Р Е Ш Е Н И Е № 555 гр.София, 13 декември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и с участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2036/2011 ГОДИНА Касационното производство е образувано по жалби от защитниците на подсъдимите И. Т. К. и М. И. М.,и жалба от подсъдимия М. против решение № 156 от 12.V.2011 год. по внохд № 659/2010 год. на Софийския апелативен съд. В жалбата от защитника на К. се съдържат оплаквания на всички касационни основания по чл. 348,ал.1 НПК,както и за непълнота на доказателствата и необоснованост на решението с искания за неговата отмяна и оправдаване на К. или за изменяване на решението и намаляване размера на наложеното му наказание. В жалбата от защитника на М. ,допълнена по реда на чл. 351,ал.3 НПК,правилността на въззивното решение също се оспорва на всички касационни основания с искания решението да се отмени и М. да се оправдае или делото да се върне на апелативния съд за ново разглеждане. В жалбата си подсъдимият М. сочи допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд,както и допуснати от този съд нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.Иска присъдата да се „преразгледа”,решението да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание двамата подсъдими,служебният защитник на К. и двамата защитници на М. поддържат подадените жалби. Представителят на ВКПр не намира за основателно нито едно от оплакванията в трите жалби и заключението му е за оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 24 от 7.VІІ.2010 год. по нохд № 248/2009 год. на Софийския окръжен съд подсъдимите И. Т. К. и М. И. М. са признати за виновни в това,че в съучастие като съизвършители умишлено,с особена жестокост и по особено мъчителен за пострадалия начин ,а И.. К.- и при условията на опасен рецидив по чл. 29,ал.1,б.”а” НК,са умъртвили 58-годишния Ц. Т. Ц.,за което деяние,извършено в [населено място] на 6.VІІ.2008 год. и на основание чл. 116,ал.1,т.6 и 12 НК К. е осъден на 20 години лишаване от свобода,които да изтърпи в затвор при строг първоначален режим,а М.,на основание чл. 116,ал.1,т.6 НК е осъден на 19 години лишаване от свобода.М. е признат още за виновен и в незаконното придобиване и държане до 8.VІІ.2008 год. на боеприпаси за огнестрелно оръжие,за което и на основание чл. 339,ал.1 НК е наказан с 3 месеца лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на М. е определено общо наказание от 19 години лишаване от свобода,което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение горната присъда е изменена само в частта,с която М. е осъден и за незаконното придобиване на боеприпасите за огнестрелно оръжие,а в останалата й част е потвърдена. Жалбите са неоснователни,освен,и то отчасти,жалбата от М.М. и защитникът му. Не намират опора в материалите по делото възраженията от страната на двамата подсъдими и защитниците им,че не било установено участието на нито един от двамата в убийството на Ц..Ц.,а доколкото все пак доказателство за това се съдържало в обясненията на подсъдимия К.,дадени по реда на чл. 222 НПК и включени в годния за обсъждане доказателствен материал,тези обяснения били компрометирани като дадени под въздействието на упражнен върху К. физически натиск.На първо място,обясненията,които К. е дал на 16.VІІ.2008 год. /на л.6-19 в т.ІV от досъд. разсл./ относно това,в кои части от тялото и с какви предмети са нанасяни ударите върху пострадалия,множеството на тези удари и продължителността на побоя,много добре съответстват на уврежданията,констатирани при огледа и аутопсията на трупа на Ц..На второ място,същите тези предмети-тояга,чук,трион-са намерени и иззети при проведени следствен експеримент с участието на подсъдимия М.М. и оглед на местопроизшествието, с посочване при експеримента от М. на участъка от р. В. между [населено място] и [населено място],където предметите са били изхвърлени /л. 117-131 в т.І от досъд. разсл./.На трето място е наличието на произхождаща от пострадалия кръв по иззетия като веществено доказателство нож /ДНК експертиза на л. 58-61 в т.ІІІ от досъд.разследване/.Тези факти,съчетани с експертно установеното наличие на кръв от пострадалия по аксесоари,носени от всеки от подсъдимите в деня на убийството на Ц. и унищожаването чрез изгаряне в двора на К. на дрехите и обувките,с които двамата подсъдими са били облечени и обути в същия ден,както и на постелките,върху които са стъпвали,качвайки се в автомобила,управляван от св. Св.М.,носят не само достатъчна информация за случилото се с Ц..Ц. във фаталния за него 6.VІІ.2008 год.,но дават и отговор на въпросите,поставени в чл. 301,ал.1,т.1 и 2 НПК.Що се отнася до твърдението за престъпление,извършено от длъжностни лица при и по повод изпълнението на службата им /нанасянето побой на К.,мотивирал го да даде коментираните обяснения/ или пък за съзнателно увреждане интересите на този подсъдим от страна на защитавалия го при досъдебното разследване адвокат,това са все твърдения за подлежащи на установяване чрез разследване обстоятелства,а потвърждаването на тяхната истинност би дало основание за намеса на касационната инстанция извън редовното триинстанционно съдебно производство. Неоснователно в жалбата от защитника на М.М. се твърди,че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 305,ал.3 НПК,каквото задължение този съд има само когато постановява нова присъда /чл. 339,ал.3 НПК/,което твърдение освен това е и невярно,а голословно пък се декларира „необсъждането в задълбоченост на възраженията и доводите на защитата”,по повод на които „възражения и доводи” апелативният съд е изложил пределно обширни мотиви. Проследяването движението на въззивното дело и извършените в тази инстанция процесуално-следствени действия определено налагат даването отрицателен отговор на твърдяното в допълнението към касационната жалба от защитника на М.М.,че апелативният съд е ограничил правото на М. да представя доказателства ,”целящи”, при това ,„контролна проверка на най-важните доказателствени източници”,без да се конкретизира,кои са тези „доказателствени източници”,защо и от каква проверка се нуждаят. Твърдението във всички жалби за допуснато нарушение на материалния закон нито е подкрепено със съответните доводи,нито е развито като касационно основание по смисъла на чл. 348,ал.2 НПК-неправилно прилагане на закона,респ. неприлагане на закона,който е следвало да се приложи съобразно приетите за установени факти. Като единствено основателно се преценя възражението от страната на подс. М.М. за явна несправедливост на наложеното му за участието в убийството на Ц..Ц. наказание.И тъй като е излишен коментарът-при липсата на съответен протест-върху неизлагането от първата инстанция на мотиви,защо намира за справедливо двамата подсъдими да изтърпят най-лекото по вид наказание за извършеното от тях тежко умишлено престъпление,съпоставката само между наложените им за това престъпление наказания сочи на очевидно несъответствие в ущърб на М.М. едно,защото съдебното му минало според издаденото свидетелство за съдимост е чисто-независимо от данните за извършени от него през 2001 и 2002 год. престъпления по чл. 129 и 198 НК-и друго заради съществения му принос в разкриването убийството на Ц..Ц. с доброволното посочване местонахождението на използваните за целта множество предмети.Съобразяването на тези две обстоятелства налага необходима корекция в размера на срока,за който М.М. е лишен от свобода, с намаляването му на 17 години. Имайки предвид дотук изложеното и на основание чл. 354,ал. 2,т.1 и ал.1,т.1 НПК,ВКС в състав от трето н.о. P E Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 156 от 12.V.2011 год. по внохд № 659/2010 год. на Софийския апелативен съд като намалява на 17/седемнадесет/ години лишаване от свобода наказанието,наложено на М. И. М. за престъплението по чл. 116,ал.1,т.6 НК,определено и като общо за това престъпление и за престъплението по чл. 339,ал.1 НК. В останалата част оставя горното решение в сила. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /п/