Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. София, 01 юли 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 62/ 2011 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Б. Д. Д., от гр. Пловдив, срещу влязлата в сила присъда № 316 от 18. 06. 2010г., на Районен съд- гр. Пловдив, 19 наказателен състав, постановена по НОХД № 1002/ 2010г., потвърдена с въззивно решение № 289 от 30. 09. 2010г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 2440/ 2010г., по описа на съда. От лаконичното съдържание на саморъчно изготвеното искане за възобновяване на наказателното дело, като основание за отмяна на постановените съдебни актове се извеждат: нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- чл. 348, ал.1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция искането се поддържа от молителя и назначения му в настоящото производство служебен защитник, със съображения за приложението на чл. 9, ал. 2 НК, алтернативно- за намаляване размера на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения Б. Д. Д. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, от кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Районен съд- [населено място], 19 наказателен състав, е признал подсъдимия Б. Д. Д., от [населено място], за виновен в това, че на 8. 11. 2009г., в [населено място], в съучастие като извършител с М. Г. П., чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи, на обща стойност 53, 50 лв., от владението на Л. М. М., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Оправдал е подсъдимия по първоначалното обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК е приспаднал задържането на подсъдимия по ЗМВР. Със същата присъда подсъдимият М. Г. П. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 54 НК- на една година и шест месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Оправдал е този подсъдим по първоначалното обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите. Постановил е разпореждане с веществените доказателства. С цитираното въззивно решение, Пловдивският окръжен съд, наказателно отделение, е потвърдил първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Релевираният довод в искането- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е развит в корелация с този за нарушение на закона и се свежда до несъгласието на осъденото лице с доказателствената основа на приетите фактически положения, обусловили правните изводи на инстанциите по същество за вината и отговорността му. Не е вярно, че деецът е бил признат за виновен и осъден, при липсата на доказателства, безспорно установяващи авторството на престъплението. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да приемат, че именно Б. Д., заедно с другото осъдено в настоящото производство лице- М. П., е извършител на престъплението, в което е обвинен, признат за виновен и осъден. Задълбочено са анализирани обясненията му и тези на П., като са обсъдени противоречията между тях и показанията на свидетелите Л. М., П. Д. и С. К.. Не е вярно също, че липсва годен доказателствен източник за направените от дееца признания за извършената кражба пред служителите на МВР, тъй като с показанията си свидетелят Д. точно и последователно е възпроизвел извънпроцесуалните изявления на Б. Д., непосредствено след спирането на двамата извършители за проверка с товара. Доказано е по делото, че именно той ги е завел до разбитото жилище на М., откъдето малко преди това са отнели инкриминираната готварска печка и останалите принадлежности. Така, данните, съдържащи се в показанията на визираните полицейски служители представляват производно доказателство за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване в настоящия наказателен процес, съобразно рамката по чл. 102 НПК, според обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Коментираните свидетелски показания са прецизно оценени, съвкупно с останалите доказателствени източници, и категорично са подкрепени от тях в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност. В този смисъл, съдилищата не са нарушили закона, приемайки за несъмнено доказано авторството на осъдения на инкриминираната кражба. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният и въззивният съд стриктно са спазили процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и тези, относно формиране на вътрешното им убеждение по фактите, регламентирани в принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от Б. Д. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на по- тежко наказуемия престъпен състав на кражба- по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, окръжният съд законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл, влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване, е законосъобразна. Основание за удовлетворяване на искането на защитника на осъдения за приложението на чл. 9, ал. 2 НК обаче в настоящия случай липсва. При доказаните по делото фактически обстоятелства не може да се счете, че инкриминираното деяние е малозначително, доколкото само формално осъществява обективните и субективни признаци на конкретния престъпен състав, без да е общественоопасно, или неговата степен на обществена опасност да се оказва явно незначителна. Н. размер на предмета на престъплението не може самостоятелно да обуслови подобен извод, при положение, че се касае за квалифицирана кражба, извършена през нощта, от жилището на самотно живеещ възрастен човек, чрез разбиване с щанга на бравите, от лице, многократно осъждано, включително за извършени тежки умишлени престъпления. Д. за явна несправедливост на наложеното наказание, не е релевиран в искането, а в съдебно заседание пред настоящата инстанция се поддържа само формално, без да е мотивиран с каквито и да било подкрепящи го конкретни съображения. Ето защо, предвид липсата на изричен довод, поначало ВКС не дължи произнасяне и отговор със своя съдебен акт. Въпреки това, при извършената проверка на законосъобразността на влязлата в сила присъда, настоящият съдебен състав не констатира наказанието на молителя- една година и шест месеца лишаване от свобода, да е определено в нарушение на правилата на чл. 54 НК, или да е в колизия с принципите на чл. 35, ал. 3 и чл. 36 НК. Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати изтъкваните от осъденото лице нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила осъдителна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Д. Д., от гр. Пловдив, за възобновяване на НОХД № 1002/ 2010г., по описа на РС- Пловдив, 19 наказателен състав, и отмяна на влязлата в сила присъда № 316 от 18. 06. 2010г, постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 289 от 30. 09. 2010г., на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, по ВНОХД № 2440/ 2010г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: