Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * предмет на делото * доказателствена тежест * заповед за незабавно изпълнение * каузално правоотношение * възражение в заповедно производство * реквизит на запис на заповед


6
Р Е Ш Е Н И Е

№ 213
София, 22.12.2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на десети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА

при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2700/2013 година



Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Х. Х. от [населено място] срещу въззивно решение № 76 от 04.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 21/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55 от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1844/2012 г. на Добрички районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от Х. Х. Х. против В. Б. Г. иск за установяване по реда на чл.422, ал.1 ГПК съществуването на вземане за сумата 22 850 лв., произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 09.09.2010 г. и падеж 01.10.2011 г., ведно със законната лихва от 10.10.2011 г., за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 4714/2011 г. на Добрички районен съд.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на закона и се прави искане за отмяната му, за уважаване на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск и за присъждане на разноските по делото.
Ответникът по касация В. Б. Г. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 543 от 24.09.2014 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от задължителната практика в Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т.17, при разрешаване на значимия за изхода на спора правен въпрос за предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за съществуване на парично вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК от Х. Х. Х. против В. Б. Г. установителен иск за съществуване на парично вземане за сумата 22 850 лв., произтичащо от запис на заповед от 09.09.2010 г. с падеж 01.10.2011 г., въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 4714/2011 г. на Добрички районен съд, Добрички окръжен съд е приел, че макар да съдържа всички задължителни реквизити по чл.535 ТЗ и да е редовен от външна страна, записът на заповед не удостоверява съществуването на спорното вземане, тъй като ищецът - кредитор не е доказал конкретно каузално правоотношение, за обезпечаването на което същият е издаден. Въззивният съд е изразил становище, че абстрактният характер на записа на заповед не е абсолютен поради това, че записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и поемателя, и при направени от длъжника възражения за липса на каузално правоотношение тежестта за посочване и доказване на такова правоотношение се носи от кредитора.
Въззивното решение е постановено в отклонение от формираната с Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика и е неправилно поради нарушение на закона.
Според задължителните указания в т.17 от цитираното тълкувателно решение, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед. Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, т. е. с възражение, че не дължи плащане по записа на заповед, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК - всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право, респ. за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане.
В исковата молба ищецът Х. Х. е посочил, че вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК, произтича от запис на заповед, издаден от ответника В. Г. на 09.10.2010 г. Исковата молба не съдържа твърдения за обвързаност на записа на заповед с каузално правоотношение между ищеца и ответника. С отговора на исковата молба ответникът е противопоставил няколко възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед - възражение, че записът на заповед е нищожен поради липса на падеж; възражение, че записът на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума не е получавал насрещна престация от ищеца; възражение, че е издал записа на заповед под въздействието на заплаха във връзка с установени липси в търговски обект на управляваното от ищеца [фирма], където е работил по трудов договор.
Въззивният съд е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл.535 ТЗ задължителни реквизити. Законосъобразен е изводът на съда за неоснователност на релевираното от ответника възражение за нищожност на записа на заповед поради посочване на взаимно изключващи се падежи в текста на документа - на определен ден и на предявяване. Записът на заповед е издаден с падеж, определен според правилото на чл.486, ал.1, т.4 ТЗ - 01.10.2011 г. Поемането на задължение от издателя да плати обещаната парична сума срещу представяне на записа на заповед не опорочава формалната редовност на менителничния ефект. Представянето на записа на заповед е свързано с упражняване на правата на платеца по чл.492, ал.1 ТЗ при плащането да получи обратно ефекта с отбелязване за извършеното плащане. Изразът „представяне” не е равнозначен на израза „предявяване”, чрез който се определя падежа в хипотезата на чл.486, ал.1, т.1 ТЗ, поради което не би могло да се приеме, че записът на заповед съдържа два падежа и че е нищожен поради порок във формата.
Със записа на заповед ответникът - издател е поел безусловно задължение да плати на падежа на ищеца - поемател сумата 22 850 лв. В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за отразената в съдържанието му парична сума, което вземане е предмет на установяване с иска по чл.422, ал.1 ГПК. Възражението на ответника за безпаричност на записа на заповед съставлява по същността си общо оспорване на вземането и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането. Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а и с оглед настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.
В хода на производството по чл.422, ал.1 ГПК не са ангажирани доказателства за твърденията в отговора на исковата молба, че записът на заповед е издаден под въздействието на заплаха във връзка с каузално правоотношение между ответника и трето за спора лице. Предвид правилото на чл.154 ГПК, тежестта за доказване на посочените твърдения се носи от ответника и след като те не са доказани, основаното на тях възражение за несъществуване на вземането по записа на заповед не може да породи правоизключващ ефект.
Като е отхвърлил иска по чл.422, ал.1 ГПК, въпреки редовността на записа на заповед и липсата на доказани от ответника абсолютни и относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, Добрички окръжен съд е постановил неправилно решение. На основание чл.293, ал.2 ГПК решението следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество с признаване за установено, че вземането по записа на заповед съществува. Върху сумата по записа на заповед ответникът дължи и законни лихви, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 10.10.2011 г., до окончателното плащане, които са присъдени със заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК.
В зависимост от крайния изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца - касатор направените в заповедното производство и в производството по чл.422, ал.1 ГПК разноски. Разноските за заповедното производство са присъдени със заповедта за изпълнение и следва да останат така, както са направени. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора направените до момента разноски за производството по чл.422, ал.1 ГПК пред трите съдебни инстанции в размер общо на 944 лв.
При постановяване на решението настоящият състав на ВКС констатира, че е допусната грешка при изчисляване на дължимата държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Поради неправилното определяне на таксата касаторът е внесъл държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 228.50 лв., вместо дължимата такса от 457 лв., изчислена върху цената на иска по чл.422, ал.1 ГПК. С оглед на това касаторът следва да бъде осъден да заплати разликата до пълния размер на таксата, а именно - 228.50 лв. След представяне на доказателства за внасяне на таксата съдът ще се произнесе с допълнително определение за разноските във връзка с доплащането на държавната такса.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 76 от 04.03.2013 г., постановено по в. гр. д. № 21/2013 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 55 от 02.11.2012 г. по гр. д. № 1844/2012 г. на Добрички районен съд, и вместо това постановява :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че в полза на Х. Х. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], съществува парично вземане към В. Б. Г. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], със съдебен адрес [населено място], [улица] - адв. И. С., за сумата 22 850 лв. /двадесет и две хиляди осемстотин и петдесет лв./ по запис на заповед от 09.10.2010 г. с падеж 01.10.2011 г., за която са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в производството по ч. гр. д. № 4714/2011 г. на Добрички районен съд.

ОСЪЖДА В. Б. Г. да заплати на Х. Х. Х. сумата 944 лв. /деветстотин четиридесет и четири лв./ - разноски по чл.78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА Х. Х. Х. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати по сметката на Върховен касационен съд сумата 228.50 лв. /двеста двадесет и осем лв. и петдесет ст./ - държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на Х. Х. Х. в едноседмичен срок от внасяне на таксата да представи по делото доказателства за внесената сума, след което делото да се докладва за произнасяне по отговорността за разноски във връзка с доплащането на дължимата държавна такса.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :