Р Е Ш Е Н И Е № 99 София, 14.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ЗАХАРОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА КЪНЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при секретаря Илияна Рангелова и с участието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 354 по описа за 2018 г. Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на подсъдимия Р. Т. Ч., чрез защитника му адвокат Й. А., против присъда № 10 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1416/ 2017 г. на Варненския окръжен съд, с искания за отмяна и оправдаване на подсъдимия. В жалбата се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Касаторът твърди, че субективната страна на деянието не е доказана, тъй като имал невярна представа относно фактическо обстоятелство от състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК и съдът неправилно отказал да приложи института по чл. 14 от НК. При условията на алтернативност поддържа и тезата за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна. Настоява да бъде оправдан. С молба, подадена преди даване ход на делото пред настоящата инстанция и имаща характер на допълнение към касационната жалба по смисъла на чл. 351, ал. 4 от НПК, защитата доразвива довод за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение. Твърди, че окръжният съд не е обсъдил показанията на двама от свидетелите, оневиняващи подсъдимия, като ги е отхвърлил без да изложи мотиви за предубедеността им и поради това е постановил съдебен акт при неизпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият Р. Т. Ч. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде признат за невинен. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за потвърждаване на въззивния съдебен акт като правилен и законосъобразен. Счита, че липсва основание за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, предвид значителното количество боеприпаси държани от подсъдимия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 10 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1416/2017 г. Варненският окръжен съд отменил, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК първоинстанционна присъда № 255 от 13.09.2017 г. по н.о.х.д. № 3921/2016 г., по описа на Варненски районен съд, Наказателно отделение, ХХХVІІ състав и признал подсъдимия Р. Т. Ч. за виновен в това, че на 18.11.2015 г., в [населено място], държал боеприпаси за огнестрелни оръжия: 80 броя бойни патрони калибър 9x18 за пистолет „М.“; 17 броя ловни патрони калибър 7,60x39 за ловна карабина или автомат „К.”; 27 броя бойни патрони калибър 5,45 за автомат ”К.”; 2 броя патрони с трасиращо /светещо/ действие калибър 5,45 за автомат „К.”; 4 броя патрони с калибър 7,62x54R за картечница „М.“ и други оръжия; 1 брой патрон с калибър 8x50 за пушка „М.“, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 56, ал. 1 във вр. с чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложил, на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част, с която предметът на престъплението бил отнет в полза на държавата, на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК. В тежест на подсъдимия възложил разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия Р. Т. Ч. е основателна. Въззивната инстанция е постановила съдебния си акт при съществени процесуални нарушения, които налагат отмяна на новата осъдителна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивната присъда е постановена при липса на мотиви – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, т. 2 от НПК. В хода на въззивното съдебно следствие Варненският окръжен съд е провел повторен разпит на подсъдимия, на полицейските служители Д. Д. и И. И., и на поемните лица Т. С. и Д. В., присъствали на претърсването в къщата на подсъдимия и изземването на инкриминираните боеприпаси. Производството пред Варненския районен съд се е развило по реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като подсъдимият и защитата изразили съгласие си да не се разпитват свидетелите, дали показания в хода на досъдебното производство, както и вещото лице, изготвило балистичното заключение. До разпит били допуснати нови свидетели – Г. Ч., Н. П. и О. С., установяващи начина на придобиване на инкриминираните боеприпаси, свидетелката Е. Й., продала на подсъдимия къщата и свид. О. К., предишен ползвател на имота. При така събраните по делото доказателства се оказало наличие на две групи свидетелски показания, установяващи различни версии относно придобиването на боеприпасите от подсъдимия. Противоречията в доказателствата налагали за въззивния съд да извърши самостоятелен, съвкупен и прецизен доказателствен анализ, след което да изложи убедителни аргументи на кои от тях дава вяра и с какви доводи отхвърля други. Вместо дължимия доказателствен анализ, мотивите на обжалваната присъда съдържат догадки и неподкрепени правни съждения. Така на л. 6 от мотивите въззивният съд се е задоволил да отхвърли оневиняващите показания на свидетелите П. и С. с довод за наличие на тяхната свързаност с подсъдимия Ч., което обстоятелство само по себе си не изключва достоверността на техните показания. От изявлението на съда, направено в рамките на две изречения, че се отнася с резерви към изнесеното от свидетелите, не става ясно дали показанията им се приемат с доверие или отхвърлят, и по какви съображения. Без обсъждане останали и дадените от подсъдимия Ч. обяснения относно придобиването на инкриминираните патрони – къде и кога са намерени, в какво състояние са били, какви точно ремонтни дейности са извършвани при откриването им. Без да изложи аргументи за отхвърлянето на поддържаната от подсъдимия теза като несъстоятелна, съдът се впуснал в тълкуване на понятието „придобиване” и разсъждения относно обективната съставомерност на деянието, което излиза извън обема на повдигнатото обвинение за държане на предмета на престъпление. Както районният, така и окръжният съд са игнорирали напълно показанията на свидетеля О. К., без да изразят становище за тяхната достоверност. Поради това, настоящият касационен състав намира, че Варненския окръжен съд не е изложил мотиви за доказателствената обезпеченост на постановената осъдителна присъда. Налице е и порок във вътрешното му убеждение поради липсата на ясно изразена воля въз основа на кои доказателства е постановен обжалвания съдебен акт. Не е извършен и цялостен доказателствен анализ. Оправдателната версия по делото е останала неопровергана от съда. Допуснатите съществени процесуални нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5 и чл. 305, ал. 3 от НПК налагат отмяната на въззивната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Предвид изхода на делото касационните доводи за приложение на института по чл. 9, ал. 2 от НК не могат да бъдат разгледани. Неоснователни обаче са доводите на касационната жалба за фактическа грешка по смисъла на чл. 14 от НК. Касаторът твърди, че нямал вярна представа относно елемент от престъпния състав по чл. 339 от НК, което изключвало умисъла, защото не е формирал съзнанието, че държи боеприпасите (в жалбата неправилно се говори за оръжие) без надлежно разрешително и при необходимост да притежава такова, издадено от компетентен орган. Институтът на фактическата грешка по чл. 14, ал. 1 от НК е сред предвидените в закона обстоятелства изключващи вината, като част от субективната страна на престъплението. Прилага се в случаите, когато деецът изобщо няма представи за наличието на фактически обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението (обективните признаци) или неговите представи са неверни, поради което не може да формира умисъл към тези обстоятелства. В случая, касаторът не се позовава на фактическа грешка, а на юридическа грешка, която не е извинителна и не се обхваща от приложението на материалния институт. С развитите доводи подсъд. Ч., който е и ловец, претендира незнание на закона – че за държане на оръжие и боеприпаси се изисква нарочно разрешение от държавен орган. Затова и искането му за оправдаване на това правно основание е несъстоятелно. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда № 10 от 01.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1416/2017 г., по описа на Варненския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.