузи като купувачи в нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот е ирелевантно за успешното провеждане на доказването на твърдяната трансформация на лично имущество, доколкото от значение е приносът в придобиването, а не това на чие име е придобит имотът.
Не е споделено становището на съделителката В. Х. Н., че предвид участието и на двамата съпрузи в покупко-продажбата на имота е налице дарение от страна на съделителя Г. З. Н. на дарените нему суми. Изложени са съображения, че такова дарение не се презюмира, а следва да бъде доказано по делото, като в настоящия случай това не е сторено от съделителката В. Х. Н..
Така изложените от въззивния съд съображения съответстват напълно на становището на ОСГТК на ВКС, изразено в мотивите към т.4 на ТР №5/2013 г. от 29.12.2014 г.
Прието е, че влагането на дарените средства в закупуването на делбения имот е установено безспорно от приетите като писмени доказателства платежно нареждане от 27.02.2006 г. за сумата от 21 000 лв. и преводно нареждане от 13.07.2006 г. за сумата от 5 780 лв., според които същите суми са преведени от бащата на съделителя Г. З. Н. по сметка на строителя-продавач „Руник“ ООД, посочена в договор №606/27.02.2006 г. За недоказано е прието твърдението на съделителката В. Х. Н., че посочените суми са заплатени за подобрения в процесния имот, а не като част от продажната цена.
Като бъде взето предвид, че изложените от въззивния съд съображения по поставените от касатора въпроси съответстват изцяло на практиката на ВКС, следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Действително в соченото в изложението решение №484 от 11.06.2010 г., постановено по гр.д.№375/2010 г. на IV г.о. на ВКС е прието, че процесуалният закон забранява опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ да става със свидетелски показания (чл.164 ал.1 т.6 от ГПК, чл.133 ал.1 б.”е” от отменения ГПК), т.е. твърденията за симулация на волеизявлението трябва да се доказват с документ. В същото решение обаче е прието, че отклонение от този принцип е въведено с правилото на чл.165 ал.2 изр.1 ГПК (съответстващо изцяло на чл.134 ал.2 изр.1 от отменения ГПК), което допуска страната да доказва симулацията със свидетели, когато по делото има начало на писмено доказателство. Касае се за документ, изходящ от другата страна и правещ вероятно основателен доводът за наличие на привидност, т.е. документ, който не разкрива сам по себе си симулацията (не съдържа признание за нея), но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по сделката да не са желали настъпването на последиците й и да са направили волеизявленията привидно. Правилото на чл.165 ал.2 изр.1 ГПК обаче няма за цел да постанови невъзможност симулацията да се разкрива пълно чрез едностранно съставен документ. Неговата цел е друга – да каже кога забраната по чл.164 ал.1 т.6 ГПК е преодоляна и против съгласието на страната, срещу която се води процеса за установяване на привидността. Прието е също така, че начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. Съображения в същия смисъл се съдържат и в обжалваното решение, в което е прието, че представеният по делото договор №606 от 27.02.2006 г. представлява начало на писмено доказателство, доколкото обективира изявления досежно цената на процесния недвижим имот, потвърдени и от извършените преводи по посочената в договора сметка на дружеството-строител, което впоследствие е прехвърлило собствеността на съделителите.
Не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса следва ли да бъде уважен иск по чл. 23, ал. 2 СК след като се твърди, че частичната трансформация е настъпила по отношение на симулираната в нотариалния акт цена, но симулацията не е надлежно установена и доказана. Така поставен въпросът съдържа твърдение за недоказаност на твърдяната симулация, което обаче се опровергава от събраните по делото доказателства, т.е. не съответства на данните по делото.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по останалите, поставени в изложението въпроси. На първо място по причина, че изводите на съда за действителната цена на имота се основават на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на която е преценено доказателственото значение и на договор №606 от 27.02.2006 г., вкл. представените преводни нареждания и най-вече обстоятелството, че този договор е сключен с дружеството-строител, което впоследствие е продало имота на съделителите и е получило като продажна цена именно посочената в договора от 27.02.2006 г. сума.
В подобна хипотеза въпросът дали договорът има обвързваща сила и по отношение на несключилия го съпруг следва да се приеме за ирелевантен, доколкото в практиката си ВКС последователно приема, че предварителният договор създава облигационно правоотношение единствено между страните по него. Съпруга на купувач по предварителния договор, който не е посочен в предварителния договор като купувач наред със съпруга си, не е страна в това облигационно правоотношение, не разполага с правната възможност да иска обявяването на предварителния договор за окончателен, независимо от обстоятелството, че при сключването на окончателен договор ще придобие права върху имота, по силата на сключения граждански брак и режима на съпружеска имуществена общност. В същата насока, съпруга, който не е страна по предварителния договор, не разполага и с възможността да се разпорежда с правата и задълженията по предварителния договор, доколкото за него такива не се възникнали и в този смисъл да оспорва изявленията на страните по него. Право на това притежава единствено страната по облигационното правоотношение. Съпругът, който не е страна по предварителния договор, придобива правото на собственост въз основа на окончателния договор. В този смисъл решение №197/12.06.2014г. по гр.д.№123/2014г. на ІV г.о. на ВКС. Същата теза е в основата и на обжалваното въззивно решение – сключеният на 27.02.2006 г. договор е преценяван единствено като документ, съдържащ данни за уговорена и съответно платена цена на новостроящ се обект, сключен от единия съпруг с фирмата-строител, с която впоследствие двамата съпрузи са сключили договор за покупко-продажба. И доколкото не съществува пречка началото на писмено доказателство да съдържа изявлението само на единия съпруг (вкл. с оглед съдържащото се в практиката на ВКС становище досежно правното значение на предварителния договор, съдържащ данни за цената, на която ще бъде прехвърлена собствеността), следва да се приеме, че разгледаната от въззивния съд хипотеза не разкрива такива особености, които да налагат допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Както вече беше посочено, в практиката си ВКС приема, че няма пречка предварителният договор да бъде сключен само от единия съпруг, което разрешение следва да намери приложение и за договора за включване в ново строителство, но вещноправен ефект има единствено окончателният договор, като последователно се провежда разграничение между ефекта на всеки един от тези два договора и доказателственото им значение по отношение на цената на имота и плащането на съответните части от нея от всеки един от двамата съпрузи. Още повече, както вече беше отбелязано, договорът от 27.02.2006 г. е възприет от въззивния съд само като начало на писмено доказателство, а не като обратно писмо („контра летер“ според изложението), т.е. изводът за действителната цена, на която е придобит процесния недвижим имот е основан не само на този документ, а основно на данните, съдържащи се в извършените преводи на суми по сметка на дружеството-продавач и показанията на разпитаните по делото свидетели, допустими по правилата на чл. 165, ал. 2 ГПК.
Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно – както вече беше отбелязано, показанията на свидетелката Р. П. Н. са преценени от въззивния съд в съответствие с правилата, установени в ГПК и последователно провеждани в практиката на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил, вкл. при извършването на преценка за нейната евентуална заинтересованост по смисъла на чл. 172 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 909, постановено на 18.05.2021 г. от Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, IVа въззивен състав по в.гр.д.№ 428/2021 г. в обжалваната по реда на чл. 281 ГПК част.
ОСЪЖДА В. Х. Н., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Г. З. Н., ЕГН [ЕГН] сумата от 800 лв., представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: