Р Е Ш Е Н И Е № 261 София, 25.01.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на дeветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1975/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. По касационна жалба на Държавно предприятие „Ръководство Въздушно движение”, [населено място] с определение №744/24.06.2015 г. , е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 1296/2014 г.на СГС, ІІ в въз. състав в частта, в която е потвърдено решение от 23.09.2013 г. по гр.д. №3046/2013г. на Софийския районен съд ,67 състав, с което Държавно предприятие „Ръководство „Въздушно движение”, [населено място] на осн.чл. 59 КТ във вр. чл.79,ал.1,пр.2 и чл. 82 ЗЗД е осъдено да заплати на П. И. П. сумата от 21 709,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по К. за ежегодно сключване на договор за групова застраховка „Живот”, условията на която не могат да бъдат по- неблагоприятни за работниците и служителите от предходните , ведно със законната лихва от 11.12.2012 г. до погасяване на вземането и сумата 159,29 лв. лихва за забава. Касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: „В предметния обхват на застраховка „Живот”, определен в чл. 230,ал.2 във вр. чл. 231 КЗ и Раздел І на Приложение №1,т.1,б.”а”към КЗ, включва ли се застраховка /риск „ трайна загуба на работоспособност” и „злополука” .Прието е че по този въпрос е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото в обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в решение №16.06.2014 г. на СГС, ГО, ІІ „д” състав по в. гр.д. № 538/2014 г., което е влязло в сила. В касационната жалба касаторът сочи, че въззивният съд неправилно е приел, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 59,ал.3 К. да сключва всеки следващ договор за застраховка „Живот” при същите или по-благоприятни условия от предходния застрахователен договор.Твърди , че по отношение на тази застраховка същият е изпълнил поетото в К. задължение.Застъпва тезата, че риска „трайно намалена работоспособност” , „временна неработоспособност” и „медицински разходи” са допълнително включени рискове, които са извън обхвата на застраховката „Живот”. В тази насока се позовава на нормативно определения обхват на застраховката по чл. 230,ал.2 във вр. чл.231 и Приложение №1 от КЗ. Моли решението за бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди и мораторна лихва да бъдат отхвърлени. Ответникът по тази касационна жалба П. И. П. от [населено място] оспорва основателността на касационната жалба в писмено възражение по делото. Счита че със застраховката „Живот „ застрахователят поема закрилата не само на живота, но и здравето и телесната цялост на застрахованото лице. С оглед на това разбиране счита, че работодателят не е изпълнил поетото задължение по чл. 59,ал.3 К. и дължи обезщетение за претърпените в резултат на това имуществени вреди. Моли решението да бъде оставено в сила. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел , че в чл.59 ,ал.1 К. , сключен на 30.06.2010 год. работодателят се е задължил ежегодно да сключва за работниците и служителите в ДП „Р.” групова застраховка „Живот” и „Загуба на ценз по медицински причини” , условията на които не могат да бъдат по- неблагоприятни от предходните.Прието е ,че условията на договора за групова застраховка №364/21.10.2011 г.относно риска „трайно намалена работоспособност ” са по - неблагоприятни за работниците и служителите в сравнение с предходната групова застраховка №181/29.07.2010 г. ,доколкото този риск е покрит само когато застрахованото лице е трудоустроено по предписание на здравните органи, което не съществува като условие в предходната застраховка. За неоснователни са приети възраженията на ДП „Р.”, че неговото задължение по К. се отнася само до застраховка „Живот” , която покрива риска „смърт” на работника или служителя и не включва риска „трайно намалена работоспособност”.В тази връзка излага съображения, че с договора за застраховка „Живот” застрахователят се задължава да поеме застрахователна закрила на живота,здравето и телесната цялост на застрахования срещу събития, свързани с увреждания на здравето и телесната цялост на застрахования като при тяхното настъпване се задължава да заплати уговорената застрахователна сума. Според въззивният съд въпреки наименованието при застраховката „Живот” застрахователния риск е свързан не само с живота, но и със здравето и телесната цялост на застрахованото лице като отделните норми на животозастраховане намират конкретизация в уредените в КЗ видове застраховки „живот” или „злополука” –чл. 231, чл. 232, чл.233 и чл. 234 КЗ. С оглед това разбиране относно покритите рискове от застраховка „Живот” въззивният съд е формирал извод , че при сключване на груповата застраховка №364/21.10.2011 г., работодателят не е изпълнил поетото от него задължение в К..