Ключови фрази
Частна касационна жалба * сила на пресъдено нещо * липса на правен интерес


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№818
Гр.София, 01.12.2011г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 657 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – И. Х. К., [населено място] срещу определение № 8581/25.05.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 4355/2011г., с което Софийският градски съд е потвърдил определение от 20.01.2011г. на Софийския районен съд за прекратяване на производството по гр.д.№ 37468/10г.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че ищцата няма правен интерес от предявяването на иск за прогласяване на нищожността на договор за наем от 01.02.2002г., тъй като между същите страни е разрешен спор относно съществуването на договора, както и в исковата молба не се твърдят нови факти или обстоятелства, които да са настъпили след влизане в сила на съдебното решение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката поставя пет въпроса, които са свързани с преценката на въззивния съд за липсата на правен интерес от предявяването на иска.
Допустимостта на предявения иск с оглед на съществуването на правен интерес за ищеца от предявяването му, се изследва във всеки конкретен случай съобразно с въведените твърдения за релевантните за спора факти и обстоятелства. Представените с частната жалба актове на ВКС не дават отговори на въпросите на касаторката. Същите отразяват константна практика по приложението на чл.231, ал.1, б.”г” ГПК /отм./, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Доколкото с определение № 17766/22.12.2010г. по ч.гр.д.№ 14569/10г. /влязло в сила като необжалвано/ Софийският градски съд е приел, че в производството за заплащане на наемна цена страна е било Поделение “Социално-битово обслужване” към СУ “Св.К. О.”, а по иска за прогласяване на нищожността на договора за наем, като ответник е конституиран СУ “Св.К. О.”, между които не съществува идентитет, то това определение противоречи на обжалвания въззивен акт. В този смисъл, касационното обжалване се допуска съгласно чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Отговорите и на петте поставени въпроса са предопределени от преценката дали съществува или не съществува идентичност на страните по двете дела.
С влязло в сила решение от 05.07.2003г. по гр.д.№ 1481/2002г. Софийският градски съд е осъдил жалбоподателката да заплати на Поделение “Социално – битово обслужване” към СУ “Св.К. О.” наемна цена и обезщетение за забава по договор за наем от 01.02.2002г.
В производството по гр.д.№ 37468/10г. на СГС ищцата иска прогласяване на нищожността на същия договор, като с молба – уточнение от 27.09.2010г.е посочено, че поделението не е самостоятелно юридическо лице и искът следва да се счита за предявен срещу СУ “Св.К. О.”.
Софийският университет е висше училище съгласно Закона за висшето образование и придобива статут на юридическо лице по силата на закона. Същото е вписано е регистър Булстат, чийто номер, както и данъчния му номер, посочени в договора за наем от 01.02.2002г., са актуални и към настоящия момент /направена служебно справка по регистър Булстат/. Поделение “Социално-битово обслужване” е създадено съгласно ЗВО, като му е предоставена собствена стопанска сметка и обособен бюджет в рамките на общия бюджет на университета. Поделението няма самостоятелен правен статут, различен от този на юридическото лице СУ “Св.К. О.”. В този смисъл, изцяло неправилни са изводите на СГС, изложени в определение № 17766/22.12.2010г. по ч.гр.д.№ 14569/10г., за липсата на идентичност на страните по двете дела. Страна в производството по гр.д.№ гр.д.№ 1481/2002г. е юридическото лице СУ “Св.К. О.”, като искът е предявен съгласно чл.18, ал.2 ГПК /отм./ от Поделение “Социално – битово обслужване”. Процесуалната легитимация на страните е отразена изрично във влязлото сила съдебно решение по гр.д.№ 1481/2002г. на СГС.
При тези данни въззивният съд правилно е приел в обжалваното определение, че е налице влязло в сила решение между същите страни относно съществуването на договора за наем. Въпросите за преклудирането на правото на ищцата да оспори валидността на наемното правоотношение, за субективните предели на силата на присъдено нещо, за връзката между правния интерес като процесуална предпоставка и другите предпостави за съществуването на правото на иск, както и основният въпрос за наличието на правен интерес от прогласяването на нищожността на договора за наем, са предпоставени от тезата на касаторката, че Поделението – страна по първото дело и Университета – ответник по настоящото, са различни лица, поради което тези въпроси стават безпредметни. Отговорите им се съдържат в процесуалните правила – чл.297, чл.298 и чл.299 ГПК.
От значение е въпросът дали влязлото в сила определение по ч.гр.д.№ 14569/10г. на СГС е задължително за СГС в последващо производство по частна жалба по същото дело. Разпоредбата на чл.297 ГПК дава отговор на поставения въпрос – със задължителна сила за всички съдилища се ползват само влезлите в сила съдебни решения. Въззивният съд, в случая еднакъв по степен със съда, потвърдил първото прекратително определение на СРС, извършва собствена преценка за допустимостта на иска, включително относно идентичността и правосубектността на страните.
По тези съображения обжалваното определение следва да се остави в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


О П Р Е Д Е Л И :


ОСТАВЯ В СИЛА определение № 8581/25.05.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 4355/2011г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.