Р Е Ш Е Н И Е № 219 гр. София 19 април 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на осми април през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Иванова касационно дело № 1356 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане, депозирано на 11.02.11, от осъдените И. Д. Д., С. А. П. и А. Х. И., за възобновяване на ВНОХД № 475/10 по описа на Ямболски окръжен съд, по което е постановено решение № 181 от 10.12.2010 г, с което е потвърдена присъда № 33 от 15.04.10 на Районен съд, Елхово, по НОХД № 357/09. С първоинстанционната присъда подсъдимите И. Д. Д., С. А. П. и А. Х. И. са признати за виновни в това, че на 1.07.2009 г в района на[населено място], общ. Е., обл. Я., в съучастие като съизвършители, са предлагали на А. И. И. и К. С. В. имотна облага / хранителни продукти / с цел да ги склонят да упражнят избирателното си право в полза на определен кандидат и политическа партия на парламентарните избори през 2009 г, с оглед на което и на основание чл. 167, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, са осъдени на по три месеца „лишаване от свобода”, отложено по чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 10 000 лв. С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Изтъква се, че обективната истина по делото не е разкрита, че е допуснато нарушение при оценката на доказателствата, че доказателствените източници са тълкувани превратно, че не са събрани категорични доказателства за авторството, че липсва яснота относно действията, с които всеки от осъдените е осъществил признаците от състава на престъплението, че неправилно са интерпретирани показанията на св. А. И. и на св. К. В., че е нарушен чл. 303 НПК, че осъдителната присъда почива на предположения, че осъждането е основано на показания на свидетели, регистрирани като застъпници за изборите през 2009 г, че не са обсъдени доводите на защитата срещу правилността на осъдителната присъда, че решението не отговаря на изискванията по чл. 339 НПК, че неправилно е преценена съставомерността на деянието, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се да бъдат отменени, по реда на възобновяването, постановените съдебни актове, и осъдените да бъдат оправдани. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъдените не участват лично в производството. Представителят на ВКП намира искането за основателно. Счита, че е приложим чл. 9, ал. 2 НК, с оглед на което молителите следва да бъдат оправдани. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лица, имащи право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Правото на защита на осъдените не е накърнено. При формулиране на обвинението за съучастие под формата на съизвършителство / чл. 20, ал. 2 НК / е достатъчно да се посочат общо действията на съучастниците при осъществяване на замисленото престъпление, което, в случая, е изпълнено. Същият подход е допустим при излагане на мотивите към съдебните актове относно действията на съизвършителите, какъвто подход е възприет и по настоящето дело. Ето защо, неоснователно е оплакването, че от съдебните актове не ставало ясно с какви действия всеки от осъдените е участвал в инкриминираното деяние. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Въззивното решение отговаря на изискванията по чл. 339 НПК. То съдържа отговор на наведените от защитата възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Окръжният съд е възприел обстойния анализ на доказателствената съвкупност, направен от първата инстанция, и е споделил изводите по релевантните факти. Взел е отношение по довода за ненадеждност на показанията, депозирани от св. И. и св. В., по повод регистрацията им в изборния процес като застъпници. Отбелязал е, че този факт няма отношение към достоверността на показанията им, тъй като регистрацията е последваща на инкриминираното деяние. Показанията на цитираните свидетели са тълкувани съобразно действителното им съдържание, а и казаното от тях кореспондира на приложените веществени доказателства. За авторството на деянието в лицето на осъдените са събрани достатъчно и убедителни доказателства, особено като се има предвид, че още на досъдебното производство свидетелите И. и В. са разпознали всяко от осъдените лица. Осъдителната присъда и решението, с което е потвърдена, не почиват на предположения, а на доказани факти, изведени след процесуално издържан анализ на доказателствената съвкупност. Не е допуснато нарушение на чл. 303 НПК, тъй като наличната доказателствена база формира надеждна основа за осъждане на молителите. Не е допуснато нарушение по чл. 13 НПК, тъй като събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина. Не е налице нарушение и по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Релевантните факти обуславят съставомерност на деянието по чл. 167, ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК, а такава е възприетата правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. В случая, не е приложима хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК, тъй като степента на обществена опасност на деянието е завишена независимо от размера на предлаганата имотна облага. Това е така, защото съставът на престъплението по чл. 167, ал. 2 НК е създаден с цел защита срещу неправомерно посегателство срещу свободата на политически избор, в какъвто случай обществената опасност на деянието не се повлиява от стойностния размер на предложената облага. Ето защо, искането за оправдаване на осъдените на посоченото основание не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато нарушение и по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието е определено, при хипотезата на чл. 54 НК, при превес на смекчаващите обстоятелства, в абсолютния минимум на кумулативно предвидените санкции „лишаване от свобода” и „глоба”. Не са налице основанията на чл. 55 НК, тъй като съществуващото смекчаващо обстоятелство е само едно / чистото съдебно минало /, а то не се явява „изключително” по смисъла на чл. 55 НК, поради което посочената хипотеза се явява неприложима. Ето защо, не може да бъде удовлетворено искането на осъдените за смекчаване на наказателноправното им положение. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените И. Д. Д., С. А. П. и А. Х. И., за възобновяване на ВНОХД № 475/10 по описа на Ямболски окръжен съд, приключило с решение № 181 от 10.12.2010 г, с което е потвърдена присъда № 33 от 15.04.10 на Районен съд, Елхово, по НОХД № 357/09. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: