Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 416 гр. София,   26.05.2010г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  тринадесети май   , две хиляди и десета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:   АНИ САРАЛИЕВА                                                     ЕМИЛ ТОМОВ  при участието на секретаря Р.Иванова     . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  1170/2009 година.     Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на И. Д. Г. от гр. В. срещу решение №361 от 24.03.2009г по гр.дело № 595/2008г. на Варненски окръжен съд , с което оставено в сила решение 30.11.2007г по гр.д. № 2855/2005г на Варненски районен съд, по отхвърлен иск нищожност на договор за продажба на жилище ,попадащо под режима на ПРУПРТДДУК , в редакцията му към изм.обн. ДВ бр.51 от 03.06.2003г ,предвид противоречие със закона и добрите нрави ,като искът е предявен срещу двете страни по договора „М” ЕАД гр. С. и М. Й. Р. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на процесуални правила във връзка със задължението на съда да обсъди доводите на ищцовата страна по едно от основанията за нищожност, като изложи мотиви. Изтъква се материална незаконосъобразност, предвид изключване на сделката от приложното поле на забраната по чл. 80 от ППЗДС(отм) да бъдат продавани жилища , в които са настанени две или повече семейства наематели.Съображения са развити в жалбата от адв. Е от САК . Ответникът по касационната жалба „М” ЕАД оспорва оплакванията на касатора по същество и моли съда да отхвърли жалбата. Изтъква се,че при процесната подажба са спазени всички нормативни изисквания. С определение №1200 от 05.10.2009г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по материалноправния въпрос за приложното поле на забраната по чл. 80 от ППЗДС (отм) за случай ,при който в жилището е собственост на еднолично търговското дружество с държавно имущество ,в него са заварени настанени две семейства наематели,със статут на бивши работници в предприятието , но съдът приема, че продажбата е под режим на свободно договоряне, доколкото не се касае за правоотношение по реда на гл.шеста от ППЗДС (отм) , а в тази връзка и по въпроса приложимо ли е препращането в чл. 18 ал.3 от ПРУПРТДДУК, в редакцията му обн. ДВ бр.51 от 03.06.2003г, към общия ред за ЗЗД тогава , когато се касае за заварени наемни правоотношения, или приложение намират правилата за продажба на държавни жилища , съответно каква е ролята на отправено предизвестие за прекратяването на наемните договори , спрямо условията за продажба . По изведения въпрос ,обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , Върховен касационен съд ІІІ г.о приема следното : Съдържащата се в чл. 80 от ППЗДС(отм. ДВ бр.78 от 26.09.2006г) забрана относно продажбата на държавни жилища ,в които са настанени като наематели две или повече семейства ,се отнася до имоти в държавна собственост по смисъла на чл.2 ал.3 от ЗДС вр. чл. 22 от ЗДС , т.е за държавния ведомствен жилищен фонд , но не и за жилища , собственост на търговските дружества , дори ако държавата да е единствен притежател на вложеното в тях имущество. Правото на собственост върху имоти и вещи, включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество, се упражнява по установения за тези дружества ред , който ред не изключва правото на разпорежане със собствеността в полза на единия от настанените наематели като купувач ,при условията на приетия с ПМС № 112 от 23.05.2003г. Правилник за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала , при наличие на разрешение по чл. 18 ал.3 от ПРУПРТДДУК, по общия ред за гражданско- правните сделки „продажба” или „замяна” , уреден в ЗЗД . Другият наемател на жилището се ползва от режима на § 4 от ПЗР на ЗДС и ППЗДС във връзка с основанията, на които се прекратяват наемни договори за държавни имоти и условията за опразване , ако е бил страна по наемен договор с предприятието, сключен преди 01.06.1996г. Препращането на чл. 18 ал.2 от ПРУПРТДДУК(ДВ бр.51 от 03.06.2003г)към разпоредби на ППЗДС има предвид не само настаняване в ограничено приравнените по режим жилища и прекратяването на наемните правоотношения за тях при липса на уредба в колективен трудов договор ,но и предпоставките за опразване по §4 ал.2 от ПЗР на ЗДС. Тези предпоставки обаче не засягат действителността на продажбата на жилището и прехвърлянето на собствеността в полза на наемателя-купувач. Към правилата на гл. шеста от ППЗДС(отм) относно продажбата на държавни жилища, ПРУПРТДДУК не съдържа препращане . Като е възприел гореизложеното разрешение по поставения материалноправен въпрос , Варненски окръжен съд е постановил законосъобразен акт . С иска по чл. 26 ал.1,предл. първо , предл. трето от ЗЗД, настоящият касатор е атакувал договор за покупко-продажба на жилище , сключен с нот .акт № 75 от 20.05.2005г н.д. 895/2005г на Нотариус при ВРС, като и двамата настанени още от 1974г със семействата си в продаваемия от ответника „М” ЕАД жилищен имот наематели ,бивши работници в предприятието , са заявили претенция да го изкупят. Дружеството е предпочело да продаде жилището на настоящия ответник М. Й. Р. , за което е налице изрично съгласие на държавата като едноличен собственик на капитала, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, дадено по протокол № Т* от 25.04.2005г относно продажба чрез пряко договаряне с посоченото лице , в качеството му на настанен наемател в апартамента . Както правилно е изтъкнато, условията и реда на ПРУПРТДДУК , в редакцията му към изм.обн. ДВ бр.51 от 03.06.2003г са спазени . Касационната жалба е неоснователна в основания си довод , че противоречие със закона е обективирано поради неспазване на забраната по чл. 80 от ППЗДС(отм) за продажба на жилища , в които са настанени две или повече семейства наематели. Тази норма не е приложима в конкретния случай. При наличие на изрично разрешение за конкретната сделка от страна на органа по чл. 18 ал.3 от ПРУПРТДДУК, т.е при съобразяване наличието на наемно правоотношение,без значение е обстоятелството дали основанието на отправеното искане е по смисъла на чл.17 от същия правилник. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви ,що се отнася до второто поддържано основание на иска ,за противоречие на договора с добрите нрави. Отхвърлянето на иска и на това основание е потвърдено с довод ,че свободата на договаряне, в случая при избора на предпочетения купувач, не може да бъде преценено като нарушение на добрите нрави. Мотиви в решението не липсват , както защитата на касатора порддържа, но съображенията във връзка с наведеното с иска основание следва да бъдат доразвити , като се добави следното : Разпоредителната власт, която правният ред гарантира на собственика за неговото отчуждимо право , е принцип . Чрез законодателно въведени ограничения при управлението на определена категория имущества и в определени случаи, т.е като изключение,при уредбата на което този принцип не може да бъде накърняван , законодателно е съобразена конкретната политика на ангажираност на държавата в отношенията между бившите държавни предприятия ( вече самостоятелни и имуществено обособени от публичния патримониум търговски дружества) и заварените наематели в работническите жилища . При сега действащата Конституция и правен ред обаче , запазването на блага и социални придобивки , между които и правото на бившите работници да останат завинаги наематели на работническо жилище при условията ,съществували до приемането на ЗДС и ППЗДС, не поставя в стълкновение законни права и интереси на страните в настоящия спор. Не може да бъде преценена като накърняваща добрите нрави волята на собственика да отчужди собствеността си и правото му на това . Положението на настоящия ищец , които в качеството си на наемател е отказал да заеме предложено му от дружеството на друго жилище от патримониума на „М”ЕАД под наем , включително с възможност ако желае ,да го закупи , не поставя сключилите договора за прокупко- продажба по нот. акт № 75 от 20.05.2005г , н.д. 895/2005г страни в положение на нарушение , водещо до нищожност на сделката . Предвид гореизложеното, постановеното от Варненски окръжен съд решение следва да бъде оставено в сила . Ответникът по жалбата не е искал присъждане на разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.   Р Е Ш И :   Оставя в сила решение №361 от 24.03.2009г по гр.дело № 595/2008г. на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: