Р Е Ш Е Н И Е
№ 69
София, 30 април 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при участието на секретаря Иванка Илиева
и в присъствието на прокурора Мария Михайлова
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
н. дело № 85/2014 година.
Производството е образувано по искане от осъдения И. К. Д. със сочени основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК за възобновяване на нохд №1777/2012 год. по описа на Добричкия районен съд, отмяна на постановената по него присъда № 5 от 27.03.2013год. и на решение № 86 от 17.06.2013год. по внохд № 148/2013год. на Добрички окръжен съд, с което тя е потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
В искането от осъдения се излагат доводи за допуснати от съдилищата съществени нарушения на процесуалните правила като не са уважени доказателствени искания от значение за разкриване на обективната истина, с които е ограничено правото на защита, довело е до неправилно изградено вътрешно убеждение на решаващите по фактите инстанции и като резултат от това-законът е приложен неправилно. Излагат се доводи, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е допуснал за участие в съдебното производство като частен обвинител Л. Т. Т., с което наказателноправното положение на подсъдимия е било утежнено, защото първо, се е защитавал в процеса срещу още една ненадлежно конституирана страна поддържаща обвинението и второ, защото именно по нейна инициатива е инициирано въззивното производство и при второто разглеждане на делото от първоинстанционния съд наказанието на осъдения е било увеличено по размер.
На следващо място, правото на защита на осъдения в наказателния процес е било ограничено в наказателното производство, защото в съдебната фаза първоинстанционният съд му е назначил резервен защитник и последният е участвал в съдебното следствие, въпреки възражението на осъдения, че желае разглеждането на делото да бъде отложено за друга дата, на която да го представлява упълномощеният от него защитник, който по уважителни причини не се явил на последното съдебно заседание в подкрепа на което са представени убедителни доказателства от болнично заведение. От осъдения се оспорват и правните изводи на съдилищата по приетата за доказана правна квалификация на деянието, която според него не е по чл. 269, ал. 2/изм./, а по чл. 144, ал. 3 от НК. Пред ВКС осъденият не взема лично участие - редовно призован, не се явява, а защитата му - поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането по оплакването за нарушено право на защита на осъдения е основателно с оглед незаконосъобразното назначаване от съда на резервен защитник, въпреки уважителното отсъствие на редовно упълномощения от осъдения защитник.
За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното:
С присъда № 5 от 27.03.2013год. по нохд № 1777/2012год. на Добричкия районен съд подсъдимият И. К. Д. е признат за виновен в това, че в периода м.ноември 2006год.-м.февруари 2007год. в [населено място], по повод насрочен в [населено място] въвод по изп. дело 200673700400304/ на 01.12.2006год. и 14.02.2007год./, употребил заплашване с цел да принуди частен съдебен изпълнител Л. Т. с рег. № 737 на КЧДИ с район на действие-Окръжен съд-Добрич да пропусне нещо по служба-да не осъществи изпълнителното действие „принудително предаване на владението на недвижим имот“-бензиностанция и газостанция, находящи се в [населено място] , [улица, №], , поради което и на основание чл. 269, ал. 2, във вр. ал. 1/изм./, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на пробация и са му наложени пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК-задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител-два пъти седмично за срок от една година, както и периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, като подсъдимият е признат за невинен и оправдан по обвинението на изпълнителната форма на деянието-“да извърши нещо по служба или свързано с функциите й“.
Подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Л. Т. Т. сумата от 1200.00/хиляда и двеста/лева, представляващи направени от нея разноски по делото-адвокатско възнаграждение на упълномощения от нея повереник, а на държавата-деловодните разноски в размер на осемдесет лева. С решение № 86 от 17.06.2013год. по внохд № 148/2013год. на Добричкия окръжен съд присъдата е потвърдена.
Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна-осъденото по делото лице, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, като разгледано по същество е неоснователно.
При проверка на съдопроизводствените действия на двете предходни инстанции, както и на постановените от тях актове, ВКС не констатира да са налице сочените в искането основания за отмяна по реда на възобновяването по чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК.
Производството по нохд № 1777/2012год. на РС-Добрич е образувано с разпореждане на съдията-докладчик от 01.11.2012год. и то е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2012год., когато подсъдимият се явил с упълномощения от него защитник адв. В. Б. от ВАК. Съдът е дал ход на съдебното следствие и с оглед необходимостта от допълване на доказателствената съвкупност е отложил разглеждането му за 16.01.2012год., когато е продължило съдебното следствие в присъствието на подсъдимия и на същия защитник.
На посочената дата, съдебния състав повторно отложил разглеждането на делото за 08.02.2013год., като на 24.01.2013год. в регистратурата на съда е постъпила молба, с която Д. уведомил, че оттегля пълномощията си към адв. Б. и упълномощава за защитник адв. И. З. от АК-Варна, за което представил редовно пълномощно по сключен договор за правна защита и съдействие по делото. По разпореждане на съдията-докладчик, адв. З. бил призован по мобилния му телефон за насроченото съдебно заседание, като с негова молба рег. № 2631/06.02.2013год. той помолил отсрочване разглеждането на делото поради настъпило влошаване на здравословното му състояние, в подкрепа на което представил епикриза за сърдечно заболяване от МБАЛ Св. Марина и болничен лист № 3860154 издаден от [фирма]-/населено място/ за отпуск по болест при домашен режим от 07.02.2013год. до 08.02.2013год. включително. На 08.02.2013год. в съдебното заседание насрочено в 14.30часа, редовно призованите адв. З. и подсъдимият Д. не се явили, за което съдът санкционирал с глоба в размер на двеста лева Д. и насрочил делото за 21.02.2013год., като постановил призоваването и на адв. З..
На 21.02.2013год. за пореден път адв. З. направил искане за отлагане разглеждането на насроченото за същата дата наказателно дело поради влошено здравословно състояние /молба рег. № 4210/21.02.2013год./, придружена с болничен лист издаден на 19.02.2013год. за временна нетрудоспособност от МБАЛ “Св.Екатерина.“ за периода от тридесет и един дни, при смесен режим-болничен и домашен-амбулаторен, считано от 11.02.2013год. до 21.03.2013год, при диагноза „Аортна стеноза и…/нечетлива дума-отметка на докладчика/…операция“. В проведеното на 21.02.2013год. съдебно заседание, адв. З. не се явил и съдът му наложил глоба в размер на петстотин лева, като приел, че болничният лист не оправдава отсъствието му, тъй като в него в графа “бележки“ не е отбелязано изрично, съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, че заболяването му не позволява явяването му пред органите на съдебната власт. Съдът отложил разглеждането на делото за 27.03.2013год., постановил призоваването на адв. З. като защитник на подсъдимия, изискал от Адвокатска колегия-Добрич определянето на резервен защитник на Д., въпреки неговото несъгласие и му разяснил последиците, ако не се яви на определената дата с адв. З. или с друг, редовно упълномощен от подсъдимия защитник.
Впоследствие, адвокат З. не бил открит от длъжностното лице по призоваването-Б. И., която на призовката за 27.03.2013год. отбелязала, че няма кой да получи призовката и З. е в болнични от 19.02.2013год. до 20.06.2013год.
В съдебното заседание на 27.03.2013год., въпреки отново изявеното несъгласие на подсъдимия за резервен защитник с възражението, че има редовно упълномощен адвокат и желае той да го защитава, на основание чл. 94, ал. 4 от НПК съдът назначил определения от АК-Добрич резервен защитник в лицето на адв. Р. Г., продължил съдебното следствие и след като изслушал пледоариите на страните, постановил присъдата си.
По довода за незаконен съдебен състав
Обвинителният акт срещу И. К. Д. е внесен в първоинстанционния съд през м. ноември 2011год. за извършено през периода м. ноември 2006 год.-м. февруари 2007 год. престъпление по чл. 269, ал. 2, във вр. ал. 1/в редакцията на ДВ, бр. 43 от 2005год./, във вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 2, ал. 2 от НК, за което е било предвидено наказание до три години лишаване от свобода или пробация. Правната норма е била изменена с ДВ, бр. 27 от 2009 год. и с ДВ, бр. 26/2010год., като в ал. 1 на чл. 269 НК са инкриминирани насилствени действия по отношение на частен изпълнител с цел той да бъде принуден да извърши или пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, за което законодателят е предвидил наказание до шест години лишаване от свобода.
Динамиката в изменение на материалноправната норма не може да промени процесуалните изисквания за състава на съда разгледал делото, доколкото преценката по чл. 2, ал. 2 от НК за най-благоприятния за подсъдимия закон е преценка по същество. Изменението на санкционната норма не може да повлиява върху избора на въпроса за това, какъв следва да бъде законния състав на съда, който да разгледа делото по внесеното обвинение. Преценката, в какъв състав следва първоинстанционният съд да разгледа делото, се прави винаги при съобразяване на актуалния материален закон, респективно-санкционната част на действащата правна норма. Разпоредбата на чл. 28 от НПК не е обвързана с това, какво наказание ще бъде наложено на дееца и като такава не може да бъде във връзка с чл. 2 от НК, който е материален закон. Това е така, защото както бе посочено по-горе, приложението на чл. 2 от НК не е въпрос на правна квалификация на престъплението, по което се повдига обвинението, а е преценка за приложимия материален закон, която се прави не към момента на започване на разглеждане на делото от първата инстанция, а тогава, когато съдът се оттегли на съвещание, за да се произнесе по съществото на делото. Съдът не може да преценява приложимия материален закон /действащ по време на извършване на деянието или последващ по-благоприятен/ към момента, в който насрочва делото в открито заседание и това е недопустимо, не само, защото това ще сочи за предубеденост, но и поради възможността до постановяване на присъдата да последва друг, по-благоприятен закон, който той ще е длъжен да приложи.
Съобразно разпоредбата на чл. 93,ал. 1,т. 7 на НК престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК е „тежко“, което изисквало разглеждането на наказателното дело от първоинстанционния съд да е в състав от един съдия и двама заседатели, което изискване е спазено, поради което доводът за допуснато съществено нарушение в тази насока, е неоснователен.
По доводите за допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 94, ал. 4 и чл. 77, ал. 3 от НПК
С Решение № 10 от 28.09.2010 г. по конст. д. № 10 от 2010 г. Конституционният съд е разгледал внесено искане за обявяване института на „резервен защитник“ за противоконституционен и несъвместим с чл. 6, т. 3, буква „с" КЗПЧОС и чл. 14, т. 3, буква „d" МПГПП, като е отхвърлил искането с мотиви, че той не им противоречи. В решението си КС се е спрял на предпоставките и реда за назначаването на резервен защитник на обвиняемия по чл. 94, ал. 4 от НПК, а именно: делото да е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от Наказателния кодекс и назначаването да е от „изключително значение“ за провеждане на наказателното производство в разумен срок. Съобразно същото решение: “Компетентният орган може да предприеме действия, насочени към назначаване на резервен защитник, независимо, че обвиняемият е упълномощил избран от него защитник“.
Посоченото процесуално действие не трябва да противоречи на основното право по чл. 30, ал. 4 от Конституцията-правото на адвокатска защита от момента на задържането или привличането като обвиняем до приключване на делото, което пък от своя страна, не може да не отчита и позволените рамки, в които следва да се осъществяват основните права на гражданите, защото съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията „не се допуска злоупотребата с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други“. Изложените обстоятелства, наред с изискването за провеждане на наказателното производство в разумен срок, предвиденото за престъплението наказание и продължителната временната нетрудоспособност на адв. З., сочат за правилна преценка на съда за необходимостта от назначаването на резервен защитник на Д., независимо от нежеланието му да бъде защитаван от друг адвокат, поради което оплакването за нарушение по чл. 94, ал. 4 от НПК не е налице.
Неоснователно е и оплакването за съществено процесуално нарушение с допускане за участие в съдебното производство на Л.Т. като страна в процеса-частен обвинител, подкрепено с довода, че конституирането й е станало от първоинстанционния съд, чиято присъда е била отменена от въззивната инстанция, поради това, че, според защитата, делото е разгледано от незаконен състав/на този въпрос касационната инстанция се спря по-горе/ и на второ място, че в нарушение на закона е утежнено наказателноправното положение на осъдения, като е увеличено първоначалното му наказание по жалба на частния обвинител от втората първа съдебна инстанция.
Всъщност, в касационната жалба не се оспорва качеството на пострадала от престъплението на Л.Т. и правото й да иска да бъде конституирана като частен обвинител /на това възражение, както първоинстанционният, така и въззивният съд са отговорили правилно и изчерпателно, защо е неоснователно/, а се атакува реда за допускането й за участие в производството като страна от незаконен състав, от което, впоследствие са настъпили неблагоприятни за осъдения последици.
Изложените доводи не са съобразени с разпоредбата на чл. 77, ал. 3 НПК, която лимитира крайния срок за депозиране на искането за конституирането на пострадалата пред първоинстанционния съд в исканото от нея качество и този срок е спазен. Обстоятелството, че обжалваният от нея и от подсъдимия съдебен акт-присъдата от 22.03.2012год. по нохд № 2448/2011год. на РС-Добрич е отменена с решение № 135 от 29.10.2012 г. по н. д. № 180/2012 г. на Окръжен съд-Добрич, като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, не може да дерогира останалите действия на съдебния състав, свързани с установяването и допускането на останалите страни за участие в процеса, което да налага повторното им конституиране, което, впрочем, е сторено от състава разгледал нохд № 1777/2012 год. на Добричкия районен съд.
Предвид изложените съображения ВКС не констатира да е било допуснато, каквото и да е съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, налагащо упражняване на правомощието му по възобновяване на производството по делото на това основание.
По соченото от касатора основание за възобновяване по чл. 425, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК
Правилното приложение на закона се оспорва от осъдения с твърдения, че не е извършил инкриминираното престъпление, като тези оплаквания не намират опора в данните по делото.
Изводите на първоинстанционния съд по фактите са направени след внимателен анализ на събраните, по предвидения в НПК ред, доказателства и доказателствени средства. С оглед очертаните правомощия и установените фактически положения първоинстанционният съд е направил изводите си в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 и ал. 4 от НПК, съобразил е законодателните изменения на чл. 269 от НК и съобразно чл. 2, ал. 2 от НК я е приложил в редакцията към момента на извършване на деянието, която се явява най-благоприятен за дееца закон, в чийто рамки е определил и наказанието на подсъдимия по втората алтернатива-пробация. Изпълнено е и задължението на въззивния съд по чл.339, ал.2 НПК.
Несъгласието на Д. и защитата му с приетите за установени от съдебните инстанции факти, не се дължи на тяхната доказателствена необезпеченост, а е израз на възприетата от него защитна позиция, на която той, безспорно има право. Съдебните инстанции, обаче, не могат да бъдат упрекнати, че неоснователно не са я възприели, с което да е било нарушено правото му на защита при установяване на предмета на престъплението, в което е бил обвинен. Съдът е взел всички мерки за разкриването на истината и за изясняването на фактите по делото, като е използвал допустимите от НПК средства, които за него са били достъпни. Извършената проверка на съдебните актове и на анализа на доказателствената съвкупност дават основание на настоящия състав да приеме, че материалният закон е приложен правилно.
При установеното, че осъденият на два пъти е отправял принуда, чрез отправени заплахи към пострадалата Л. Т., в качеството й на частен съдебен изпълнител с рег. № 737 на КЧДИ, с район на действие-Окръжен съд-Добрич, по повод насрочен в [населено място] въвод по изп. дело 200673700400304, с целта да я принуди да не осъществи изпълнителното действие „принудително предаване на владението на недвижим имот“-бензиностанция и газостанция, находящи се в [населено място], правилно е прието, че от обективна и субективна страна Д. е осъществил престъпния състав на чл. 269, ал. 1/изм./, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а не на чл. 144, ал. 3 от НК. За разлика от престъплението по чл. 144 от НК, което е срещу личността, престъплението по чл. 269 от НК е против реда на управлението и то засяга дейността на държавните органи, обществените организации и лица, изпълняващи публични функции. Именно тези правни субекти при изпълнение на службата или функциите им законът защитава, включително и частния изпълнител, на който по силата на Закона за частните съдебни изпълнители държавата е възложила принудителното изпълнение на частни притезания, както и събирането на публични вземания. При установеното длъжностно качество на пострадалата отправените заплахи от осъдения към нея като частен съдебен изпълнител и наличието на специалната цел по чл. 269, ал. 1 от НК-да я принуди чрез заплаха да не извърши действия по служба, доводът, че деянието е несъставомерно по този наказателен състав, а по чл. 144, ал. 3 НК, е неоснователен.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС не констатира да е налице, което и да е от сочените в искането основания за възобновяване на делото и същото следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и с аргумент на обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. Д. за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 5 от 27.03.2013год. по нохд №1777/2012 год. на Добричкия районен съд и на решение № 86 от 17.06.2013год. по внохд № 148/2013год. на Добричкия окръжен съд, с което тя е потвърдена.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: