РЕШЕНИЕ     № 300     София, 20.04.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и десета година в състав:                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                                  ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                       МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело № 4302/2008 година по описа на бившето І г.о.   Производството е по чл.290 ГПК. С определение №203/09.3.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №253/17.3.2008 г. по гр.д. №2546/2007 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о., ІV състав,, по подадена от ответника по исковата молба “П” Е. – В. , касационна жалба, вх. №19058/21.4.2008 г. С решението на Варненския съд е отменено решение от 03.6.2005 г. по гр.д. №849/2005 г. на Варненския районен съд, VІІІ-ми състав, и изцяло са уважени предявените от В. Д. Д. от град В. срещу “П” Е. – В. , искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. В обжалваното решение е прието, че не е налице универсално правоприемство между “И” ЕООД – В. , и “П” Е. – В. , но с промяната от 28.6.2005 г. правата и задълженията на първия субект са прехвърлени върху втория по силата на универсално правоприемство, без да е необходимо сключването на нов трудов договор. Поради това съдът е стигнал до извод, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ответникът по исковата молба не е бил материалноправно легитимиран да прекрати трудовия договор с ищцата. По точното приложение на закона по поставения в изложението въпрос, а именно “Бил ли е правосубектен ответника по исковата молба - “П” Е. – В. , като универсален правоприемник, да издаде заповедта за прекратяване на трудовия договор ?”. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 КТ “Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа”. Разпоредбата на §.1, т.1 от ДРКТ сочи кое лице може да бъде работодател. В случая е безспорно, че при сключване на трудовия договор работодател на ищцата е бил праводателят на “И” ЕООД. От друга страна, разпоредбата на чл.123 подробно урежда хипотезите на запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя. В процесния случай трябва да се изходи от факта на сключен писмен трудов договор, озаглавен “допълнително споразумение” №287/15.12.2004 г., който следва да се тълкува като нов трудов договор с нов работодател, поради липсата на категорични доказателства за наличие на някоя от хипотезите на чл.123 КТ. При това положение отговорът на поставения от касационния жалбоподател въпрос относно наличието на универсално правоприемство между “И” ЕООД и него към момента на прекратяване на процесното трудово правоотношение е отрицателен. Крайният отговор на въпроса за наличието на правосубектност от страна на “П” Е. – В. , да прекрати процесното трудово правоотношение обаче е положителен, тъй като е налице валидно сключен трудов договор между страните по спора, на основание чл.67, ал.1, т.1 КТ. В касационната жалба против въззивното решение на Варненския окръжен съд се твърди, че ответникът не правосубектен по спора, тъй като към момента на предявяване на исковата молба “И” ЕООД не е било прекратено, поради което “П” Е. – В. , не е работодател. Наведените доводи за нарушение на материалния закон и за необоснованост са относно оспорваната от касационния жалбоподател материалноправна правосубектност. Правят се и оплаквания за законосъобразност на уволнението по същество. Като съществени нарушения на съдопроизводствените правила се твърди, че не са обсъдени твърденията, процесуалното поведение на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Ответницата по касация – В. Д. Д., е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писменият отговор на ответницата по касация и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Варненския окръжен съд като краен резултат е правилно. С оглед изложеното в отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос следва да се приеме, че същият се явява работодател на ищцата. Прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно, тъй като същото е прекратено на 30.12.2004 г., а новото щатно разписание, съгласно което длъжността на ответницата по касация се съкращава е в сила от 01.01.2005 г. Следователно уволнението е извършено преждевременно. При проверката на въззивното решение съдът не констатира наведените оплаквания за нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това решението на Варненския окръжен съд като краен се явява правилно. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 14.02.2008 г. по гр.д. №1037/2006 г. по описа на Софийския градски съд, в.о., ІІ-А състав. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: