2 Р Е Ш Е Н И Е № 179 гр. София, 30.06.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3924 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника по делото В...-С... срещу решение № 2583/29.03.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 14750/2015 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното решение № ІІ-70-22/20.07.2015 г. по гр. дело № 9398/2014 г. на Софийския районен съд и жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца И. Н. И. сумата 6 071.15 лв., на основание чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.), представляваща допълнително възнаграждение за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници през периода 01.12.2010 г. - 31.12.2013 г.; в тежест на касатора са възложени и разноските по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът заема по договор за военна служба длъжността „старши оперативен дежурен“ в „авиационен оперативен център“ при ответното военно формирование, като основно задължение на ищеца е да носи бойно дежурство съгласно утвърден месечен график. Съдът е установил и че със заповед № 296/19.05.2011 г. на министъра на отбраната е определена нормална продължителност на служебното време на военнослужещите на 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, както и че съгласно същата заповед, организацията и отчитането на служебното време при извършване на дежурства до 24 часа от военнослужещи, назначени на длъжности, за които дежурството е основна функция (щатни дежурни), се извършва при сумирано изчисляване на служебното време на всеки военнослужещ в часове за всяко полугодие от календарната година. СГС е приел за установено и че за процесния период служебното време на ищеца не надвишава сумарно по полугодия служебното време по норматив, както и че той е изпълнявал служба на посочените в исковата молба дати и часове през почивни и празнични дни, като спорът между страните е не по фактите, а дали на ищеца се дължи процесното допълнително възнаграждение за тези дни. Въззивният съд е цитирал разпоредбата на чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.), съгласно която за изпълнение на службата през почивните дни на военнослужещия се заплаща допълнително възнаграждение в размер 50 %, а за дните на официалните празници – в размер на 100 %, изчислено върху основното възнаграждение. Приел, че в чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) законодателят изрично е очертал хипотезите, при наличието на които ал. 1-4 не намират приложение, а именно: при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при дежурства по график при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война. Съдът е намерил, че в разглеждания случай не е налице някоя от посочените хипотези, с оглед на което е приел, че на общо основание нормата на чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) намира приложение при носене на служба през почивните дни и дните на официалните празници. Приел е и че този извод не се променя от регламентацията на чл. 196 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.), съгласно която, в случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ за специфични условия при изпълнение на военната служба. В тази връзка са изложени съображения, че нормата на чл. 196 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) намира приложение при изпълнение на дежурство по график, а нормата на чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) – при изпълнение на дежурството по график през време на почивните дни и официалните празници, какъвто е и разглежданият случай, като не би могло да се приеме, че първата норма изключва приложението на втората, тъй като законодателят изрично е очертал в чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) хипотезите, при наличието на които ал. 1-4 не намират приложение, като отново е посочено, че изпълнението на дежурство по график, извън случаите по ал. 5, не е сред тях. Възззивният съд е изтъкнал и че възможността за заплащане на допълнително възнаграждение за носене на служба в почивните дни и за дните на официалните празници е детайлно регулирана в чл. 11 от Нар. № Н-15/27.04.2010 г. на МО. По така изложените съображения, СГС е приел, че на ищеца се следва заплащане на процесното допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.). В касационната жалба на ответното военно формирование се излагат оплаквания и подробни съображения за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа в откритото съдебно заседание и в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба – ищецът И. Н. И., в отговора на жалбата и в откритото съдебно заседание излага съображения и доводи за неоснователност на жалбата. С определение № 327/23.03.2017 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по материалноправния въпрос – дължи ли се допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници, когато носенето на дежурства по график се включва в основните функционални задължения на военнослужещия. Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен, по следните съображения: Съгласно първоначалната редакция на чл. 194 от ЗОВСРБ (ДВ, бр. 12/2009 г.) нормите, регламентиращи нормалната продължителност на служебното време на военнослужещите (ал. 1), удълженото служебно време в денонощие (ал. 2), заплащането на допълнително възнаграждение при превишаване продължителността на последното (ал. 3) и за изпълнение на службата на официални празници (ал. 4) не се прилагат в изчерпателно посочените в ал. 5, четири хипотези, първата от които има три алтернативи, а именно – при: 1) планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие: военни учения, мероприятия или мобилизация; 2) извънредно положение; 3) военно положение; 4) положение на война. Съгласно първоначалната редакция на чл. 196 от ЗОВСРБ (ДВ, бр. 12/2009 г.), в случаите, когато военнослужещият изпълнява дежурство по график, той получава допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ за специфични условия при изпълнение на военната служба, но само за часовете над удълженото служебно време по 194, ал. 2 от ЗОВСРБ, или допълнително възнаграждение за почивни или празнични дни. Съгласно разглежданата редакция на чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ – след изменението с § 95, т. 2 от ЗИД на ЗОВСРБ (обн. в ДВ, бр. 16/2010 г.), на военнослужещите се дължи допълнително възнаграждение за изпълнение на службата, освен за дните на официалните празници, и за почивните дни. Същевременно, с § 95, т. 3 от същия ЗИД на ЗОВСРБ е изменена и ал. 5 на чл. 194, като в първоначалната редакция, след думите „както и“ се добавя „при дежурства по график“, при което текстът в разглежданата редакция (ДВ, бр. 16/2010 г.) е следният: „Алинеи 1-4 не се прилагат при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие, както и при дежурства по график при обявяване на извънредно положение, военно положение или положение на война“. С това изменение (въпреки че в изменителната разпоредба на § 95, т. 3 не е посочено поставянето на запетая след добавения израз „при дежурства по график“) законодателят очевидно добавя нова – пета хипотеза, при която дерогира приложението на ал. 1-4, а именно – в случаите, когато военнослужещите изпълняват дежурства по график. Това ясно следва и от § 96 от ЗИД на ЗОВСРБ (обн. в ДВ, бр. 16/2010 г.), с който в чл. 196 се заличават думите „за часовете над служебното време по 194, ал. 2 или за почивни или празнични дни“, т.е. – съгласно и това изменение, в случаите, когато военнослужещите изпълняват дежурства по график, те не получават допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници, а само допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ за специфични условия при изпълнение на военната служба – вече без ограничението „за часовете над служебното време по 194, ал. 2“. Това разграничение е ясно проведено и в приетата след изменението на закона, Нар. № Н-15/27.04.2010 г. на МО, в чл. 10 и чл. 11 от която е предвидено изплащането на допълнителни възнаграждения за носене на дежурство (а не на дежурство по график), както и увеличен размер на същите в почивни дни и дни на официални празници (чл. 11), но само на военнослужещите, назначени на длъжности, за които носенето на дежурство не се включва в основните им функционални задължения. Следва да се отбележи и че именно горното корективно тълкуване на разпоредбата на чл. 194, ал. 5 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г. – с поставяне на запетая след добавения израз „при дежурства по график“) е според точния смисъл на тази правна норма и според целта и общия разум на закона, както изискват чл. 46, ал. 1 от ЗНА и чл. 5 от ГПК. Ако се възприеме буквалното тълкуване на разпоредбата (както в обжалваното въззивно решение), то би довело до напълно алогичния, абсурден резултат ал. 1-4 на чл. 194 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) да се прилагат, т.е. – да се спазва установената с тях продължителност на служебното време на военнослужещите и да им се заплащат предвидените там допълнителни възнаграждения при обявено извънредно положение, военно положение или положение на война, както и при носене на дежурство по график, когато такова положение не е обявено, а тези права на военнослужещите по ал. 1-4 да са ограничени единствено при носене на дежурство по график, когато такова положение е обявено, както и при военни учения, мероприятия и мобилизация, планирани с продължителност, по-голяма от едно денонощие. Предвид така възприетото разрешение на поставения по делото материалноправен въпрос, основателни са оплакванията и доводите в касационната жалба на ответника, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, като в нарушение на същия е приел противоположното разрешение, – че на ищеца се дължи процесното допълнително възнаграждение по чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници за процесния по делото период. Тъй като допуснатото от СГС нарушение на материалния закон не налага повтаряне или извършване на нови процесуални действия, съгласно чл. 293, ал. 2, предл. 1 от ГПК неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и правният спор между страните следва да се разреши по същество от настоящата касационна инстанция по делото, като предявеният по делото иск с правно основание чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) се отхвърли като неоснователен. Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 и чл. 81 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника-жалбоподател, претендираните и направени от последния разноски за заплатените държавни такси за касационното производство в общ размер 151.42 лв., както и претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред трите съдебни инстанции по делото, които, определени съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП, са в общ размер 300 лв., т.е. – общо разноски в размер на сумата 451.42 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2583/29.03.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 14750/2015 г. на Софийския градски съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ, предявения от И. Н. И. срещу В...-С.., иск с правно основание чл. 194, ал. 4 от ЗОВСРБ (ред. ДВ, бр. 16/2010 г.) за заплащане на сумата 6 071.15 лв., претендирана като дължимо допълнително възнаграждение за изпълнение на службата през почивните дни и дните на официални празници през периода 01.12.2010 г. - 31.12.2013 г.; ОСЪЖДА И. Н. И. да заплати на В...-С... сумата 451.42 лв. (четиристотин петдесет и един лева и четиридесет и две стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.