Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
София, 17.05. 2022 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 1.12.2021 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова
ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов
Димитър Димитров
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 2477 /2021 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 260045 /25.03.2021 г. по гр. д. № 534 /2020 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение от 06.10.2020 г. по гр.д. № 1753 /2019 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част, с която Прокуратурата е осъдена да заплати на М. И. Н. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, ведно със законната лихва от 16.09.2016 г..
Въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила в останалите негови части.
Ответникът по касационната жалба М. И. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в установения срок от страна по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е редовна.
Жалбоподателят ПРБ обжалва размера на присъденото обезщетение с доводи, че е определен неправилно, тъй като въззивният съд не е преценил правилно релевантните обстоятелства:
Въззивният съд не е отчел в достатъчна степен отделни обстоятелства – признаването на ищеца за виновен по обвинение по чл.255 НК, което също е допринесло за негативните му и стресови преживявания. Това обвинение е повдигнато малко преди прекратяването на наказателното производство по чл.282 НК;
Въззивният съд е надценил значението на други обстоятелства – здравословните неблагоприятни последици от воденото срещу ищеца наказателно производство. Негативните емоции са причинени от самия факт на извършване на престъплението, което ищецът като професионалист е осъзнавал, сам е подложил на компрометиране достойнството си, извършвайки престъпление. Според вещото лице заболяванията могат да се генерират и обострят и от начина на живот и от служебната заетост на високия пост;
Въззивният съд не е отчел релевантни обстоятелства относно уронването на доброто име – според свидетелите колегите на ищеца не са променили мнението си за него.
С доводите се обосновава неправилното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД – че обезщетението за неимуществени вреди трябва да се определя по справедливост, което съгласно ППВС № 4 /23.12.1968 г. не е абстрактно понятие.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната част, въззивният съд е приел от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл.282 НК.
Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: установено е, че на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което е оправдан и че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата.
Въпросите за претърпените от ищеца неимуществени вреди и за размера на дължимото обезщетение за тях са спорни.
За да определи размера на обезщетението, въззивният съд е обсъдил следните релевантни за това обстоятелства:
Разследването е продължило 2 години и 4 месеца, ищецът е бил задържан за 72 часа, наложена му е била забрана за напускане на страната и мярка за процесуална принуда „гаранция“, иззети са били вещи. Образуваното наказателно производство и процесуално-следствените действия са станали достояние на близките и колегите му. и са медийно отразени и станали обществено достояние. Огласяването от прокуратурата е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените вреди. Значение имат заеманата от ищеца длъжност в контекста на доказаните му високи професионални качества и авторитет сред колегите му, които обуславят по-висок интензитет на претърпените от него вреди вр. уронена чест и достойнство.
Съдът е отчел обстоятелството, че негативните психо-емоционални преживявания, причинени от незаконното обвинение, не са отшумели и към момента и промените в личния и социалния живот на ищеца.
Наличие на друго повдигнато обвинение, по което ищецът е признат за виновен, безспорно също е допринесло за преживените негативни емоции и страдания. Но следва да се отчете, че то е повдигнато малко преди прекратяване на предварителното производство по обвинението по чл.282 НК, което е било водещо и към което са били насочени действията на разследващите органи и че то е приключило с мнение за прилагане на разпоредбата чл.78а НК.
Като е съобразил тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че следва да определи обезщетение в размер на 40 000 лева.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по изведения от жалбоподателя Прокуратурата на република България материалноправен въпрос на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Как трябва да се отнесе към размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди обстоятелството, че в хода на същото досъдебно производство, което е прекратено, е установено извършването на престъпление, доказано с влязъл в сила съдебен акт?
Въпросът е обуславящ, тъй като въззивният съд е обсъдил въпроса, но е приел, че няма съществено значение за определяне на размера на обезщетението.
Настоящият състав намира, че въпросът има значение за точното прилагане на закона (на правилото на чл.52 ЗЗД) и за развитието на правото.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска до касационно обжалване въззивно решение № 260045 /25.03.2021 г. по гр. д. № 534 /2020 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която искът за неимуществени вреди е уважен за 40 000 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.