Р Е Ш Е Н И Е № 178 гр. София,09 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 288/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по реда на чл.346, т.1 НПК, по касационен протест от прокурор при Софийската апелативна прокуратура; касационна жалба от адвокат М. М. – упълномощен защитник на подсъдимите Г. М. и А. М. и адвокат Е. П. - упълномощен защитник на подсъдимия Т. Д., както и по касационна жалба от адвокат И. Ч. - повереник на частните обвинители и граждански ищци К. А. Д., Н. И. Д., А. И. Д. и Н.Д. Д., всички срещу въззивно решение №342 от 05.11.2012 год. по внохд№541/12 год. на Софийския апелативен съд, с което е изменена присъда №230/10.11.2009 год. по нохд№556/2008 год. на Окръжен съд гр.Благоевград само в частта за наложените на подсъдимите наказания, в частта по чл. 23, ал.1 НК и за режима и типа на затворническото заведение, а в останалата й част присъдата е потвърдена. В касационния протест и в съдебното заседание пред ВКС прокурорът от ВКП изтъква и поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1,т. 3 НПК- явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Прокурорът претендира следното: Незаконосъобразно новият състав на САС е намалил размера на наложените от първата инстанция наказания ; в нарушение на закона не са спазени задължителните указания в отменително касационно решение на ВКС по нд№11/2012 год. на ІІ, н.о., с което е прието, че при новото разглеждане делото в отменената част нормата на чл. 55, ал. 1,т. 1 НК не трябва да намери приложение при определяне наказанията на подсъдимите. При новото разглеждане на делото САС неправилно е приложил чл. 55 НК за подс. Г. М., въвеждайки здравословното му състояние като единствено изключително смекчаващо вината обстоятелство. Съдът не е имал основание да заключи, че и най-лекото предвидено в закона наказание, ще се окаже несъразмерно тежко за подс.Г. М.. За подсъдимите А. М. и Т. Д. неоснователно е приет превес на смекчаващите вината им обстоятелства. Пренебрегнати са високата степен на обществена опасност на конкретното деяние поради броя на съучастниците, поведението на подсъдимите на заплаха спрямо пострадалите и за жителите на селото от непосредствено посегателство върху имуществото им. Подценени са високата обществена опасност на използваните средства за извършване на деянието – тежки метални предмети, кражбата на оръжието на пострадалия Д., укриването на дейците веднага след деянието. Не е съобразена и високата степен на обществена опасност на подс.Т. Д. поради броя на извършените от него в съвкупност престъпления против личността на двама пострадали - Д. и Т.. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане за определяне наказание на подс.Г.М. – при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а наказанията на подсъдимите А.М. и Т.Д. - при баланс на определящите отговорността обстоятелства. Представителят на ВКП подкрепа на доводите в жалбата на частните обвинители и дава заключение за неоснователност на жалбата на защитата на подсъдимите. В касационната жалба от повереника на частните обвинители и граждански ищци - адвокат Ч. се навежда основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания с доводи, които присъстват и в касационния протест. В жалбата и в съдебното заседание пред ВКС, в което частните обвинители и граждански ищци, редовно призовани не се явяват, адвокат Ч. развива тезата за реалната и непосредствена опасност, която тримата подсъдими, събиращи старо желязо от различни кътчета в селото са създали за пострадалия и за живущите в селото към посегателство срещу тяхното имущество, поради съществуващата непосредствена опасност във всеки един момент да отнемат намиращите се в дворовете и къщите им метални предмети. В малкото планинско село Клепало не е била предвидена охрана, отсъствал е представител на държавната власт. Единствено намесата на хора като пострадалия И. Д. е била годна да респектира подсъдимите да не посегнат на имуществото на жителите на селото. Според повереника на частните обвинители, тези данни не са били оценени в необходимата степен при очертаване на обществената опасност на деянието и дейците по време на деянието, на които е било противодействано от пострадалия Д. с цената на живота му. Претендират се наказания, каквито са били наложени от първостепенният съд, в който смисъл се иска изменяване на решението на САС. Счита протестът за основателен, а жалбата на защитата на подсъдимите за неоснователна. В касационната жалба от упълномощените защитници на тримата подсъдими се посочват касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т. 1, 2 и 3 НПК. Развиват се доводи за нарушение на закона - поведението на подсъдимите не осъществява признаците на престъплението по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, а за подс.Г. М. вр. чл.20, ал.3 НК. Налице е неизбежна отбрана по чл. 12, ал.1 НК или превишаване на нейните предели, с искане за преквалифициране на деянието по чл. 119 НК. За съществени процесуални нарушения се изтъква неразкриване на обективната истина по делото поради нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 107, ал. 5, чл. 305, ал. 3 НПК. Не са анализирани доводите на защитата, не е даден отговор защо се кредитират едни, а други доказателствени източници се отхвърлят като недостоверни. За явна несправедливост на наказанията се претендира неотчитане от съда наличието на предпоставки за приложението на чл. 55 НК за подсъдимите и по чл. 66, ал. 1 НК. Алтернативно се иска изменяване на решението или неговата отмяна и връщане делото за ново разглеждане от САС. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимите Г. М. и А. М. не се явяват, редовно призовани и не сочат уважителни причини за неявяването си. Адвокат М. М. - за подсъдимите Г. М. и А.М. поддържа жалбата Подсъдимият Т. С. Д. не се явява, редовно призован и не изтъква уважителна причина за неявяването си. За него - адвокат П. поддържа жалбата. И двамата процесуални представители на подсъдимите заявяват в съдебно заседание, че след като решението е отменено от ВКС и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция то не е влязло в сила и правилността на присъдата е подлежала на цялостна проверка по реда на чл. 314 НПК, както по жалбите така и служебно, независимо от основанията и частите на обжалването й. Пренебрегнати са данните за неизбежна отбрана - пострадалият е отишъл при подсъдимите с насочен срещу тях пистолет, поради което поведението му неправилно не е подведено под признаците на непосредствено и противоправно нападение което подсъдимите правомерно са отблъснали с деянието. Неправилно е прието, че подс.Г.М. е имал общ умисъл като подбудител с другите двама подсъдими и следва да бъде оправдан. Защитата на подс.Т. Д. твърди, че САС не е отговорил и на възраженията й, както следва: доказателствените източници не са подложени на цялостна проверка и анализ ; няма отговор на възраженията н защитата по оспорване съучастието на Т.Д. в причиняване смъртта на пострадалия; смъртоносният удар не е причинен от поведението на подс.Т.Д., а от подс.А.М.; липсва правен анализ на данните за поведението на свид.И. Д., който е насочил пистолет срещу подсъдимите. Допусната е явна несправедливост на наказанията с неприлагане на чл. 55 НК и чл. 66 НК. Алтернативно се иска приложение на чл. 55 НК и намаляване размера на наказанията на подсъдимите с отчитане приноса на пострадалия за вредоносния резултат. Иска се отхвърляне на гражданския иск. Оспорват се протестът и жалбата на частните обвинители и граждански ищци. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: 1/. С присъда №230/10.11.2009 год. по нохд№556/08 год. на Окръжен съд Благоевград подсъдимите Г. А. М., А. Г. М. и Т. С. Д. са признати за виновни в това, че на 16.04.2004г, в около 13.30 ч. в с.Клепало, община Струмяни, област Благоевград, в съучастие, вторият и третият като съизвършители, а първият като подбудител, умишлено са умъртвили И. Д. Д., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 20,ал. 2 и ал.3 НК за подс.Г. М., и чл. 54 НК за всички подсъдими, са осъдени : подс.Г. М. на „лишаване от свобода" за срок от 10 (десет) години, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален "строг" режим; подс. А. М. на лишаване от свобода от свобода" за срок от 15 (петнадесет ) години, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален "строг" режим и подсъдимият Т. Д. на "лишаване от свобода" за срок от 15 (петнадесет ) години, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален "строг" режим. Подсъдимият Т. Д. е признат за виновен в това, че по същото време и на същото място е причинил средна телесна повреда на Д. К. Т., изразяваща се в мозъчно сътресение с изпадане в безсъзнание, представляващо разстройство на здравето ,временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, предл. предпоследно, във връзка ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на "лишаване от свобода" за срок от 2 (две) години. На основание чл. 23,ал.1 НК на подс.Т. Д. е наложено общо, най-тежкото наказание „лишаване от свобода" за срок от 15 (петнадесет) години, което да бъде изтърпяно в затвор, при първоначален "строг" режим. Подсъдимите Г. А. М., А. Г. М. и Т. С. Д. са осъдени да заплатят солидарно на Н. Д. Д. сумата от 40 000 лв. (четиридесет хиляди лв.), на К. А. Д. сумата 50 000лв (петдесет хиляди лв.), на А. И. Д. сумата 40 000лв (четиридесет хиляди лв.), на Н. И. Д. сумата 40 000лв (четиридесет хиляди лв.), представляващи обезщетение за всяка една от тях, за претърпените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва върху всяка от посочената сума, считано от 23.04.2004 г., до окончателното им изплащане, а предявените граждански искове за разликите до предявените размери са отхвърлени като неоснователни. При солидарна отговорност на подсъдимите са присъдени и дължимите от тях 2 676лв (две хиляди шестстотин седемдесет и шест лв.) разноски по делото и 2 267лв (две хиляди двеста шестдесет и седем лв.) държавна такса върху уважените размери на гражданските искове, както и 5лв (пет лв.) за служебно издаване на изпълнителен лист. Подсъдимия А. М. е осъден да заплати и 2055лв (две хиляди и петдесет и пет лв.) разноски по делото, както и 2 266лв (две хиляди двеста шестдесет и шест лв.), представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. Подсъдимият Т. Д. е осъден да заплати 2055лв (две хиляди и петдесет и пет лв.) разноски по делото и сумата от 2267лв (две хиляди двеста шестдесет и седем лв.), представляваща държавна такса върху уважените размери на гражданските искове. 2/. С въззивно решение № 349 от 27.10.2011 год. по внохд№ 179/2010 год. на Софийския апелативен съд (образувано по жалби от тримата подсъдими), е изменена присъда № 230/10.11.2009 год. по нохд №556/2008 год. на Бл.ОС само в частта за определените наказания на тримата подсъдими за престъпление по чл.115 НК , в частта за приложението на чл. 23, ал. 1 НК за подсъдимия Т. Д. и в частта за режима на изпълнение на наказанията „лишаване от свобода” на тримата подсъдими. Наказанията на подсъдимите са намалени по размер както следва: на подс.Г. М. - от десет години „лишаване от свобода” на три години „лишаване от свобода”, което на основание чл. 66 ал.1 НК е отложено изпълнение за срок от пет години, считано от влизане в сила на присъдата; на подс.А. М. и на подс.Т. Д. – наложените им наказания от по петнадесет години „лишаване от свобода” са намалени на по четири години „лишаване от свобода”, при режим „общ”, в затворническо общежитие от „открит” тип. Наложеното на подс.Т. Д. наказание по чл. 129 НК - от две години ”лишаване от свобода” е намалено на една година ”лишаване от свобода” и по чл. 23, ал.1 НК му е наложено общо най-тежкото наказание - четири години ”лишаване от свобода” при режим на изтърпяване „общ”, в затворническо общежитие от „открит” тип. Присъдени са дължимите деловодни разноски. В останала й част присъдата е потвърдена. 3/. С касационно решение №206/04.06.2012 год. по наказателно дело № 11/2012 год. на ВКС, ІІ н.о., образувано по касационни протест на прокурор от САП, жалба от частните обвинители и жалба от защитата на тримата подсъдими, е отменено въззивно решение № 349 от 27.10.2011 год. по внохд№ 179/2010 год. на Софийския апелативен съд само в частта за наложените на подсъдимите наказания и по приложението на чл.23, ал.1 НК като делото е върнато на САС, в тази му част, за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание, а в останалата част ,за наказателната отговорност на подсъдимите - въззивното решение е потвърдено и е влязло в сила. 4/. С въззивно решение №342 от 05.11.2012 год. по внохд№541/12 год. на Софийския апелативен съд, е изменена присъда №230/10.11.2009 год. по нохд№556/2008 год. на Окръжен съд гр.Благоевград в частта за наложените на подсъдимите наказания като същите са намалени по размер ,както следва: на подс. Г. А. М. - от десет години лишаване от свобода ,на шест години лишаване от свобода; на подс. А. Г. М. - от петнадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода на подс. Т. С. Д. - от петнадесет години лишаване от свобода на десет години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо най-тежкото наказание на подс. Т. С. Д. – десет години лишаване от свобода. В останалата й част присъдата е потвърдена. Настоящото касационно производството е второ по ред. Процесуалното развитие на делото налага уточняване пределите на касационна проверка по отношение на атакуваното въззивно решение. Предмет на проверка пред настоящия състав на ВКС е въззивно решение №342 от 05.11.2012 год. по внохд№541/12 год. на САС,което е постановено след като с касационно решение №206 по нд№11/2012 год. на ВКС, ІІ н.о. делото е върнато за ново разглеждане само в частите относно определяне на наказанията, налагане на общо наказание на основание чл. 23 от НК, определяне на режима и вида затворническо общежитие за изтърпяването на наказанията по отношение на тримата подсъдими. В останалата му част предходното въззивно решение № 349 от 27.10.2011 год. по внохд№ 179/2010 год. на Софийския апелативен съд е оставено в сила. Това обстоятелство е предопределило рамките на разглеждане на делото от въззивния съд, който не е могъл да пререшава въпросите, по които присъдата вече е влязла в сила, предвид потвърждаването й от ВКС. Процесуалният закон императивно налага изпълнението на указанията, дадени от ВКС в отменително решение. Независимо дали настоящият касационен състав споделя изводите за отмяна на решението само в частта за наказанието, вместо следващата се цялостна отмяна на същото, когато тя се основава на допуснато нарушение на закона при неговото определяне и делото се връща за ново разглеждане за увеличаване на наказанието ( т.к.изводите за наказанието в наказателния процес са последица от изводите за деянието, дееца, вината и правната квалификация на установените фактически данни, относими към признаците на съответния престъпен състав), следва да се съобрази с правните аргументи на САС в мотивите на стр.5 и стр.6 от въззивното решение по внохд№ 451/12г. на САС. Съдът е приел, че след като с решението по внохд№ 179/2010 год. на Софийския апелативен съд първоинстанционната присъда №230/10.11.2009 год. по нохд№556/08 год. на Окръжен съд Благоевград е била потвърдена по въпросите дали инкриминираното в обвинителния акт деяние е извършено от подсъдимите, относно вината им, съставлява ли престъпление, каква е правната му квалификация и в частта за присъдените обезщетения и в тази му част въззивното решение е оставено в сила с касационно решение по нд№11/2012 год. на ВКС, ІІ н.о., присъдата в потвърдената част също е влязла в сила и тя вече не е предмет на втора въззивна проверка. Освен аргументите, че последващият състав на въззивната инстанция не може да контролира предходно решение на друг състав от същата инстанция, нито да обследва решение на ВКС, трябва да се добави и съображението, че императивът на чл. 355, ал. 1,т. т. 1, 2 и 3 НПК не допуска отклонение от указанията на касационната инстанция, които имат задължителен характер както за инстанционния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, така и за всеки последващ състав на ВКС, който ще бъде ангажиран с нова касационна проверка на въззивното решение по отношение на: стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; прилагането на закона (освен в случаите, когато се установяват нови фактически положения) и относно отстраняването на допуснатите съществени процесуални нарушения . С оглед на това процесуално развитие на делото, правилно новият въззивен състав не се е произнесъл по фактическата обоснованост на присъдата, правната квалификация на деяния на подсъдимите Г. М. и А. М. и Т. Д. по обвинението за съучастие в престъпление по чл.115 НК,съответно по обвинението по чл.129 НК срещу подсъдимия Т. Д., което е направено по реда на чл. 313 и чл.314 НПК от САС при първото въззивно разглеждане на делото и в тази част решението му е влязло в сила. Ето защо, не е било допустимо ново изложение на фактите и анализ на доказателствената съвкупност, както и произнасяне по наведените във въззивните жалби доводи в тяхната цялост, от втория въззивен съд. В този смисъл ВКС споделя правните аргументи в атакуваното решение. В случая, новият състав на въззивния съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, с които да са били ограничени правата на защита на подсъдимите и ВКС отхвърля като неоснователни всички възражения в този смисъл, наведени в касационната жалба и в устните прения на защитниците на подсъдимите. От изложеното ВКС намира, че касационната жалба на подсъдимите срещу влязлата в сила част от присъдата, респ. срещу съответстващата й част от въззивното решение на втория въззивен състав - предмет на касацоненния контрол в това производство, е недопустима и следва да остане без разглеждане. Единствената част, в която въззивното решение може да бъде проверено от настоящия касационен състав и отговорено на доводите в протеста и жалбите на останалите страни е тази, отнасяща се до размерите на наказанията за всяко от престъпленията, за определеното общо наказание на осн. чл. 23 от НК, за режима, и вида затворническо общежитие за изтърпяване на тези наказания. Предмет на настоящия касационен контрол е въззивното решение в невлязлата му в сила част. Проверката е само по отношение на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.3 НПК - относно спазване на правилата на материалния закон при определяне на наказанията и на тяхната справедливост. По касационния протест и жалбата на частните обвинители: Предмет на касационна проверка в това производство е дейността на въззивния съд по индивидуализацията на наказанията на тримата подсъдими, включваща правилното приложение на закона и справедливостта на наложените наказания. Проверката показа, че съдът е подложил на обстояна оценка всички събрани доказателствени източници, обуславящи степента на обществена опасност на деянието и обществената опасност на всеки един от подсъдимите. ВКС намира за неоснователни оплакванията в протеста за занижаване наказанията на подсъдимите, поради подценяване от предходната инстанция тежестта на извършените престъпления и личната висока степен на обществена опасност на дейците. Съставът на САС основателно и законосъобразно е намалил размера на наложените от първата инстанция наказания на подсъдимите от определените им с първоинстанционната присъда. Атакуваното решение съдържа подробни съображения по мотивиране санкцията на всеки един от подсъдимите за осъщественото от него престъпно деяние. Взети са предвид всички обстоятелства, които в протеста се претендира, че не са били отчетени. Съдът се е аргументирал защо не следва да бъдат наложени наказания при баланс, а при превес на смекчаващите и отегчаващите вината на подсъдимите А.М. и Т.Д. обстоятелства, съгласно чл.54 НК, както и е защитил правната обосновка за прилагането на чл.55, ал.1,т.1 НК по отношение отмерване наказанието на подс.Г.М.. ВКС припомня, че указанията на по-горната инстанция относно индивидуализацията на наказанието обвързват решаващия съд единствено с правилното привеждане на фактическите данни за определящите отговорността на дееца обстоятелства, при правилна оценка на тяхното съотношение, към критериите в чл. 54 НК, съответно по чл. 55 НК, чл.56 и сл., гарантиращи законосъобразност и справедливост при отмерване на наказанието за конкретното престъпление. Тези указания не могат да ограничават пределите на свободното съдийско вътрешно убеждение по установените факти. Механизмът на определяне наказанието налага и съблюдаване за всеки конкретен подсъдим доколко при индивидуализацията на наказанието ще се спомогне за постигане и на целите н наказанието по чл. 36 НК. Следователно, решаващият съд е суверенен при оценката на определящите отговорността на обвиняемото лице обстоятелства да изведе предпоставките по чл. 54 или тези по чл. 55 НК и доколко чрез приложението им ще бъдат постигнати целите по чл.36 НК. Стореното от САС намаляване на размера на наказанията на подсъдимите от определените им от първостепенния съд, не е извършено в нарушение на задължителните указания на ВКС в касационно решение по нд№11/2012 год. на ІІ, н.о. за неприлагане на чл. 55, ал. 1,т. 1 НК при определянето им. Това е така, защото при новото разглеждане на делото в оценката на фактическите обстоятелства, определящи тежестта на деянието и опасността на дееца Г. М. съдът е включил и ново фактическо обстоятелство - влошеното му здравословно състояние - страдащ от епилепсия, на основата на лека умствена изостаналост, без да е налице невменяемост. На фона на преценката и на останалите данни по делото за личността на този подсъдим и неговата обществена опасност, която в конкретния случай не е твърде завишена, законосъобразно е обоснована приложимостта на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.В мотивите на съда е отдадена кумулативната връзка на оценката на тези данни с извода, че и най-лекото наказание, предвидено в състава на инкриминираното деяние ще се яви несъразмерно тежко за него. В оценката на обществената опасност на деянието и на личността на другите двама подсъдими - А. М. и Т. Д. са спазени указанията на ВКС по приложение на закона при условията на чл. 54 НК. Законосъобразното приложение на закона е защитено при установените от решаващият съд данни за превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства, поради което наказанията, наложени им от първата инстанция, са намалени законосъобразно до предела на минималните размери на предвиденото за престъплението по чл. 115 НК наказание от по десет години "лишаване от свобода" за всеки от тях. В оценката на обществената опасност на деянието на подсъдимите А. М. и Т. Д. са обсъдени и данните за високата степен на обществена опасност на деянието на всеки от тях. Съдът е анализирал броя на съучастниците и конкретната роля на всеки от тях при осъществяване на умъртвяването на пострадалия И. Д.. Съобразено е активното поведение на А. М. и Т. Д. в причиняването на смъртта на пострадалия. Данните за създаденото от тяхна страна напрежение у пострадалите за възможност от реално посегателство върху имуществото им, използването на опасни средства за извършването на изпълнителното деяние – тежки метални предмети щанга и мотика, кражбата на оръжието на пострадалия Д., укриването им веднага след деянието, са адекватно оценени като отегчаващи отговорността им. За подс.Т. Д. високата степен на обществена опасност е изведена и от броя на извършените от него престъпления против личността на двама пострадали - умъртвяването на Д. и причиняването на средна телесна повреда на пострадалия Т.. При тези съображения, съставът на ВКС намира за неоснователни доводите в протеста и в жалбата на повереника на частниците обвинители за незаконосъобразно занижаване наказанията на подсъдимите. Не се подкрепят от обективните данни по делото исканията им наказанията на подсъдимите да бъдат определени при баланс, а не при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Събрани и оценени по делото са и данните, че в малкото планинско село Клепало не е била предвидена охрана, нямало е и представител на държавната власт срещу набези от кражби, но е отговорено и на доводите на обвинителите, че е било недопустимо иницииращото конфликта агресивно поведение на пострадалия Д. спрямо подсъдимите, което всъщност е отключило конфликта. Тези данни са обсъдени внимателно в необходимата степен от съставът на САС при очертаване на обществената опасност на деянието и дейците, поради което претендираните по-високи по размер наказания не намират оправдание в доказателствата по делото и в закона. По касационната жалба от защитата на подсъдимите: Неоснователни са оплакванията в жалбата на защитата на подсъдимите за липса на отговор на жалбите на подсъдимите срещу атакувата с тях присъда и за отсъствие на цялостна проверка от въззивната инстанция на този акт съгласно правомощията й. Както ВКС посочи в мотивите си, очертаващи пределите на касационна проверка, предходният състав на САС законосъобразно е ограничил проверката на жалбите на подсъдимите и служебното обследване правилността на присъдата само в невлязлата й в сила част. Правилни са мотивите на втория състав на САС за оставяне без разглеждане доводите и възраженията на защитата по приложението на закона и за съществени процесуални нарушения при разкриване на обективната истина при решаване на въпросите за наказателната отговорност на подсъдимите.Тези въпроси са били вече решени с влязлата в сила част от първоинстанционната присъда. Неоснователно се твърди в жалбата за нарушаване правата на защита на подсъдимите, поради липса на отговор на доводите им по приложението на материалния и процесуален закон. От мотивите на влязлата в сила част от въззивно решение № 349 от 27.10.2011 год. по внохд№ 179/2010 год. на Софийския апелативен съд е видна активната процесуална дейност на съда в изпълнение задължения по чл. 313 и чл.314 НПК. За сведение, съставът на ВКС подчертава, че е била извършена повторна и цялостна проверка на правилността на присъдата във всичките й части. Даден е отговор защо съдът не е приел наличие на неизбежна отбрана от подсъдимите при извършване на инкриминираното деяние, както и защо счита правната квалификация на деянията, съгласно обвинението, за законосъобразна. Аргументирано са отхвърлени като неоснователни възраженията за липсата на умисъл у подс.Г.М. и е изведена формата му на участие в общата престъпна дейност с другите двама подсъдими. В мотивите се съдържат аргументи и срещу възраженията на защитата на подс.Т. Д. по оспорване инкриминираните му действия за причиняване смъртта на пострадалия И. Д. и на средна телесна повреда на пострадалия Д. Т.. Изложени са правни съображения защо установеното агресивно поведение на пострадалия И. Д. не изпълва признаците на неизбежна отбрана по чл. 12 ал. 1, респ.по чл. 12 ал. 2 НК. Пострадалият И. Д. е искал да сплаши подсъдимите и да ги прогони от селото, тъй като той и съселяните му са се чувствали застрашени от непосредствено бъдещо посегателство от тримата подсъдими върху имуществото им – металните казани за варене на ракия, оставени в дворовете на двамата пострадали. Тримата подсъдими са се намирали на селското сметище, което е било в близост до имотите на пострадалите. Подсъдимите А. М. и Т. Д. са държали в ръцете си метални предмети в момента, когато пострадалият И. Д. се е приближил до подс.Г. М. с намерение да прогони него и другите двама подсъдими от селото. Внимателно е анализирано поведението му, което е обективирано с фактите, че не е бил с насочен към подсъдимите пистолет. Начинът по който постаралият е държал пистолета - с дулото надолу и нито за миг по време на цялото развитие на конфликта не го е насочвал срещу когото и да било от подсъдимите, е довел до изводите на съда за липса на данни за нападение, както на непосредствено, така и на предстоящо. При оценката и на факта, че пострадалият е хванал подсъдимия Г. М. за дрехата без да го наранява, а да го предупреди да не посяга върху имуществото на хората от селото, съдът е извел поведението на пострадалия Д. като сплашване, а не противоправно действие, насочено срещу личността или имота на подсъдимите, което изключва признаците на чл. 12, ал.1 НК и на признаци от другите форми на превишаване на неизбежната отбрана. Изведени са обективните и субективни признаци на деянието на тримата съучастници в умишленото умъртвяване на Д.. Призивът на Г. М. към останалите двама подсъдими да ударят Д. - "челасте"( изяснен лингвистично по делото като "удряйте") и фактите за незабавното удряне на пострадалия от другите двама подсъдими - нанесените последователни два удара със значителна сила по главата на Д. от подс.А. М. с метална щанга и от подс.Т. Д. с желязната част на мотика, са в основата на съжденията на съда за възникналия общ внезапен евентуален умисъл за извършване на деянието от тримата подсъдими - допускането от тях на смъртта на пострадалия при преследване на целта да го отстранят като пречка за събирането на металните отпадъци. От мястото на въздействие върху тялото на жертвата, от вида и характера на средството на престъплението, е доказано съдържанието на съществуващите представи в съзнанието и на тримата подсъдими, че с деянието си умишлено причиняват увреждания по жизненоважен орган, годни да доведат до смърт, а не само до телесна повреда, както е твърдяла защитата, поради което е отговорено и защо не следва да се приеме доводът за друго съставомерно деяние ( чл. 124 НК) , освен по чл. 115, вр. чл.20 ал.2 НК, респ. вр. чл. 20, ал. 3 НК за подс.Г. М.. Защитата е получила отговор и на възраженията срещу авторството на подс.Т. Д. в деянията по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 НК и чл. 129 НК. Независимо от това, кой от двата удара, нанесени от всеки от извършителите е бил смъртоносният, при съучастие при общност на умисъла отговорни за престъпния резултат са всички съучастници. Не е допусната явна несправедливост на наказанията с неприлагане на чл. 55 НК и чл. 66 НК. Няма основание за извеждане на предпоставките по чл. 55 НК за подсъдимите А. М. и Т. Д.. Не са налице и данни за намаляване размера на наказанията на подсъдимите. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства и за тримата подсъдими са анализирани чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни, тежко материално положение и проявеното агресивно поведение от страна на пострадалия И. Д., проявено спрямо подсъдимия Г. М.. В хода на въззивното съдебно следствие са събрани и показанията на свидетеля С. Д. , които са кредитирани наред с писмените доказателствени източници, съдържащи фактически данни за личността, здравословното състояние и тежкото материално положение и на тримата подсъдими, а са подсъдимите А. М. и Т. Д. и младата им възраст. Основателно е прието, че макар и тези данни да очертават превес на смекчаващите вината обстоятелства за всеки от подсъдимите А. М. и Т. Д.,те не са многобройни , а и нито едно от тях не е изключително, за да обоснове приложението на чл. 55, ал.1,т.1 НК. Не е убягнал на въззивния съд и фактът, че подсъдимият Т. Д. е проявил известно разкаяние с частичните си признания. По отношение на подсъдимия Г. М. определящите отговорността обстоятелства са прецизирани с отчитането на силно влошеното му здравословно състояние (страдание от епилепсия, на основата на лека умствена изостаналост, но без да е налице невменяемост – видно от заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, събрани в първоинстанционното производство). ВКС споделя изводът на САС, че това обстоятелство е изключително и е елемент от предвидените в чл.55, ал.1,т.1 НК предпоставки, намиращ се в кумулативна даденост с извода , че за този подсъдим и най-лекото , предвидено в закона наказание ще се яви несъразмерно тежко . Правилен е изводът на САС с определянето на този подсъдим наказание под предвиденият в чл. 115 НК минимум. Правилно са установени и оценени отегчаващите вината на подсъдимите обстоятелства, в тази връзка се споделят броя на съучастниците, опасността на използваните средства за извършване на деянието – тежки метални предмети, интензивната сила на ударите, независимо от тяхната малобройност, въоръжението на двама от тримата подсъдими с тежки метални предмети, ожесточението при използването им. При тези данни не се налага последващо смекчаване на наказанията на подсъдимите А. М. и Т. Д. - правилно индивидуализирани при условията на чл. 54 НК на по десет години „лишаване от свобода” за всеки от тях, с отчитане на целите по чл. 36 от НК. Няма основание за други от направените изводи от въззивната инстанция и по отношение определянето на наказанията за съвкупност и на общо най-тежкото наказание на подсъдимия Т. Д.. Той е признат за виновен и за престъплението по чл. 129 НК по отношение пострадалия Т., за което с наложеното наказание от две години лишаване от свобода е отразен превесът на смекчаващите отговорността му обстоятелства, валидни и първото деяние и е намерило правилно приложение правилото на чл. 23, ал. 1 от НК с налагане общо най-тежкото наказание по размер - от десет години "лишаване от свобода", между определените две еднакви по вид „лишаване от свобода” за извършените в съвкупност две престъпления. Съдът се е обосновал защо не е необходимо увеличаването на общото наказание по реда на чл. 24 от НК. Няма нарушение на закона и при приложение нормите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС - наказанията и на тримата подсъдими следва да бъдат изтърпяни в затвор при първоначален „строг режим”. При тези обстоятелства не се констатират касационни нарушения, допуснати от въззивния съд, които да налагат упражняване на правомощията на касационната инстанция по изминаване или отмяна на атакуваното въззивно решение. На основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №342 от 05.11.2012 год. по внохд№541/12 год. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: