Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е                                                                                       № 324                                                                    гр.София, 23 юли 2009 год.                                                                    В     ИМЕТО  НА  НАРОДА                      Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдeбно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и девета година, в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА                                                                      ЧЛЕНОВЕ:  ВЕРОНИКА ИМОВА                                                                                                ФИДАНКА ПЕНЕВА   При участието на прокурора ТАНЯ ПОПОВСКА секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА разгледа докладваното от съдията  ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №336/09 год.   Делото е образувано на основание ИСКАНЕ от подсъдимия А. С. Н., чрез служебен защитник адв. Г. Н. от АК – гр. П. за ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на внохд№ 275/09 год. на Пловдивски окръжен съд, по което с решение № 111/08.04.09 год. е потвърдена присъда №25/19.01.2009 год. по нохд№1887/08 год. на Пловдивския районен съд, в частта, в която подсъдимият А. С. Н. е признат за виновен, че при съучастие, след предварителен сговор с подсъдимия Р, при опасен рецидив и при продължавано престъпление, е извършил престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1,т.4 и т.5 НК, вр. с чл. 194, ал.1 НК, вр. с чл. 29, ал.1,б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 26, ал.1 НК, за което и във вр. с чл. 54 НК, е осъден на пет години лишаване от свобода, при режим на изтърпяване наказанието “строг”. Иска отмяна на постановените съдебни актове в частта относно участието на подсъдимия в деянието , поради основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Моли да бъде оправдан по обвинението, тъй като не е автор на деянието. Доводите са следните: съдилищата са кредитирали единствено обясненията на съучастника М. , съдържащи самопризнания и оговор, с което е нарушено правилото на чл.116,ал.1 НПК. С кредитирането на показанията на свидетеля А, е било нарушено правилото на чл. 118,ал.1,т.1 НПК, тъй като срещу него също трябвало да има повдигнато обвинение, което прави невъзможно разпитването му като свидетел. Материалният закон е нарушен, тъй като участието на подсъдимия в престъплението не било установено и доказано, но въпреки това е осъден. В съдебно заседание подсъдимият Н се явява лично със служебния защитник адв. Г от САК. Последният поддържа искането, като развива доводите, посочени в искането за възобновяване на делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита искането за неоснователно. Поддържа, че деянието на осъдения Н. и авторството са установени безспорно.   В последната си дума подсъдимият А моли искането да се уважи. Твърди, че има съществени противоречия в показанията на свидетелите, следвало да бъдат проведени очни ставки. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД като прецени изложените в искането доводи и след като провери правилността на атакувания съдебен акт, в рамките на правомощията си, прие следното: Искането е неоснователно. За да постановят актовете си, Пловдивският районен съд и Пловдивският окръжен съд са проверили достоверността и со оценили според действителния им смисъл и по правилата на формалната логика събраните по предвидения в НПК ред гласни и писмени доказателствени средства: обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и писмените доказателства. Твърденията на подсъдимия Н не се подкрепят от останалите доказателства по делото и са напълно изолирани от тях. Обясненията на подсъдимия М съответстват по логика и съдържание на показанията на свидетелите А, З. , Т. и Д. Същите са подробни, логични и приети от съдилищата за достоверни, което е спорено аргументирано и по правилата на чл. 305, ал.3 и чл. 339, ал.2 НПК. Няма никакво основание за се твърди , а още по-малко , да се приеме, че в тези обяснения и показания се сочат факти и обстоятелства, които не са се случили и което да не са били възприети от съобщаващите ги лица. Тези обстоятелства напълно са допринесли за разкриване фактите от предмета на доказване. В съвкупността си тези и други доказателства – напр. протокола за доброволно предаване на вещите предмет на деянието – в своята цялост и връзка, доказват участието на подсъдимия Н като негов автор. Между свидетелските показания липсват съществени противоречия и провеждане на исканите, от молителя по това производство, очни ставки, не е наложително, както е преценено и от инстанционните съдилища. Неоснователно се твърди, че съдебните актове се крепят единствено върху обясненията на подсъдимия М възражението в тази връзка е несъстоятелно, т.е. не е нарушен чл. 116, ал.1 НПК. Свидетелят А. не е имал участие в процеса в друго качество, поради което е безпредметно да се обсъжда дали може да свидетелствува. При тези данни, не е нарушен чл.118 НПК. Прокуратурата е суверенна да преценява срещу кои лица да повдига обвинение и въз основа на какви доказателства. Съдилищата по същество са изяснили въпросите предмет на доказване по делото въз основа на обективно, всестранно и пълно събраните и проверени доказателствени източници. Затова няма нарушение на процесуалния закон. Не е нарушен и материалният закон. Законосъобразни са изводите на съда относно съставомерността на деянието и авторството му от осъдения под признаците на чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл. 195, ал.1,т.4 и т.5 НК, вр. с чл. 194, ал.1 НК, вр. с чл. 29, ал.1,б.”а” и б.”б”, вр. с чл. 26, ал.1 НК . Наказанието е определено в рамките на предвиденото в санкционната част на инкриминирания състав и при спазване правилата за неговата индивидуализация по чл.54 НК като е отмерено в неговата долна граница. Няма място за друг извод , освен че съдилищата в максимална степен са зачели всички смекчаващи вината на осъдения обстоятелства , но и завишената степен на обществена опасност на деянието и личността на дееца, който е осъждан многократно/ общо 14 осъждания , вж.л.50-л.53 от досъд.произв./ на престъпления от общ характер, извън обуславящите съставомерния признак “опасен рецидив”, осъществен и при двете хипотези на чл.29, ал.1 НК.       Твърденията в искането на подсъдимия и в последната му дума, са опит да се избегне справедливото наказание и нямат опора в данните по делото. Предвид изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и съдебните актове следва да останат в сила. На основание чл. 426 НПК, вр.чл .354,ал.1,т.1 НПК   Р Е Ш И   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО НА ОСЪДЕНИЯ А. С. Н. ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ на производството по внохд№ 275/09 год. на Пловдивски окръжен съд и по нохд№1887/08 год. на Пловдивския районен съд КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО.   Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :