4 6 Р Е Ш Е Н И Е № 166 гр. София, 12.03.2016 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА ВЕРОНИКА НИКОЛОВА При секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3596 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] /н./ , [населено място], срещу решение №1295 от 23.06.2014г. по т.д. №43/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, решение от 21.08.2013г. по т.д. №1432/2009г. С първоинстанционното решение е оставена без уважение молбата на [фирма] /н./, [населено място], за възобновяване на производството по несъстоятелност на същото дружество. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че постъпилите по сметка на съдебния изпълнител суми, подлежащи на изплащане на несъстоятелния длъжник, следва да са реално разпределени и постъпили по сметка на дружеството, за да се приеме, че то разполага с имущество. Поддържа,че от представеното по делото решение №1921/05.09.2012г. по ч.т.д. №2953/12г. на САС, ТО, 6 състав, е видно,че по сметката на ЧСИ И. Ч. е налична парична сума, част от която, съгласно указанията на САС, следва да бъде разпределена в полза на [фирма]/н./, [населено място], съответно дружеството има вземане за нея. Счита за неправилна и тезата на въззивния съд относно това, че щом в молбата за възобновяване на спряното по реда на чл.632 ал.1 от ТЗ производство по несъстоятелност не е направено изрично искане за възобновяване по чл.632 ал.2 изр.2 предл. 2 от ТЗ поради заплащане на първоначалните разноски, това не може да стане с въззивната жалба срещу решението. Ответниците Т. И. Т., Г. К. Т. и [фирма], не изразяват становища по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с решение №1921/05.09.2012г. по ч.т.д. №2953/12г. на САС, ТО, 6 състав, е отменено разпределението, извършено по изп. дело № 20097830400543 на ЧСИ И. Ч., като делото е върнато на частния съдебен изпълнител с указания за извършване на ново разпределение, при което в патримониума на [фирма], [населено място], /н./ следва да постъпят парични суми. За да потвърди първоинстанционния акт, с който е оставена без уважение молбата на [фирма]/н./, [населено място], по чл.632 ал.2 от ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност на същото дружество, съдът е приел, че тъй като към момента няма данни да е извършено ново разпределение съобразно указанията на САС, то липсват данни за наличие на постъпило в масата на несъстоятелността имущество, представляващо парични средства в определен размер и не са налице предпоставките по чл.632 ал.2 изр.2 пр.1 от ТЗ. Изложил е мотиви, че искането за възобновяване на производството по реда на чл.632 ал.2 изр.2 пр.2 от ТЗ, следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като такова не е направено в молбата за възобновяване, а едва с въззивната жалба. Също е посочил, че липсват данни страната да е предвнесла разноски, след като същите са били определени по размер от съда по несъстоятелността с определение от 05.03.2012г., постановено по реда на чл.629б от ТЗ. С определение №305/07.05.2015г. ВКС допусна касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК за произнасяне по следните въпроси: „Трябва ли дължимите на несъстоятелното дружество парични суми, които се намират при съдебния изпълнител, да са постъпили реално по сметката на дружеството, за да се приеме,че последното има достатъчно имущество по смисъла на чл.632 ал.2 от ТЗ“ и „Може ли с въззивната жалба срещу отказа за възобновяване на производството по несъстоятелност, да се направи искане за възобновяване на производството по несъстоятелност и при условията на чл.632 ал.2 изр.2 предл.2 от ТЗ, ако това искане не е заявено с молбата пред съда по несъстоятелността”. Първият правен въпрос обусловил допускане на касационното обжалване, е поставен с оглед на конкретната хипотеза, при която срещу длъжника в производство по несъстоятелност е било образувано индивидуално изпълнително производство, по което са извършени изпълнителни действия и са събрани постъпления по изпълнението. В тази хипотеза намира приложение правилото на чл.638 ал.1 от ТЗ, съгласно което с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имущества по чл.193 от ДОПК. По силата на тази разпоредба, индивидуалните принудителни изпълнения срещу включеното в масата на несъстоятелността имущество, започнали преди откриване на производството по несъстоятелност се спират и изпълнението продължава в производството по несъстоятелност, като в него се извършва проверка на вземанията на взискателите, осребряването на имущество и разпределението на получените суми. Само по изключение съдът по несъстоятелността може да разреши продължаване на изпълнително производство, предприето в полза на обезпечен кредитор по продажба на заложена или ипотекирана вещ и то при съществуваща опасност от увреждане на интересите на кредитора. При дадено такова разрешение от съда, предметът на обезпечението се изключва от масата и остава в разпореждане на съдебния изпълнител, като само остатъкът от цената на имущество, получен след изплащане на взискателя на обезпечения дълг, ще подлежи на връщане в масата за разпределение в общия ред в производството по несъстоятелност. В останалите случаи на образувани изпълнителни производства, от момента на откриването на производството по несъстоятелност, съдебният изпълнител не може да осъществява никакви действия по установяване, осребряване на имуществото на длъжника, нито да извършва разпределение на вече събраните суми между взискателите. Тези действия са от компетентността на синдика, като цялото имущество на длъжника, включително и получените от осребряването му суми, стават част от масата на несъстоятелността. Без значение е в кой момент сумите, събрани в индивидуалните изпълнителни производства ще бъдат преведени по особената сметка на синдика по чл.658 ал.1 т.8 от ТЗ, защото още от постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, тези суми се считат за част от масата по несъстоятелността. По втория поставен правен въпрос, настоящият състав намира следното: С решение №99/23.06.2011г. по т. д. №59/2011г. на ВКС, ТК, II отд., решение №203/05.02.2013г. по т. д. №1068/2011г. на ВКС, ТК, II отд., решение №73/11.05.2012г. по т. д. №1117/2011г. на ВКС, ТК, I отд., по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че предвиденият в чл. 632 ал. 2 от ТЗ едногодишен срок е относим към подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на ал.1 производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличието на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б от ТЗ. Задължителните предпоставки за допустимост на молбата по чл.632 ал.2 от ТЗ са тя да бъде подадена от длъжника или лице, което се легитимира като кредитор и да бъде спазен преклузивният едногодишен срок от спирането на производството по несъстоятелност, като този срок тече от вписването на решението за спиране в търговския регистър. При разглеждането на молбата по чл.632 от ТЗ по същество съдът проверява дали съществува достатъчно имущество на длъжника, което да е достатъчно да покрие очакваните разноски на производството по несъстоятелност. В тежест на молителя е да установи съществуването на такова имущество. Като допълнителна възможност за възобновяване на производството по несъстоятелност, законодателят е предвидил право за молителя да депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ. Двете възможности за възобновяване не следва да се разглеждат като отделни основания на молбата, които задължително да бъдат заявени в рамките на едногодишния преклузивен срок, тъй като производството по чл.632 от ТЗ не е спорно исково производство. След като едногодишният преклузивен срок се отнася само за подаването на молбата, останалите предпоставки за възобновяване на производството по несъстоятелност могат да бъдат доказани или дори осъществени в хода на производството, включително и във въззивната инстанция, като съгласно чл.235 ал.3 от ГПК въззивният съд следва да ги вземе предвид. Предвид дадените разрешения на правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 1 вр. чл. 281 т.3 пр.1 от ГПК. С решение №1527 от 14.08.2012г. по т.д. №1432/2009г. на Софийски градски съд, ТО, VІ -1 състав, е обявена свръхзадължеността на [фирма], [населено място], като е определена началната й дата - 10.07.2008г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството и същото е обявено в несъстоятелност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му и е постановено прекратяване на дейността на предприятието му, като производството по несъстоятелност е спряно до изтичане на срока по чл.632 ал.2 от ТЗ. Решението на съда по несъстоятелността е вписано в Търговския регистър на 15.08.2012г. Молителят - настоящ касатор и длъжник в производството по несъстоятелност е депозирал молбата за възобновяване на производството в едногодишния срок по чл. 632 ал.2 от ТЗ – на 14.08.2013г. Видно от представените по делото доказателства /решение №1921/05.09.2012г. по ч.гр.д.№2953/2012г. на САС, ТО, 6 състав/, по образувано срещу длъжника изп. дело №20097830400543 на ЧСИ И. Ч., е постъпила сума в размер на 1 224 161 лева, получена при публична продан на недвижим имот на длъжника. Публичната продан е проведена преди постановяването и вписването на решението на СГС за откриване на производството по несъстоятелност на [фирма], но извършеното от ЧСИ разпределение по протокол от 17.03.2011г. е отменено с решението на САС от 05.09.2012г. Без значение за изхода на настоящото производство е каква част от постъпилата по изпълнителното дело сума следва да бъде изплатена на взискателя и каква следва да бъде предадена на длъжника [фирма] /н./, тъй като считано от датата на решението по чл.632 от ТЗ цялата събрана сума не подлежи на разпределение в индивидуалното изпълнително производство, а в производството по несъстоятелност. Безспорно е установено наличието на имущество, което независимо дали понастоящем е преведено по сметка на длъжника, е част от масата на несъстоятелността и което е в размер, достатъчен да покрие очакваните разноски за производството по несъстоятелност, предвидени в чл.723 от ТЗ. Следователно предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ по реда на чл.632 ал.2 от ТЗ са налице. Следва да се отбележи,че принудителното изпълнение по изп. дело №20097830400543 на ЧСИ И. Ч. е проведено не за лично задължение на [фирма], а за реализизация на учредена в полза на взискателя ипотека върху имота за обезпечение на чужд дълг. Независимо от това съдебният изпълнител няма право да продължи изпълнителното производство чрез извършването на разпределение на постъпилите суми. След откриването на производството по несъстоятелност на [фирма] изплащането на припадащата се сума по реда на чл.717 н от ТЗ на ипотекарния кредитор може да бъде извършено само от синдика в производството по несъстоятелност. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и производството по несъстоятелност на [фирма] /н./ възобновено, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството по несъстоятелност с назначаване на временен синдик и определяне на дата на първото събрание на кредиторите. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1295 от 23.06.2014г. по т.д. №43/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ВЪЗОБНОВЯВА спряното производство по несъстоятелност на [фирма] /н./, [населено място]. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд, ТО, VІ-1 състав, за продължаване на производството по несъстоятелност. Решението подлежи на вписване в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ и в търговския регистър при Агенция по вписванията. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.