Р Е Ш Е Н И Е   № 216   гр.София, 01 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и девети април   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                         ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                                                                                              със секретар   Кристина Павлова при участието на прокурора    АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер дело № 175/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по протест от прокурор при Софийската апелативна прокуратура против решение № 535/26.01.2009 год. по въззивно нохд № 89/2008 год. на Софийския апелативен съд, в който се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на доказателствения материал, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимите Д. и П. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане и постановяване на осъдителна присъда по отношение и на двамата по предявеното им обвинение. Частните обвинители и граждански ищци М. Р. Ж. и О. Р. Ж.-чрез повереника и лично, поддържат искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане с оглед осъждане на подсъдимите. Основанията за това се съдържат в твърдението, че не са обсъдени и съпоставени в пълнота всички събрани по делото доказателствени материали, поради което и законът с оправдаването на подсъдимите е приложен неправилно. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че протестът и жалбата са основателни по изложените съображения, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Подсъдимите Д. и П. лично и чрез защитниците си излагат съображения за неоснователност на протеста и жалбата в подкрепа на искането да бъдат оставени без уважение, а решението-в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Софийският апелативен съд с решение № 535/26.01.2009 год. по въззивно нохд № 89/2008 год./което е второ след отмяна на постановеното по въззивно нохд № 1633/2006 год. от състав на Върховния касационен съд по касационно нохд № 618/2007 год. на процесуално основание/ потвърдил изцяло присъда № 5/19.01.2006 год. по нохд № 2825/2002 год. на Софийския градски съд, с която признал подсъдимите П. П. Д. и П. П. П. за невинни в това на 17.04.1998 год. в гр. С. в съучастие като съизвършители умишлено да са умъртвили Р. А. Ж. и ги оправдал по обвинението по чл.115 вр.чл.20, ал.2 НК. Отхвърлил изцяло предявените от гражданските ищци на основание чл.45 ЗЗД искове за неимуществени вреди като неоснователни. Въззивният съд съобразно процесуалните си задължения по чл.314 от НПК и конкретните указания в отменителното решение на Върховния касационен съд приел в заседанието си по чл.327, ал.1 НПК, че за решаване на въпроси от предвидените в чл.301 НПК е необходимо да бъдат разпитани нови свидетели и да бъдат допуснати и изслушани допълнителна СМЕ експертиза и повторен разпит на вещите лица Д. и В. Приел, че ще установяват обстоятелства, които ще имат значение за правилното решаване на делото. Провел е съдебно следствие като е приел експертизата и е разпитал допуснатите вещи лица. В мотивите на решението си, след като е изложил подробно възприетата фактическа обстановка, която не се различава от тази на предходните съдебни инстанции е обосновал фактическите си изводи със съдържащите се в събрания по предвидения процесуален ред достатъчно и възможен доказателствен материал, включително и този от въззивното съдебно следствие. Не формално, а след обсъждане на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, е обосновал извода си, че първоинстанционният съд е спазил разпоредбите на НПК при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, която е направена с оглед действителния й смисъл. Изложил подробни съображения в съответствие с изискванията по чл.305, ал.3 НПК защо възприема една част от тях и за кои обстоятелства и защо отхвърля другите, обосновавайки достатъчно ясно и по категоричен начин своите изводи. Отговорил е на доводите и възраженията, които са поддържани в протеста на прокурора и в жалбата на частните обвинители и граждански ищци по начин и със съдържание в съответствие с изискванията по чл.339, ал.2 НПК и няма противоречия, а последователност в решението му да оцени като последователни и логични заключенията на тройната съдебномедицинска експертиза, вкл. и допълнителната, която е отговорила на поставените въпроси както и обясненията на вещите лица, изложили и потвърдили заключението си, че т.нар.одорологическа експертиза е изготвена според изискванията да е съобразена с резултата от реакцията на използваните, обучени да разпознават различни миризми, кучета, и съпоставката с тази на сравнителен материал на подсъдимите. Без да приема, че са непоследователни, непълни или създаващи основания за съмнение, съдът ги е оценявал наред с останалия доказателствен материал за относимите обстоятелства по делото и според изискванията по чл.107, ал.3 НПК. Изложил е подробни съображения в каква степен и за какви обстоятелства могат да бъдат възприети като подкрепящи обвинението и защо и доколко те не могат да бъдат приети за годни доказателствени средства, въз основа на които да се направи категоричен извод за авторството на деянието. Макар и да са спазени процесуалните изисквания по чл.128 и сл. НПК/отм./ при извършване на процесуално-следственото действие оглед и произтичащите от него други действия от предвидените, намереният нож след убийството-собственост на пострадалия, съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, може да се приеме като възможно оръжие за причиняване на по-повърхностни прободно-порезни увреждания, но малка вероятност с него да са причинени по-дълбоките наранявания, които са предизвикали установените увреждания, довели до смъртта на пострадалия. Невъзможността да се направи категоричен извод за авторството на престъплението по отношение на подс. П. само по данните, указания за които се съдържат в т.н. одорологична експертиза, че от иззетата мирисова следа, съпоставена със сравнителен материал принадлежи на него, е мотивирана с отказа да се приеме като съответстваща на разпоредбата на чл.144 и сл. НПК/отм. (чл.117 и сл. НПК-нови) за експертиза, отговаряща на изискванията по НПК с оглед начина и средствата, които се използват за установяването на този факт. Обосновано е и с невъзможността да се изолира ДНК профил от следата кръв върху ножа по обективни причини-неправилно съхранение, използване за различни изследвания и обработката му с тази цел, замърсяване. По делото са установени многобройни косвени доказателства, наличието на които поначало може да са основание да се постанови осъдителна присъда, но това е възможно само в случаите, когато въз основа на тях може да се обоснове един единствен извод-че подсъдимите са автори на престъплението, какъвто не е настоящият. Обвинението не може да се счита за доказано след като са налице достатъчно доказателства, които са в полза на подсъдимите, поради което се разколебава извода за виновността им,. Неоснователни са и доводите в жалбата на частните обвинители и граждански ищци за допуснато нарушение от въззивния съд по чл.107, ал.3 НПК. В становището, изразено с подкрепа на искането за отмяна, не се съдържат никакви конкретни нарушения, които да бъдат проверявани от касационната инстанция с оглед да бъде даден отговор дали и доколко действително са основателни. Недостатъчността на доказателствата, за която се съдържат доводи в жалбата, не е основание за проверка на решението, тъй като непълнотата на доказателствата не е от касационните основания, предвидени в правомощията на касационния съд да се произнася. Не са верни и твърденията, че не са обсъдени в пълнота доказателствата. Както беше посочено по-горе въззивният съд е изпълнил процесуалното си задължение по чл.14 НПК да постанови решението си по вътрешно убеждение при стриктно спазване на правилата за проверка и оценка на целия доказателствен материал, вкл. и този, събран по реда на въззивното съдебно следствие, което е основал на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото като се е ръководил от закона. Осъдителна присъда може да бъде постановена само когато при решаване на въпросите по чл.301 НПК е доказано по несъмнен начин не само че има извършено престъпление, но и че е извършено от подсъдимите виновно, т.е. когато по предвидения процесуален ред въз основа на вярната оценка на целия доказателствен материал обвинението е доказано по несъмнен начин, а не в нарушение на забраната присъдата да почива на предположение. Предвид изложеното за липса на касационни основания от поддържаните в протеста и жалбата на страните решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 535/26.01.2009 год. по въззивно нохд № 89/2008 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, втори състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/ /СЛ Вярно с оригинала! СЕКРЕТАР: