Р        Е        Ш       Е       Н       И        Е                                                             №559                                        София, 08 януари  2010 година                                           В   И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Ангелов                                                            ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева                                                                                Севдалин Мавров   при секретар Ив. Илиева и с участието на прокурор от ВКП – Кр. Колова изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева наказателно дело № 641/2009 г.   Касационното производство е образувано по саморъчно изготвено искане за възобновяване на наказателно производство по в н о х д № 2051/2008 година по описа на СГС от осъдения по него К. Г. В.. В него не са формулирани касационни основания, но от съдържанието може да се изведе такова по чл. 348 ал. 1, т. 2 и 3 НПК, за допуснати от предходните инстанции съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наказанието, като предпоставка за допустимост на искането с правно основание чл. 422 ал. 1, т. 5 НПК. Твърди се, че не са изпълнени задълженията за разкриване на обективната истина, тъй като не е разпитан един свидетел посочен от осъдения. Иска отмяна по реда на възобновяването на наказателното производство пред въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, с указания за отстраняване на допуснатите нарушения. Пред Върховния касационен съд осъденият се явява лично. В правото си на лична защита прави искане да се върне делото за ново разглеждане за да се разпита повторно св. Й. Представя саморъчно изготвена писмена защита, в която по същество прави собствен анализ на доказателствата. Твърди, че основният свидетел по делото – Й. е манипулиран от пострадалата, която му обещала пари за да свидетелства в нейна полза. Явява се и служебно назначената за негов защитник адвокат В от САК. Тя пледира искането за възобновяване да се уважи по посочените в него доводи и алтернативно на това моли от името на своя подзащитен за изменение на атакуваното решение, чрез намаляване размера на наказанието. Гражданската ищца и частен обвинител М. Н. , редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Прокурорът дава заключение за неоснователност на искането и за оставянето му без уважение. Счита, че изложените в искането на осъдения твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения не кореспондират с данните по делото. Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 13.03.2008 година по н о х д № 10910/2005 година, 19-ти наказателен състав на СРС е признал К. В. за виновен в това, че на 30.06.2005 година в гр. С. се е съвкупил с лице от женски пол – М. Н. , като я принудил за това със сила – прест. по чл. 152 ал. 1, т. 2 НК. Наложил му наказание лишаване от свобода в размер на четири години, при общ първоначален режим. Зачел времето на предварителното задържане. Осъдил го да заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди на пострадалата в размер на 7 500 лева, както и да заплати разноските по делото и съответната държавна такса за уважения граждански иск в размер на 300 лева. Въззивният съд потвърдил тази присъда изцяло.   Жалбата е частично основателна.   Законосъобразността на въззивното решение се оспорва от гледна точка на задължението на съда да проявява процесуална активност при събиране на доказателствата, необходими за изясняване на обективната истина /чл. 13 ал. 1 НПК/. При проверката по делото се установи, че тази теза не намира опора в данните по делото. Искането за повторен разпит на свидетеля Й е направено от защитата на осъдения пред въззивния съд, който с мотивирано определение го е отхвърлил, тъй като същият свидетел е дал подробни показания пред първостепенния съд, включително и на въпросите посочени от адвокат Г пред втората инстанция. Освен това, защитата е мотивирала искането си с аргумента, че има неизяснени противоречия, а не с това, че има неизяснени факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото. Правилно въззивният съд е отхвърлил искането за повторен разпит на свидетеля с аргумента, че твърденията за противоречиви показания на свидетелите Й. Н. /майка на пострадалата/, следва да бъдат подложени на анализ в съобразителната част на съдебния акт, по правилата на чл. 305 ал. 3 НПК. Основната функция на съда в състезателното наказателно производство е да реши спора между обвинението и защитата. Справедливият процес изисква страните да бъдат обезпечени с равни възможности за пълноценно упражняване на предоставените им от закона права. Посочените принципи не са били накърнени при разглеждане на делото в предишните инстанции. Още първостепенният съд е удовлетворил всички доказателствени искания на страните и това ясно личи от техните изявления при приключване на съдебното следствие. Именно поради това, че в предходната инстанция са събрани достатъчно доказателства за разкриване на обективната истина, включително и СПЕ на пострадалата, въззивният е отхвърлил това искане на защитата направено пред него. При проверката се установи, че въззивният съд при изготвяне на решението е изпълнил задълженията си по чл. 314 НПК да провери изцяло правилността на обжалваната присъда, независимо от основанията посочени от страните. При това /вж. л. 63/ отделно е обсъдил доказателствените възражения на осъдения и защитата му с убедителни мотиви. Правилно е приел, че обсъжданата от него доказателствена съвкупност води до същите правни и фактически изводи каквито е направил и районният съд. Поради изложеното, настоящият състав не намира касационно основание за отмяна на въззивното решение по реда на възобновяването. По алтернативно направеното искане от служебния защитник за намаляване на наказанието, при проверката по делото се установи, че размерът на наложеното наказание е явно несправедливо. Това е така, защото то очевидно не съответства на данните по делото за смекчаващи отговорността обстоятелства.становено е, че осъденият е предприел агресивни действия по отношение на пострадалата с невисок интензитет, за което говорят описаните като леки телесни повреди леки наранявания в областта на шията й. Разпитана като свидетел, в съдебно заседание, същата е потвърдила, че тя е реагирала със съпротива на действията на осъдения, след като той е бил проникнал в нея. След нейната негативна реакция на поведението му, от негова страна по отношение на нея, не имало посегателства. Той се е ядосал и счупил някои вещи, след което напуснал жилището. По данни на пострадалата употребената сила спрямо нея се е изразила само в притискането с ръка на устата й и на шията, от което всъщност тя се събудила. Тези обстоятелства от обективния състав на инкриминираното деяние следва да се отчетат като смекчаващи отговорността обстоятелства и размера на наказанието се намали до предвидения минимум за престъплението по чл. 152 ал. 1, т. 2 НК, а именно – две години лишаване от свобода. Същите обстоятелства следва да се отчетат и при преценката за справедливост на определения размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди. В правомощията на настоящата инстанция е да се намали размера на присъденото обезщетение, адекватно на намаленото наказание и с оглед на същите съображения, изложени като аргументи за намаляване на наказанието. Справедливо за възмездяване на причинените болки и страдания и посттравматичния стрес преживян от пострадалата след деянието, е обезщетение в размер на 3 500 лева. Това налага съответната корекция на държавната такса, чрез намаляване на определения размер от 300 лева на 210 лева, на основание чл. 18 ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 2 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 354 ал. 2, т. 1 и 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение     Р Е Ш И :     ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по в н о х д № 2051/2008 година по описа на Софийски градски съд; ИЗМЕНЯВА постановеното по него решение № 859/19.06.2009 година, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на две години. НАМАЛЯВА размера на присъденото обезщетение на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, както и на държавната такса на 210 лева. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: