Р Е Ш Е Н И Е № 38 С., 01.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари две хиляди и дванадесета година, в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№343 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№64744 от 23.09.10г. на Р. Д. С. от [населено място] срещу определение от 30.07.10г. по гр.д.№294/92г. на Софийски градски съд, имащо характер на решение по чл.247 от ГПК. Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че не са допуснати очевидни фактически грешки при изчисляване на сумите за уравнение на дяловете в решението на СГС, с което е извършена делба на недвижими имоти в [населено място]. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. С определение №861 от 27.09.11г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса кога е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./. По този въпрос настоящият състав приема следното: С обжалваното решение от 30.07.2010г. по гр.д.№294/2002г. на Софийски градски съд, неправилно означено като определение, е постановен отказ да се допусне поправка на очевидна грешка в решение №129/18.06.08г. по същото дело, в частта за определените суми за уравняване на дяловете. Прието е, че определянето им е съобразно колената на наследяване, съдът е формирал воля, съвпадаща в мотиви и диспозитив и е недопустимо тя да се променя по реда за отстраняване на очевидна фактическа грешка. Същевременно в практиката на ВКС се приема, че грешките в пресмятането, включително и когато са в мотивите и в диспозитива, се отстраняват по реда на чл.192, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.247 от ГПК. В този смисъл са например решение №1128/20.11.08г. по гр.д.№1426/06г. на ВКС, ІІІ ГО, определение №443 от 08.06.10г. по ч.т.д.№359/10г. на ВКС, І ТО и др. Настоящият състав счита за правилна практика в посочените актове на ВКС, която следва да бъде прилагана и за в бъдеще. По съществото на касационната жалба. Решение №129/18.06.08г. по гр.д.№294/02г. на Софийски градски съд е постановено във втората фаза на делбата. С него допуснатите до делба имоти са разпределени между пет групи съделители по реда на чл.292 от ГПК /отм./ и са присъдени суми за уравнение на дяловете. На наследниците от първо коляно И. Г. и Г. Г.-Д., с квоти по 6/72, или обща квота в съсобствеността в размер на 12/72, а в стойностно изражение – 85 116,67лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 96 500лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на Д. П., М. П., И. Г. и Й. И., притежаващи по 3/72 ид.части от съсобствеността – по 4020,83лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П., притежаващи по 2/72 ид.част - по 2680,56лв.; на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И., притежаващи по 1/72 ид.част – по 1340,28лв. и на А. К., притежаваща 36/72 ид.части – 48 250лв. На наследниците от второ коляно Д. П. и М. П., с квоти по 3/72 ид.части; П. Ан., Р. П. и П. П., с квоти по 2/72 ид.части, или с обща квота в съсобствеността 12/72 ид.части, а в стойностно изражение – 85 116,67лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 110 100лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г.-Д. – по 9175лв.; И. Г. и Й. И. – по 4587,50лв.; на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. – по 1529,17лв. и на А. К. – 55 050лв. На наследниците от трето коляно - И. Г. с квота 3/72; Е. Т., К. Т. и Р. С. с квоти по 1/72, или с обща квота в съсобствеността 6/72, а в стойностно изражение – 42 558,33лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 92 600 лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. по 7716,67лв.; на Д. П., М. П. и Й. И. – по 3858,33лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. – по 2572,22лв., на М. Г., М. И. и М. И. – по 1286,11лв. и на А. К. – 46300лв. На наследниците от четвърто коляно Й. И. с квота 3/72; М. Г., М. И. и М. И., с квоти по 1/72 или с обща квота 6/72, а в стойностно изражение – 42 558,33лв., е поставен в дял имот на стойност 76200лв. Осъдени са да заплатят на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. по 6350лв.; на Д. П., М. П. и И. Г. – по 3175 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. – по 2116,67лв., на Е. Т., К. Т. и Р. С. – по 1058лв. и на А. К. – 38100лв. На наследника от пето коляно А. К., с квота в съсобствеността 36/72, а в стойностно изражение 255 350лв., е поставен в дял недвижим имот на стойност 135 300лв. Осъдена е да заплати на останалите съделители следните суми за уравнение на дяловете: на И. Г. и Г. Г. по 11275лв.; на Д. П., М. П., И. Г. и Й. И. – по 3758,33 лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. – по 2505,56 лв., на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. – по 1252,78лв. и на А. К. – 38100лв. При изчисляване на сумите за уравнение на дяловете съдът е вземал за основа стойността на получения дял и е определял дължимите суми на останалите съделители в стойностно изражение съобразно квотата им в съсобствеността. Така например, при получено от наследниците от първо коляно имущество на стойност 96 500лв., паричните уравнения са определени както следва: на Д. П., М. П., И. Г. и Й. И., - по 3/72 от 96500лв. = 4020,83лв.; на П. Ан., Р. П. и П. П. - по 2/72 от 96 500лв. = 2680,56лв.; на Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. - по 1/72 от 96500 лв. = 1340,28лв. и на А. К. - 36/72 от 96500 =48 250лв. По същия начин съдът е изчислявал сумите и при останалите колена. Настоящият състав констатира, че при изчисляване на сумите, които А. К. е осъдена да заплати на част от останалите съделители, е допусната грешка в пресмятането. Така 3/72 от 135 300лв. за съделителите Д. П., М. П., И. Г. и Й. И. е 5637,5лв., а не 3758,33 лв., колкото е приел съдът; 2/72 от 135 300лв. за П. Ангелска, Р. П. и П. П. е 3758,33лв., а не 2505,56 лв., колкото е приел съдът; 1/72 от 135 300лв. за Е. Т., К. Т., Р. С., М. Г., М. И. и М. И. е 1879,17лв., а не 1252,78лв., колкото е приел съдът. Тази грешка в пресмятането се е пренесла и в диспозитива на съдебното решение. Тъй като грешката е аритметическа, а не в правните изводи на въззивния съд, тя следва да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК. Като е отказал да стори това, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и искането за поправка на очевидна фактическа грешка да бъде уважено от настоящата инстанция. Тъй като производството се движи само по молбата на Р. Д. С., искането за отстраняване на очевидна фактическа грешка следва да бъде уважено само за нейното уравнение на дяловете. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението по чл.247 от ГПК, постановено на 30.07.10г. по гр.д.№294/92г. на Софийски градски съд, неправилно означено като определение, и вместо него постановява: ДОПУСКА на основание чл.247, ал.1 от ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в решение №129/18.06.08г. по гр.д.№294/02г. на Софийски градски съд, както следва: В мотивите на решението, на страница трета, ред 45, вместо израза: „ ...на ...Р. С. .... 1252,78 лв...”, да се чете: „ ...на ...Р. С. ...1879,17 лв.”. В диспозитива на решението, на страница пета, ред 46, вместо израза: „ ...на Р. С. ... 1252,78 лв...”, да се чете: „ ...на ...Р. С. ...1879,17 лв.”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: