Р Е Ш Е Н И Е   № 290   София, 26.03.2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЖАНИН СИЛДАРЕВА   ЧЛЕНОВЕ:  ДИЯНА ЦЕНЕВА                                       БОНКА ДЕЧЕВА   при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 554 /2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 709 от 16.07.2009г. по касационна жалба на Шефкет И. А. , Н. Шефкет А. и М. Шефкет А. е допуснато касационно обжалване на решение № 202 от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 244/2008г. на Кърджалийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 75 от 25.07.2008г. по гр.д. № 51/2008г. по описа на РС Кърджали в частта му, с която е отхвърлен иска, предявен от касаторите по чл. 97, ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците Р, Е. Н. А. и А. Н. А., че ищците са собственици на гараж /депо, хангар/ със застроена площ 40 кв.м. с идентификационен № 4* находящ се в поземлен имот № 4* предишен имотен № 2* по кадастралната карта на гр. К. от 2006г. за разликата над ½ ид.ч., придобита на основание давност. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – института на придобивната давност, допуснати съществени процесуални нарушения поради необсъждане на събраните доказателства - свидетелските показания, установяващи отдаване под наем от ищеца Шефкет А. след 1989г. чрез негов пълномощник и необоснованост. Ответниците по касация Р. М. А. , Е. Н. А. и А. Н. А. не вземат становище.. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Кърджалийски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при изграждането на гаража в съсобственото дворно место през 1977-1978г. са участвали и двете страни, поради което е станал съсобствен при квотите, при които са били съсобственици на дворното место, тъй като няма учредено право на строеж, а и двете страни са го ползвали, макар да живеят в Т. след 1989г. По делото е установено следното Дворното место и източната масивна половина от жилищната сграда са придобити по наследство и давност от А. К. М. , констатирано с н.а. № 158,т.І/1974г., а с н.а. № 157,т.І/1974г. тя купува и останалата част от имота - ½ от двора и западната паянтова половина от къщата. Починала е на 31.07.1979г., а съпругът й М. А. М. умира на 31.07.1981г. Техни наследници са М. , починала 22.10.1989г., чийто наследници са ищците и А. /Найден/, чийто наследници са ответниците. С влязлата в сила част от решението е установено, че ищците притежават общо ¾ ид.ч. от дворното место, разпределено между тях както следва: Шефкет И. А. – 1/12 ид.ч., Н. Шефкет А. – 1/12 ид.ч. и М. Шефкет А. 7/12 ид.ч. , а ответниците на по 1/12 ид.ч. За гаража обаче, съдът е приел, че страните са съсобственици при равни права – по ½ ид.ч., тъй като с н.а. № 452,т.І/1980г. М. А. М. е дарил внука си М. Шефкедов А. с ½ ид.ч. от двора и други постройки, но гаража не е бил предмет на прехвърляне. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване е свързан със правомощията на въззивната инстанция като такава по същество по отменения ГПК, при действието на който е разгледан спора от окръжния съд, която не е обсъдила свидетелските показания относно отдаване под наем на гаража от пълномощникът на ищците. Гласни доказателства пред РС установяват, че спорният гараж е изграден в периода 1977г. – 1980г., но са противоречиви относно това кой от низходящите на двамата наследодатели е финансирал и фактически изгладил гаража. Според показанията на Р. А. , И. И. и М. К. , И. И. И. и И. А. изграждането на гаража е инициирано и финансирано от Ш. , а според и В. В. , Х. Ю. и Х. съпругът на дъщерята Р. – А. /Найден/ е финансирал доставянето на материали и изграждането на гаража. От тази група свидетели се установява, че от 1981г. до 1989г. Айдън ползвал гаража за боядисване на коли.. От показанията на първия свидетел Р се установява, че той, като пълномощник на Шефкет отдавал под наем гаража до 2007г., когато узнал за издаването на н.а. № 50,т.ІV/04.06.2005г., с който ответниците са признати за изключителни собственици на гаража. По делото е представено пълномощно от името на ищците Ш от 14.02.2003г. За предходен период не е представено пълномощно. При тези показания, дори въззивният съд да ги бе обсъдил не може да формира извод, че някой от страните е придобила по давност идеалната част на другата страна, придобита по наследство. Гаражът е строен когато наследодателите са били живи и е останал в наследство от тях на преките наследодатели на страните М. При възникналата съсобственост върху него по приращение всяка от страните е могла да се ползва от общата вещ. Свидетелите установяват разпределение на ползването на гаража във времето – до 1989г. от А. , а след това от Ш. По делото не се представя пълномощно за периода от 1990г. до 2003г. от ищците. Отдаването под наем само от ищците за периода от 1990г. до 2003г. не е доказано безспорно, защото от показанията на свидетелите на ответниците се установява, че до 2004г. и св. В е имал ключ, предаден му от наследодателя на ответниците да наблюдава имота. Така след заминаването и на двете страни за Т. всяка от тях е оставила свой познат да контролира какво става с имота, а това означава, че нито една от страните не е установила изключителна власт върху имота и не е демонстрирала пред другата намерението си за своене на нейната част. Така дори въззивния съд да бе обсъдил свидетелските показания относно отдаването под наем за кратък период от време – 2003-2007г., то пак би стигнал до извода, че страните са съсобственици на гаража по наследство при равни права и никоя от тях не е придобила по давност частта на другата страна. Затова обжалваното решение като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 202 от 04.12.2008г., постановено по гр.д. № 244/2008г. на Кърджалийски окръжен съд   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: