Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 10.06. 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав: П.: Ценка Георгиева Членове: Илияна Папазова Майя Русева При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 4838/2015 г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 64 от 13.01.2016г., постановено по настоящото дело № 4938/2015 г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б възз. с-в, от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 19541/2014г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, І ГО, 51 с-в, от 01.10.2014г. по гр.д. № 9774/2013г., с което е отхвърлен предявеният от И. и З. Б. против [фирма] иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 25 000 лв., частично предявена от пълния размер 43 800 лв., съставляваща неустойка поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването на процесната сграда за периода от 06.03.2010г. до 06.03.2013г. Ответникът [фирма] [населено място] в представения писмен отговор от пълномощника му юрисконсулт В. Ж. И. моли да решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправни въпрос: „ограничен ли е максималният размер на неустойката до 90 дни от разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Общите условия на [фирма], тълкувана съобразно чл. 20 ЗЗД”. По поставения въпрос ВКС намира следното: За да допусне касационно обжалване ВКС е констатирал противоречие на въззивното решение с представените от касатора решение № 207/2012г. по т.д. № 580/2011г. ТК, ІІ т.о. ВКС и решение № 81/2012г. по т.д. № 204/2012г. ТК, ІІ т.о. ВКС. С тези решения е прието, че клаузите на Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на различните търговски дружества – доставчици, установяващи 90-дневен срок, след които се погасява правото на потребителите да претендират обезщетение за неизпълнение на конкретни задължения на доставчика на електроенергия, са по-кратки от установените в закона /чл. 111, б. „б” ЗЗД/ срокове, които са тригодишни. Противоречието на тези клаузи с императивната норма на чл. 111, б. „б” ЗЗД е напълно достатъчно основание за определянето им като неравноправни и за прогласяване на тяхната нищожност. Отделно от това, нищожността на същите произтича и от противоречието им с нормата на чл. 113 ЗЗД, въвеждаща забрана за скъсяване или удължаване на установените в закона срокове. Прието е, че срокът от 90 дни за предявяване на претенция срещу доставчика за неизпълнение на конкретни договорни задължения, е давностен. В същия смисъл е и решение № 87/28.03.2016г. по гр.д. № 4164/15г. ІV г.о. ВКС, с което в отговор на въпроса ограничен ли е максималният размер на неустойката до 30 дни е прието, че след като клаузата на чл. 30, ал. 2 [фирма]” е прогласена за нищожна като неравноправна, то следва да се приеме, че няма ограничение на максималния размер на неустойка до 30 дни. По основателността на касационната жалба: В. съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от И. и З. Б. против [фирма] иск за осъждане на ответника да заплати на ищците сумата 25 000 лв., частично предявена от пълния размер 43 800 лв., съставляваща неустойка поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването за периода от 06.03.2010г. до 06.03.2013г. по съображения, че неустойката е ограничена в рамките на 90 дни съгласно чл. 44, ал. 2 от Общите условия, считано от получаване от електроразпределителното предприятие на уведомление за прекъснатото електроснабдяване. Приел е за установено от фактическа страна, че заради незаплатената сума от 149.34 лв., начислена след направена корекция, електрозахранването на първия етаж на жилищната сграда на ищците е било преустановено от ответника за периода 22.10.2009г. - 17.05.2013г. Прекъсването на електрозахранването е неправомерно защото, на първо място не се установява да е спазен редът по чл. 123, ал. 1, във вр. с ал. 3 ЗЕ (в първоначалната им редакция) и чл. 38 от действащите между страните по делото Общи условия - не се установява да е налице искане на крайния снабдител в това отношение. На второ място прекъсването е в нарушение на закона, тъй като по съдебен път е призната недължимостта на сумата от извършената корекция, т.е. отречено е основанието, на което е преустановено електрозахранването. От правна страна съдът е приел, че съгласно чл. 44 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на [фирма], в сила от 26.11.2007г., е предвидена договорна неустойка, която електроразпределителното предприятие дължи на потребителите, когато те са останали по негова вина без електрическа енергия повече от 24 часа. Неустойката обаче е ограничена в рамките на 90 дни, считано от получаване от електроразпределителното предприятие на уведомление за прекъснатото електроснабдяване. Над този период потребителите следва да търсят обезвреда по общия ред, като докажат вредите си. В случая ищците имат право на неустойка по чл. 44 от Общите условия за периода 22.10.2009г. – 19.01.2010г. (90 дни), но не и за период след 19.01.2010г., който е предмет на предявения иск. В касационната жалба и писмената защита са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност на съдебния акт. Развити са доводи за наличието на предпоставките на чл. 44 от Общите условия за присъждане на претендираната неустойка, евентуално съдът да определи на основание чл. 162 ГПК обезщетение за неимуществени вреди съобразно приетото по сходен казус в решение № 366/15г. ІV г.о. ВКС. Касационната жалба е частично основателна. В. съд е разгледал предявения иск на основание чл. 92 ЗЗД във вр. чл. 44 от Общите условия, съгласно който [фирма] заплаща на потребителя обезщетение /неустойка/ в посочените в разпоредбата размери, когато потребителите останат без електрическа енергия повече от 24 часа след получаване на уведомлението от потребителя. Цитираната разпоредба урежда задължението на доставчика на ел. енергия да отстранява повредите по мрежата в срок от 24 часа, а смисълът на уведомяването е, че доставчикът може да не знае за повредата. Уговорената в чл. 44 ОУ неустойка компенсира вредите на потребителя за периода без електроенергия, без да е необходимо да се доказват, и без ограничение на максималния период и съответно размер на неустойката поради прогласяване на клаузата за срока за неравноправна. Разпоредбата обаче не се отнася за случаите, при които електроснабдяването е прекъснато неправомерно поради неизпълнение от потребителя на задължението за заплащане на електрическата енергия. В случаите на неправомерно прекъсване на електроподаването доставчикът отговаря за вреди на основание чл. 82 ЗЗД, включително и за неимуществени вреди съгласно ТР № 4/29.01.2013г. ОСГТК на ВКС. В изложения по-горе смисъл относно разграничаване на отговорността в хипотезите на уговорената в ОУ неустойка и при неизпълнение на договорните задължения за подаване на ел. енергия, са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 9/20.02.14г. по гр.д. № 4605/13г. ІІІ г.о. ВКС, решение № 366/30.12.15г. по гр.д. № 2874/15г. ІV г.о. ВКС, решение № 87/28.03.16г. по гр.д. № 4146/15г. ІV г.о. ВКС. С решение № 105/11.06.15г. по гр.д. № 5920/14г. ІІІ г.о. ВКС, на което се позовава касаторът, обезщетението също не е присъдено на основание чл. 92 ЗЗД като неустойка, а на основание чл. 79 ЗЗД. По изложените съображения ВКС намира, че правната квалификация на предявения иск, съобразно изложените в исковата молба обстоятелства за неправомерно прекъсване от доставчика на подаването на ел. енергия, е по чл. 82 ЗЗД, което налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящата инстанция. В. съд правилно е приел, че заради незаплатената сума от 149.34 лв., начислена след направена корекция, електрозахранването на първия етаж на жилищната сграда на ищците е било преустановено от ответника за периода 22.10.2009г. - 17.05.2013г. Прекъсването на електрозахранването е неправомерно защото, по съдебен път е призната недължимостта на сумата от извършената корекция, т.е. отречено е основанието, на което е преустановено електрозахранването. Предявеният иск е за претърпени вреди от нерегламентираното прекъсване на електроснабдяването за периода 06.03.2010г. – 06.03.2013г., според твърденията в исковата молба изразяващи се в това, че ищецът е бил принуден да напусне имота, бил е лишен от неговото нормално ползване с всички произтичащи от това неблагоприятни последици. Твърденията за претърпените неудобства от липсата на електричество на първия етаж на сградата, обособен като самостоятелен апартамент, са установени от показанията на св. И. Б., син на ищците, който е ползвал имота, а след прекъсване на електрозахранването се е преместил на горния етаж, а пък дядо му, който е ползвал този етаж, е бил принуден да отиде да живее на село. По изложените съображения предявеният иск е доказан по основание, а размерът му съдът определя на 10 000 лв. съобразно чл. 52 ЗЗД по справедливост /ТР №4/29.01.13г. ОСГТК на ВКС/ с оглед данните по делото за претърпените от семейството на ищците неудобства. В този размер искът следва да се уважи ведно със законната лихва от предявяването на иска – 06.03.2013г., до окончателното изплащане, а за разликата до пълния размер като неоснователен следва да се отхвърли. На ищците следва да се присъдят и разноските по делото, изчислени съобразно уважената част на иска, в размер на 2312 лв. по представения списък на разноските. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІІ-б възз. с-в, от 21.05.2015г. по в.гр.д. № 19541/2014г., и потвърденото с него решение на Софийски районен съд, І ГО, 51 с-в, от 01.10.2014г. по гр.д. № 9774/2013г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на И. Н. Б., ЕГН [ЕГН], и З. Д. Б., ЕГН [ЕГН], сумата 10 000 /десет хиляди/ лева на основание чл. 82 ЗЗД, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването на процесната сграда за периода от 06.03.2010г. до 06.03.2013г., със законната лихва от 06.03.2013г. до окончателното изплащане, както и 2312 лв. разноски по делото, като за разликата до пълния размер 25 000 лв. отхвърля иска като неоснователен. РЕШЕНИЕТО е окончателно. П.: Членове: