Ключови фрази
Кумулации * групиране на различни по вид наказания * пробационни мерки * приспадане на изтърпяно наказание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 291

С о ф и я, 07 ю н и 2013 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 м а й 2013 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ

при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 838/2013 година.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане от името на осъдения В. К. С. от Б. на основание чл.420, ал.2 от НПК за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение № 27 от 18.02.2013 г., постановено по ВЧНД № 26/2013 г. от окръжен съд-Бургас с доводи за наличие на основанието по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искане за изменяването му с приспадане от срока на наказанието му лишаване от свобода изтърпяното наказание пробация, наложено му по две предишни осъждания по НОХД № 1475/2008 г. за срок от 6 месеца и по НОХД № 29/2011 г. за срок от 1 година, двете на районен съд-Благоевград.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането.
Осъденият В. С., чрез защитника си адв.М.Б. от АК-Б. моли искането да бъде уважено.

Върховният касационен съд провери правилността на атакуваното определение (по съществото си решение) съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:
С протоколно определение № 179 от 04.12.2012 г., постановено по ЧНД № 386/2012 г. на районен съд-Поморие, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, по предложение на районна прокуратура-Поморие, на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК е извършено групиране на наложените на осъдения В. К. С. от Б. наказания по НОХД №№ 1344/2010 г., № 29/2011 г., № 402/2011 г. и № 1278/2010 г. на районен съд-Благоевград и по НОХД № 218/2012 г. на районен съд-Несебър и НОХД № 308/2012 г. на районен съд-Поморие, като му е наложено като общо наказание най-тежкото измежду тях, а именно това от 8 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Към това наказание на основание чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.2 и 3 от НК е присъединил и наказанията глоба в размер на 150 лева и наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание чл.25, ал.2 и 3 от НК е постановил от наказанието лишаване от свобода да се приспадне „изтърпяната част от наказанията, попадащи в съвкупността”.
Постановил е наказанието, наложено на същия осъден по НОХД № 1475/2008 г. на районен съд-Благоевград от 6 месеца пробация и 10 месеца лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС да се изтърпят отделно, поради непопадащи в горната съвкупност, но и които са били напълно изтърпени в посочените периоди – пробацията от 27.03.2009 г. до 25.09.2009 г. и лишаването от правоуправление от 17.03.2009 г. до 18.01.2010 г.
Определението е било атакувано с оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност относно постановеното ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, както и заради липсата на произнасяне за приспадането от него на изтърпените наказания пробация, на основание чл.25, ал.3 от НК с искане то да бъде отменено и въззивният съд „да признае, че подзащитния ми е изтърпял изцяло наложеното му наказание лишаване от свобода”.
С определение № 27 по ВЧНД № 26/2013 г. Бургаският окръжен съд е потвърдил изцяло атакуваното пред него определение.
В искането (назовано „молба”) от 03.04.2013 г. от името на осъдения С. защитникът му адв.М.Б. от АК-Б., като ангажира като основание за възобновяване на наказателното дело това по чл.422, ал.1, ал.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК заради неправилно приложение на закона, отправя искане за отмяната на въззивния съдебен акт, но без конкретно искане към касационната инстанция извън горепосоченото, което да съответства на правомощията й.

Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 от НПК и има за предмет въззивно определение, по съществото си решение по смисъла на чл.32, ал.1, т.2 от НПК, което не подлежи на проверка по касационен ред, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения :
Претенциите към въззивния съд се повтарят дословно и към настоящата извънредна инстанция за контрол над въззивния съдебен акт, но като не са съобразени с писмените доказателства по делото относно наложените на осъдения С. и изтърпени наказания при седемте му осъждания за престъпления по чл.343б и чл.343в от НК. Те касаят отказа на съда да приспадне от наложеното му общо най-тежко наказание от 8 месеца лишаване от свобода за последните му 6 осъждания две изтърпени, според защитата му, наказания пробация – това по НОХД № 1475/2008 г. на районен съд-Благоевград за срок от 6 месеца и пробацията за срок от 1 година, наложена му по НОХД № 29/2011 г. на същия съд. И докато за първото има събрани данни както в предложението за групиране на наказанията му на районна прокуратура-Поморие, така и в изисканата от окръжния съд-Бургас справка от МП-ГД „ИН”-ОС „ИН”-Благоевград изх.№ 347/23.01.2013 г. (л.21 от ВЧНД), то няма каквито и да е данни за търпяно друго наказание пробация от осъдения. В същата справка наистина е посочено, че е търпяна допълнителна мярка за контрол и въздействие над условно осъдения съгласно определението по ЧНД № 472/2012 г. на районен съд-Несебър, но тази пробационна мярка е била наложена не като наказание за съвкупността, а като допълнителна на основание чл.67, ал.3 от НК и затова е приложена само мярката по чл.42а, ал.2, т.2 от НК, а не и двете задължителни по т.1 и 2 на посочената законова норма. Всъщност, с това е съобразено и предишно групиране по ЧНД № 1526/2011 г. на районен съд-Благоевград на четирите наказания от осъжданията на С., когато също е постигнал налагане на общо наказание за съвкупността от 8 месеца лишаване от свобода, но като и тогава изпълнението му е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, през който изпитателен срок е следвало да изпълнява и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК на основание чл.67, ал.3 от НК. Едва след последното му осъждане по НОХД № 308/2012 г. от районен съд-Поморие се е наложило ново групиране на наказанията за съвкупността от престъпления, като е постановено вече ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, поради което налагането на допълнителна възпитателна мярка по чл.67, ал.3 от НК е недопустимо.
ВКС намира, че атакуваният въззивен съдебен акт е правилен и законосъобразен. С основание окръжният съд е утвърдил реалното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложително с оглед упоритостта на осъдения да върши еднородните престъпления по транспорта, но и което не е предмет на искането му. Неоснователно се настоява от това наказание да се приспаднат срокове на изтърпяно наказание пробация, защото това наказание, наложено му по НОХД № 1475/2008 г. на районен съд-Благоевград, макар и изтърпяно, е извън съвкупността, за която е наложено общото наказание от 8 месеца лишаване от свобода. От друга страна, изпълнението като допълнителна мярка за контрол и въздействие на основание чл.67, ал.3 от НК тази по чл.42а, ал.2, т.2 от НК в срока на „условното” му осъждане при групиране на част от наказанията му по ЧНД № 472/2012 г. от районен съд-Несебър, не е изтърпяване на наказание „пробация” и не подлежи на приспадане на основание чл.25, ал.3 от НК от размера на общото наложено му за съвкупността наказание, в случая от постановеното реално да се изтърпи наказание от 8 месеца лишаване от свобода. Поради това не е нарушен материалният закон и основание за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искането на осъдения, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Поради изложените съображения и на основание чл.424, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. С. от Благоевград за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлото в законна сила определение № 27 от 18.02.2013 г., постановено по ВЧНД № 26/2013 г. от окръжен съд-Бургас.




ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :