О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54 гр. София, 10.05.2017 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на девети май, 2017 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА С участието на прокурора от ВКП ПЕТЯ МАРИНОВА Разгледа докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д.438/17 г. И за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.351,ал.5 НПК. С решение №553/29.12.16 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 състав по В.Н.Д.496/16 г., е потвърдена присъда №1456/14.03.16 г.,постановена от ОС-Благоевград, НО, 8 състав по Н.Д.34/13 г. Срещу този съдебен акт е постъпила лична жалба от подсъдимия В. Г. Х., която поради неотговаряща на условията на чл.351,ал.4,т.1 НПК, е върната на жалбоподателя. Срещу постановеното разпореждане е постъпила касационна частна жалба, с която се моли за отмяна на същото. Представителят на ВКП изразява становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните за тази процедура данни по делото и като взе предвид становището на прокурора, намира за установено следното: За да вземе отношение по съществото на настоящото производство, този съд преди всичко трябва да проследи приложените процесуални документи, които са относими към решаването му. Подсъдимият Х. е отправял жалбите си директно към ВКС, откъдето те са били препращани към съответния второстепенен съд, отговарящ за размяна на книжата. Поради тази причина са се появили неблагополучия по делото, чийто анализ обаче следва да бъде внимателен относно преценката за допустимост. На 16.01.17 г.в деловодството на ВКС е постъпила касационна жалба от Х. срещу решението на САС, с което е била потвърдена първоинстанционната присъда. На 19.01.17 г.съдията-докладчик от този съд е постановил, че жалбата не отговаря на правилата на чл.351,ал.1 НПК, даден е седмодневен срок за изпълнение на указанията и е отбелязано, че след изтичането му тя ще бъде върната. Макар и да няма доказателства в тази насока, доколкото възприетото е в полза на жалбоподателя и не се спори по него, съдията-докладчик е приел, че на 26.01.17 г.е получено съобщението от Х. с дадените указания. И тъй като в съответния седмодневен срок не е постъпила жалба, отговаряща на изискванията на чл.351,ал.1 НПК, депозираната такава е върната на основание чл.351,ал.4,т.1 НПК,като е даден 15 дневен срок за атакуване на това разпореждане. Съобщение за него е получено от Х. на 13.02.17 г. Междувременно, на 02.02.17 г. в деловодството на ВКС е постъпила жалба от Х., в изпълнение указанията на съдията-докладчик от САС. Същата е препратена на въззивния съд и с разпореждане от 10.02.17 г. върху самата нея са дадени идентични указания с тези по разпореждането от 19.01.17 г. Същия ден обаче съдията-докладчик е изготвил и друго разпореждане, съгласно което поради изпращането на втората касационна жалба до ВКС и непознаването на това обстоятелство, първата жалба е била върната с разпореждането от 06.02.17 г. Направена е преценка, че новата жалба се явява подадена в срок /очевидно предвид получаване на разпореждането от страна на подсъдимия на 26.01.17 г./, но въпреки това тя не съдържа изискванията на чл.351, ал.1 НПК и следва да бъде върната. Даден е 15 дневен срок за атакуване на това разпореждане. На 17.02.17 г. жалбоподателят е бил уведомен за него. Неясно остава какво е станало с указанията, изписани на самата втора касационна жалба и дали поначало деецът е бил информиран за тях. На 23.02.17 г.в деловодството на ВКС е постъпила поредна жалба на Х., която отново е препратена на САС. Съдията-докладчик е приел,че същата е подадена извън законоустановения срок и с разпореждане от 06.03.17 г. на основание чл.351,ал.4, т.2,пр.1 НПК я е върнал на жалбоподателя. Даден е 15 дневен срок за атакуване на този съдебен акт. Същият е получен на 24.03.17 г. от Х.. С жалби, постъпили в деловодството на ВКС на 27.02.17 г.и 31.03.17 г., с изходящи номера от затвора в Бобов дол съответно от 21.02.17 г.и 27.03.17 г., подсъдимият атакува все първото разпореждане на съдията-докладчик от САС, постановено на 06.02.17 г., с което е върната жалбата му. Предвид обстоятелството, че съобщението за него,както бе казано, е получено на 13.02.17 г., първата посочена жалба може да бъде счетена за частна такава, депозирана в законния 15 дневен срок за обжалване на разпореждането за връщане. Що се касае до втората, тя е депозирана в срока на обжалване на разпореждането, постановено то 06.03.17 г. и получено от Х. на 24.03.17 г. Иначе казано, атакува се връщане на касационни жалби от страна на съдията-докладчик,което е постановено на различни основания, независимо че и в двете свои жалби Х. отправя претенциите си към разпореждането от 06.02.17 г. Предвид действията на съда и генералното искане на жалбоподателя за отмяна на разпорежданията за връщане на жалбите му, втората такава може да бъде намерена като съдържаща обстоятелства, противопоставящи се на становището на съдията-докладчик от САС делото да не може да бъде разгледано пред ВКС по лична жалба на Х. и развива предпоставки, относими към първата. В този смисъл и двете жалби се явяват допустими. Погледнати по същество, те са неоснователни. Видно от съдържанието на частните жалби, се правят уточнения,които не са били направени в касационните жалби по същество, макар и да се твърди обратното. В онези от своя страна са описвани фактори, правилно оценени от съдията-докладчик в САС като неотносими към никое от основанията по чл.348,ал.1 НПК. В крайна сметка ВКС като инстанция по правото не може да разглежда всякакви „мотиви за касационно основание”/по втората частна жалба на дееца/, както ги вижда съответната страна, а такива,които покриват изискванията на процесуалните правила за производството пред този съд. Затова връщането на касационната жалба на Х. е законосъобразно постановено на основание чл.351,ал.4,т.1 НПК. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се заяви,че в кориците на делото има приложена касационна жалба от служебния защитник на Х., която е намерена за подадена в срок от съдията-докладчик. В този смисъл не само не е състоятелна претенцията на Х.,че служебният му защитник не е сезирал ВКС, но и трябва да се отбележи, че поне понастоящем има всякакви предпоставки да се прецени,че казусът му ще бъде поставен за разглеждане пред върховната съдебна инстанция по наказателни дела. Ето защо Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. Х. против разпореждане на съдия-докладчик от АС-София от 06.02.17 г., постановено по В.Н.Д. 496/16 г., с което е върната касационна жалба срещу решение №553/ 29.12.16 г. по посоченото дело. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/