Доколкото в конкретния случай ищецът има трайно намалена работоспособност , но не е бил трудоустроен /по предписание на здравните органи /, същият не е получил полагащото му се застрахователно обезщетение за намалена работоспособност , и това се явява негова вреда под формата на пропусната полза по см. на чл. 82 ЗЗД. Същата се съизмерява със застрахователната сума, която би получил ако условията в договора за застраховката „Живот” са били запазени. Във връзка с поставения правен въпрос с решение №16.06.2014 г. на СГС, ГО, ІІ „д” състав по в. гр.д. № 538/2014 г., г., е прието, че според разпоредбата на чл. 230,ал.1 КЗ /отм./, предмет на договорите „Живот „ и „Злополука” са събития , които са свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическото лице.Според втората алинея на този член , договорът за застраховка „Живот” може да бъде с покритие за случай на смърт или за случай на доживяване на определена възраст или да бъде със смесено покритие / тоест да покрива и двата риска /. Видно от Приложение №1 към КЗ/ отм./,т.1,б.”а”, застраховката „Живот” е с покритие на рисковете „смърт” или „доживяване на определена възраст” или доживяване на определена възраст или по- ранна смърт”. С оглед на това застраховката „Живот” не покрива риска „трайно намалена работоспособност” .Този извод се подкрепя от обстоятелството, че в т.4,б.”б” на Приложение №1 към КЗ/ отм./ е посочен обхвата на постоянната здравна застраховка като самостоятелен вид застраховка, даваща възможност за изплащане на фиксирани еднократни или периодични суми за определен период или пожизнено , при неработоспособност , причинена от злополука или заболяване или от определени видове злополука или заболяване , а в т.6”в” от Приложението е предвидена застраховка за трайно загубена или намалена работоспособност или определен вид и степен на увреждане, вследствие на заболяване.Следователно трайно намалената работоспособност,вследствие на заболяване не представлява част от покритието на застраховката „Живот”, а представлява допълнителна застраховка,относно допълнително покрит риск. При условията на чл. 291,т.1 ГПК Върховният касационен съд ,състав на 3-то г.о. , счита за правилно именно това разрешение на правния въпрос. То се подкрепя и от текста на чл.2,ал.2 от Общите условия за рискова застраховка „Живот” в сила от 31.03.2010 г. на застрахователна компания [фирма], която е страна по процесните застрахователни договори. Според цитирания текст към рискова застраховка „Живот”, сключена по тези общи условия е възможно срещу заплащане на допълнителни премии да се сключи една или повече допълнителни застраховки или други застрахователни рискове при специални застрахователни условия, както е в настоящия случай. При възприетият за правилен отговор на поставения правен въпрос, предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди като пропуснати ползи следва да бъде отхвърлен като неоснователен.Не е налице твърдяното неизпълнение на поето задължение по чл. 59,ал.3 К., доколкото поставянето на допълнително условие в договора за групова застраховка, на което ищецът се позовава не касае застраховката „Живот” ,а допълнителната застраховка по т 9.2 от застрахователния договор „Трайно намалена работоспособност на застрахованото лице”.Неоснователността на главния иск обосновава неоснователност и на акцесорния иск за мораторна лихва. С оглед на изложеното въззивното решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Съобразно с изхода на делото П. И. П. следва да заплати на ДП „Ръководство „Въздушно движение” направените пред трите инстанции разноски в размер на 5 730,16 лв. от които 4 779 лв. юрисконсултско възнаграждение и 951,16 лв. държавни такси. Мотивиран от горното , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №16928/24.09.2014 г. по гр.д. №1296/2014 г. в частта, в която е потвърдено решение от 23.09.2013 г. по гр.д. №3046/2013г. на Софийския районен съд ,67 състав, с което Държавно предприятие „Ръководство „Въздушно движение”, [населено място] на осн.чл. 59 КТ във вр. чл.79,ал.1,пр.2 и чл. 82 ЗЗД е осъдено да заплати на П. И. П. сумата от 21 709,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задължение по К. за ежегодно сключване на договор за групова застраховка „Живот”, условията на която не могат да бъдат по- неблагоприятни за работниците и служителите от предходните , ведно със законната лихва от 11.12.2012 г. до погасяване на вземането и сумата 159,29 лв. лихва за забава, както и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от П. И. П. от [населено място] срещу Държавно предприятие „Ръководство „Въздушно движение” [населено място]„ искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 21 709,71 лв. и за лихва за забава в плащането на главницата в размер на 159,29 лв. ОСЪЖДА П. И. П. да заплати на Държавно предприиятие „Ръководство „Въздушно движение направените пред трите инстанции разноски в размер на 5730,16 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: