Ключови фрази
Отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК * отмяна-нови писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 03. 06. 2015 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Виолета Петрова , като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 7407 по описа за 2014 г.,
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от 18.09.2014 г., конкретизирана с молба – допълнение от 17.10.2014 г. на Е. Н. Р. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – [населено място] по в. гр. д. № 221/2014 г.
С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение от 25.03.2014 г. по гр. д. № 1230/2013 г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Е. Н. Р. иск с правно основание чл. 50 ЗЗД срещу И. М. У. за заплащане сумата от 10 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за претърпени от нея болки и страдания, дължащи се на нанесена телесна повреда в резултат от нападение на кучета, собственост на ответника.
Молбата е предявена на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителката обосновава основанието за отмяна с твърдението, че са налице нови свидетели, чиито показания са от съществено значение за изхода на делото. Твърди, че до приключване на съдебните заседания не е познавала въпросните свидетели, поради което е била в обективна невъзможност да докаже обстоятелството, че кучетата са били собственост на И. М. У..
Ответникът по молбата подава писмен отговор, с който смята, че същата следва да се остави без уважение. Излага доводи, че допускането на отмяна на влязло в сила решение е недопустимо въз основа на разпит на нови свидетели, тъй като събирането на гласни доказателства не попада в нито една от изрично изброените хипотези в чл. 303, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.
С определение № 94/17.03.2015 г. по делото ВКС, състав на 3-то г.о. е приел, че молбата за отмяна е редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал по делото, установена след влизане в сила на решението по него, която не е резултат на процесуално нарушение, допуснато от съда, нито за небрежност на страната да попълни делото с доказателства, а на обективна невъзможност да се установи действителното правно положение при висящността на процеса.
Под „обстоятелства” законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Те трябва да са релевантни за решаване на делото по същество, защото ако бяха известни при висящността му, изводът на съда по спора би могъл да бъде различен.
Свидетелските показания не съставляват „нови” юридически или доказателствени факти по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като такива законът изрично сочи писмените доказателства, но не и свидетелските показания. По същество подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение представлява искане за събиране на нови гласни доказателства, което е следвало да бъде отправено най – късно до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция и то при спазване изискванията на чл. 266 ГПК. След този момент попълването на делото с доказателствен материал е недопустимо. Ако са налице новосъздадени (нововъзникнали) факти, те не се преклудират от силата на присъдено нещо и въз основа на тях страната може да предяви нов иск и именно чрез него, а не по реда на отмяната да защити правата си.
С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника по молбата направените от него разноски в размер на 830 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 18.09.2014 г., конкретизирана с молба – допълнение от 17.10.2014 г. на Е. Н. Р. за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд – [населено място] по в. гр. д. № 221/2014 г.
ОСЪЖДА Е. Н. Р., [населено място], обл. С., [улица], № 4 да заплати на И. М. У. сумата от 830 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :