Ключови фрази
Негаторен иск * защита правото на собственост от неоснователни действия * право на преминаване * неправилна правна квалификация * непозволено увреждане

Р Е Ш Е Н И Е


№ 160/2014

гр.София, 23.01.2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 2944 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 329 от 01.10.2014 г. на ВКС, ІІ г.о. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 589 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2013 г. на ОС – Велико Търново.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.190 ЗУТ.
С подадената в срока по чл.283 ГПК касационна жалба, заявена чрез адвокат И. И. от АК – Велико Т., касаторът [фирма], представляван от управителя В. С. Ц., поддържа, че обжалваното решение е неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК не е подаден отговор от ответника по касация [фирма].
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл.291 и чл.293 ГПК, намира следното:
С атакуваното решение окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, е потвърдил решение на първата инстанция, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответника да прекрати неоснователните си действия, с които лишава [фирма] от право да преминава по улици с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г, осигуряващи достъп до собствените му имоти, и с правно основание чл.45 ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата 312 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - заплатени от [фирма] разходи за преминаване по улици с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г, както и сумата 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. Със същото решение окръжният съд е потвърдил решението на първата инстанция и в частта, с която по предявените от [фирма] срещу [фирма] инцидентни искове с правно основание чл.77 ЗС и чл.55 ЗС е прието за установено по отношение на ,,К.” ООД, че територията с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г е част от територията на бившия УПИ I, предоставен на [фирма] с акт за държавна собственост № 1217 (403) от 31.08.1998 г. и е частна собственост на [фирма], както и че тази територия не е с обществен достъп, върху нея не е учредявано право на ползване, достъп или преминаване в полза на ,,К.” ООД или на собствените му недвижими имоти, съставляващи УПИ ХI, УПИ Х. и УПИ ХIII.
За да постанови този резултат по исковете за защита на вещни права (първоначалния и инцидентните установителни искове на ответника, квалифицирани като такива по чл.77 ЗС и чл.55 ЗС), при условията на чл.272 ГПК от фактическа страна решаващият съд е приел за установено, че притежаваните от касатора (ищец по първоначалните искове) ,,К.” ООД имоти - УПИ ХI, УПИ Х. и УПИ ХIII – са част от имот, включен в капитала на бившето еднолично акционерно дружество с държавно участие [фирма], преименувано на [фирма]. Негов универсален правоприемник е ответника по касация (и ответник по първоначалните искове) [фирма] / [фирма]/. Включеният в капитала на [фирма] имот е представлявал УПИ I в кв.50 по плана на гр.Г.О. – Източна промишлена зона. Със Заповед № 324 от 07.02.2006 г. на Кмета на Община Г.О., по молба на собственика, за УПИ I в кв.50 е одобрено частично изменение на подробен устройствен план (план за регулация), като е разделен на 16 самостоятелни урегулирани поземлени имоти съгласно проект – неразделна част от заповедта. С проекта са определени вътрешните регулационни линии на новообразуваните УПИ, като е проведена нова обслужваща ги улична мрежа. Проектирани са улици с о.т. – о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г за осигуряване на регламентиран достъп в съответствие с чл.14, ал.4 ЗУТ и лице до всеки УПИ. До издаването на Заповед № 324 от 07.02.2006 г. УПИ I в кв.50 е бил захранван транспортно с улица от север, а достъпът до сградите в имота се е осъществявал чрез вътрешно-ведомствени пътища и площадки. Улици с о.т. – о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г не са съществували. Не е било спорно, а това се установява и от Акт от 09.03.2006 г., съставен от служители на Община Г.О., че Заповед № 324 от 07.02.2006 г. не е обжалвана и съответно – одобреният с нея план е влязъл в сила.
Последвало е сключването на договори за продажба във формата на нотариални актове (на 11.04.2006 г. и на 06.10.2006 г.), по силата на които [фирма] е закупил от [фирма] три от 16-те новообразувани УПИ, а именно ХІІІ – за склад (при цена за земята и сградите в размер на 232 500 лева), ХІ – за склад и ХІІ – за склад (при цена за двата терена и сградите в размер на 59 000 лева). Съгласно действащия ПУП само до УПИ ХІ от изток има достъп до общински улици с о.т. 920 - 921, 921 – 922, но те не са прокарани. Достъпът и до трите имота е от запад и е осигурен единствено от улици с о.т. 954а - 954б, 954б – 954в, разположени изцяло върху терен в границите на бившия УПИ I в кв.50. Не е било спорно, че улиците с о.т. 954а - 954б, 954б – 954в са прокарани. Обстоятелството, че достъпът до УПИ ХI,УПИ Х. и УПИ ХIII се осъществява единствено от тези улици е удостоверено с Писмо изх.№ РД 2600-415 от 08.05.2012 г. на Община Г.О..
През 2011 г. ,,ТЛК Г.О.” АД поискало да бъде одобрено частично изменение на действащия ПУП, като улиците с о.т. - о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г бъдат трансформирани в нов самостоятелен УПИ. От своя страна [фирма] депозирал възражение вх.№ 2600-1025 от 24.11.2011 г., доколкото подобно изменение лишава от достъп собствените му три имота. Искането на ,,ТЛК Г.О.” за ЧИ на ПУП в крайна сметка е останало неудовлетворено, като със Заповед № 1364 от 23.05.2013 г. на Кмета на Община Г.О. (след нееднократно разглеждане на проекта от Експертен съвет по устройство на територията) е отказано одобряването на изменение поради противоречие на проекта с чл.14, ал.4 ЗУТ.
На заседание на съвета на директорите на [фирма] от 09.03.2012 г. е взето решение да се събират такси за преминаване през улиците с о.т. – о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г; определени са размери на таксите с оглед вида на превозните средства, които е разпоредено да се събират за преминаване през инфраструктурата на дружеството на МПС-та на лица, които не са в наемни отношения, не са бизнес-партньори или клиенти на дружество.
При така установените факти, при условията на чл.272 ГПК въззивният съд е приел от правна страна, че доколкото със Заповед № 324 от 07.02.2006 г. е одобрено изменение на ПУП по отношение на бившия урегилиран поземлен имот УПИ І за „Химсанаб”, то в процесния случай по отношение на новопроектираните улици с о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г не е приложима разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗУТ. Тъй като в случая не е приложимо правилото на чл.16, ал.1 ЗУТ за отчуждаване на частна собственост по силата на приет ПУП, то отчуждаване е следвало да се реализира по общите правила на ЗДС и ЗОбС във връзка с чл.205 ЗУТ, респективно чл.209 ЗУТ. Такова не е осъществявано, нито е проведена предвидената в чл.192 ЗУТ процедура за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот. Това от една страна, а от друга – тъй като в нотариалните актове за продажба на УПИ ХI, УПИ Х. и УПИ ХIII отсъстват уговорки за учредяване на ограничено вещно право на преминаване в полза на ищеца, са мотивирали съда да отхвърли първоначалния иск по чл. 109 ЗС като неоснователен и недоказан. С оглед изхода по обуславящия, като неоснователни са отхвърлени и обусловените искове, квалифицирани по чл.45 ЗЗД, първият от които е за присъждане на обезщетение за претърпени от касатора имуществени вреди с оглед въведения пропускателен режим за преминаване по улици с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г. Отхвърлена е и претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди - поради липсата на правно основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на търговец – юридическо лице, доколкото всичките му права са имуществени, включително и тези, свързани с доброто име и престижът на фирмата.
Съответно на преценката за неоснователност на иска по чл.109 ЗС, като основателни са възприети инцидентните установителни искове на насрещната страна – че територията с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г е част от територията на бившия УПИ I, предоставен на [фирма] с акт за държавна собственост № 1217 (403) от 31.08.1998 г. и съответно същата е частна собственост на [фирма], както и че тя не е с обществен достъп, върху нея не е учредявано право на ползване, достъп или преминаване в полза на [фирма] или на собствените му недвижими имоти съставляващи УПИ ХI, УПИ Х. и УПИ ХIII.
По основанието за допускане на касационното обжалване:
Разпоредбата на чл.190, ал.1 ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до тези имоти. Алинея 3 на цитирания текст доразвива условията, при които временните пътища могат да бъдат прокарани, като въвежда изискване по възможност тези пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания с императивното изискване временният път да бъде прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Съгласно чл.190, ал.4 ЗУТ собствеността върху частите от поземлени имоти, заети за временни пътища, се запазва. Под „открити” улици законодателят визира такива, които са реално изградени и годни за експлоатация по предназначението им.
По основателността на касационната жалба:
Основополагаща за крайния изход на спора е преценката дали извършеното със Заповед № 324 от 07.02.2006 г. на Кмета на Община Г.О. частично изменение на подробния устройствен план попада в приложното поле на чл.16, ал.1 ЗУТ или не. Касационната инстанция намира, че на този въпрос следва да се даде положителен отговор по следните съображения:
По делото несъмнено е установено, че именно по силата на въпросното ЧИ на ПУП от първоначално притежавания от [фирма] УПИ I в кв.50 за първи път са обособени 16 самостоятелни урегулирани поземлени имоти, за обслужването на които е проведена нова обслужваща ги улична мрежа – процесните улици с о.т. – о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г, осигуряващи регламентиран достъп в съответствие с чл.14, ал.4 ЗУТ и лице до всеки УПИ. Това е направено по искане на ищеца, а не принудително по реда на ЗДС или ЗОП, поради което проведената процедура се характеризира като такава по чл.16 ЗУТ. Установено е, че Заповед № 324 от 07.02.2006 г. не е обжалвана и съответно – одобреният с нея план е влязъл в сила, като това е било факт към датата на закупуването на УПИ ХI,УПИ Х. и УПИ ХIII от страна на касатора. За случаи от вида на разглеждания е приложимо разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 371 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1007/2009 г., ГК, IV г.о. с което е прието, че във връзка с определянето на необходимите площи за изграждане на обектите на социалната инфраструктура - публична собственост, и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, плановете, попадащи в приложното поле на чл.16, ал.1 ЗУТ имат отчуждително действие по отношение на визираните в разпоредбата до 25% от площта на така урегулираните имоти, определена с плана. Отчуждителното действие в полза на общината настъпва едновременно с влизането в сила на плана (чл.16, ал.5 ЗУТ) и независимо от обстоятелството дали собствениците на урегулираните имоти са получили следващото им се обезщетение при условията на чл.210 ЗУТ. Разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗУТ предвижда особена отчуждителна процедура за обекти - публична собственост, по отношение на която не са приложими правилата по чл.205 – чл.209 ЗУТ. Последните се отнасят само до процедурата за принудително отчуждаване, предвидена в ЗДС и ЗОС, която е регламентирана за задоволяване на такива държавни/общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин (чл.32 ЗДС, чл.21 ЗОС), само въз основа на влезли в сила подробни устройствени планове (чл.205 ЗУТ, чл.24 ЗОС и чл.32 ЗДС) и само за обекти - публична собственост на държавата и общините.
Възприетото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.16, ал.1 ЗУТ противоречи на постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 371 от 28.07.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1007/2009 г., IV г.о., ГК. На първо място съдът неправилно е приел, че одобреният със Заповед № 324 от 07.02.2006 г. план не е такъв по чл.16, ал.1 ЗУТ. Касае се за план, с който за първи път се образуват нови самостоятелни имоти от бившия УПИ І в кв.50 за [фирма], което за тях представлява първа регулация, реализирана по инициатива на собственика на бившия имот. В тази ситуация, по силата на чл.16, ал.1 ЗУТ собственикът отстъпва в собственост на общината до 25% от площта за изграждане на обекти на социалната инфраструктура - публична собственост и на общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. На основание чл.16, ал.5 ЗУТ отстъпената площ става собственост на общината от датата на влизане на плана в сила. Това става по силата на самата законова разпоредба, като не се провежда процедура по чл.205 и сл. ЗУТ. Тъй като не се касае до принудително отчуждаване по реда на ЗДС или ЗОП, а за изменение на ПУП по искане на собственика на бившия УПИ I в кв.50, то [община] е придобила собствеността върху частта от бившия УПИ I, заета от проведената нова обслужваща улична мрежа – процесните улици с о.т. – о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г, на основание чл.16, ал.1 и ал.5 ЗУТ на датата на влизането в сила на ПУП. Съответно - от този момент правото на собственост по отношение на тази територия е напуснало патримониума на ответника по касация. Налага се извода, че по отношение на лицата, придобили впоследствие собствеността върху някой от новообразуваните УПИ, не се налага учредяването на ограничено вещно право при условията на чл.192, ал.1 или ал.2 ЗУТ, защото те разполагат с правото да ползват улицата, представляваща общинска собственост и в този смисъл подлежаща на използване съобразно предназначението й и в интерес на териториалната общност (чл.11, ал.2, изр.1 и ал.1 ЗОбС във връзка с чл.140 от Конституцията на РБ), като ответникът по касация не е овластен да налага ограничения в тази насока.
Изложеното сочи на извод за основателност на предявения от „К.” ООД иск с правно основание чл.109, ал.1 ЗС. Като се е произнесъл в противния смисъл, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон (отменително основание по чл.281, т.3, хипотеза първа ГПК и чл.293, ал.2 ГПК), поради което решението следва да бъде отменено и ответникът по касация следва да бъде осъден да прекрати неоснователните си действия, с които лишава „К.” ООД от право да преминава по улици с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г, осигуряващи достъп до собствените му имоти. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която са отхвърлени исковете на „К.” ООД, неправилно квалифицирани като такива по чл.45 ЗЗД – доколкото в хипотезата на чл.45 ЗЗД може да бъде ангажирана единствено отговорността на физическо, но не и на юридическо лице. В тази му част делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което да бъде дадена квалификация на спорното право, съответна на заявените с исковата молба и уточнението й твърдения, както и да бъде съобразено произнасянето във връзка с общия за претенциите на „К.” ООД факт, а именно – отсъствието на основание в полза на ,,ТЛК ГО.” АД да препятствува достъпа на касатора през територията с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г.
На следващо място - приетото досежно приложението на чл.16, ал.1 и ал.5 ЗУТ обосновава извод за неоснователност на предявените от [фирма] инцидентни установителни искове по отношение собствеността върху частта от бившия УПИ I, заета от проведената нова обслужваща улична мрежа – процесните улици с о.т. – о.т. 954, 954а, 954б, 954в и 954г, както и за признаване за установено, че не е учредявано право на ползване, достъп или преминаване в полза на ,,К.” ООД или на собствените му недвижими имоти, съставляващи УПИ ХI, УПИ Х. и УПИ ХIII по отношение на територията с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г, представляваща част от бившия УПИ I от кв.50. Решението следва да бъде отменено и в тази му част, като при условията на чл.293, ал.2 ГПК във връзка с чл.281, т.3, хипотеза първа ГПК тези искове на [фирма] следва да бъдат отхвърлени.
Предявената от ,,ТЛК ГО.” АД претенция е процесуално недопустима в частта, с която е заявено искане за признаване за установено по отношение на [фирма], че територията с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г е част от територията на бившия УПИ I, предоставен на [фирма] с акт за държавна собственост № 1217 (403) от 31.08.1998 г. В случая не се претендира установяването на право или правно отношение по смисъла на чл.124, ал.1 ГПК, а се търси съдебно признаване на факт. Съобразно чл.124, ал.4, изр.второ ГПК подобна претенция би била допустима при наличие на изрична правна норма, регламентираща възможност за установяване на такъв факт по съдебен ред. Подобна правна норма отсъства, което изключва допустимостта на така заявения иск. Ето защо обжалваното решение следва да бъде обезсилено в тази му част, а производството – прекратено.
При този изход на спора, произнасяйки се по реда на чл.81 ГПК, съдът приема, че [фирма] няма право на разноски, а на основание чл.78, ал.1 ГПК следва да заплати на ищеца направените от него разноските по делото, възлизащи на сумата 438,74 лева общо за трите инстанции (която не включва направените разноски за защита по исковете за присъждане на парични суми - заплатени държавни такси в размер на 185 лв.).
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение № 589 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2013 г. на ОС – Велико Търново в частта, с която потвърждавайки решение № 341 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 2126/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, е прието за установено по отношение на ,,К.” ООД по предявен от [фирма] инцидентен установителен иск, че територията с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г е част от територията на бившия УПИ I, предоставен на [фирма] с акт за държавна собственост № 1217 (403) от 31.08.1998 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.
ОТМЕНЯ въззивното решение № 589 от 18.12.2013 г., постановено по в.гр.д. № 1321/2013 г. на ОС – Велико Търново в частта, с която потвърждавайки решение № 341 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 2126/2012 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, са отхвърлени предявените от ,,К.”ООД срещу ,,Търговско логистичен комплекс Г.О.” АД иск с правно основание чл.109 ЗС да бъде осъден ответника да прекрати неоснователните си действия, с които лишава ,,К.”ООД от право да преминава по улици с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г., осигуряващи достъп до собствените му имоти и искове с правно основание чл.45 ЗЗД ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 312 лева, представляващи заплатени от ,,К.”ООД разходи за преминаване по улици с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г и за присъждане на сумата 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и е прието за установено по отношение на ,,К.” ООД, че територията с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г е собственост на ,,Търговско логистичен комплекс Г.О.” АД, не е с обществен достъп, върху нея не е учредявано право на ползване, достъп или преминаване в полза на ,,К.” ООД или на собствените му недвижими имоти съставляващи УПИ ХI, УПИ Х. и УПИ ХIII, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], бул.,,М.” № 66, представлявано от изпълнителния директор С. Б. П., на основание чл.109 ЗС ДА ПРЕКРАТИ неоснователните си действия, с които лишава [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] - 1111,[жк], [улица], представлявано от управителя В. С. Ц., от право да преминава по улици с осови точки 954, 954а, 954б, 954в и 954г., осигуряващи достъпа до собствените на [фирма] УПИ ХI – за склад, с площ 3 644 кв.м., УПИ Х. – за склад, с площ 2 246 кв.м. и УПИ ХIII – за склад, с площ 13 304 кв., всички те – разположени в квартал 50 по плана на [населено място] – Източна промишлена зона.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от ,,ТЪРГОВСКО ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС ГО.” АД, със седалище и адрес на управление [населено място], бул.,,М.” № 66, представлявано от изпълнителния директор С. Б. П., срещу [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] - 1111,[жк], [улица], представлявано от управителя В. С. Ц., инцидентни установителни искове за признаване за установено по отношение на [фирма], че територията с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г е собственост на ,,ТЪРГОВСКО ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС ГО.” АД, както и за признаване за установено по отношение на [фирма], че територията с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г не е с обществен достъп и върху нея не е учредявано право на ползване, достъп или преминаване в полза на ,,К.” ООД или на собствените му недвижими имоти съставляващи УПИ ХI – за склад, с площ 3 644 кв.м., УПИ Х. – за склад, с площ 2 246 кв.м. и УПИ ХIII – за склад, с площ 13 304 кв., всички те – разположени в квартал 50 по плана на [населено място] – Източна промишлена зона.
ВРЪЩА делото в частта по предявените от [фирма] срещу ,,ТЪРГОВСКО ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС ГО.” АД, със искове за присъждане на сумата 312 лева - заплатени разходи за преминаване по улици с осови точки 954, 954а, 9546, 954в и 954г и за присъждане на сумата 2 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за ново разглеждане от друг състав на въззивния Окръжен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА ,,ТЪРГОВСКО ЛОГИСТИЧЕН КОМПЛЕКС ГО.” АД, със седалище и адрес на управление [населено място], бул.,,М.” № 66, представлявано от изпълнителния директор С. Б. П. ДА ЗАПЛАТИ на [фирма] с ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място] - 1111,[жк], [улица], представлявано от управителя В. С. Ц. разноски в размер на 438,74 (четиристотин тридесет и осем лева и 74 стотинки) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: