Р Е Ш Е Н И Е № 382 София, 6 ноември 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети септември ......... 2012 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Красимир Харалампиев .................... ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ............................... .. Даниела Атанасова ............................ при секретар .. Иванка Илиева ....................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Димитър Генчев ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ............................ КНОХД № .. 1375 .. / .. 12 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от страна на подсъдимия Д. П.. Обжалва се решение № 30 от 01.06.12 год., постановено по ВНОХД № 33/12 год. по описа на Военно – апелативния съд. Визират се всички касационни основания. След отмяната на въззивния акт алтернативно се иска ВКС да оправдае жалбоподателя или да върне делото за ново разглеждане от апелативния съд. Жалбата се поддържа в съдебно заседание по съображенията и доводите, изложени в нея. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила атакуваното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становището на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда № 54 от 23.04.12 год., постановена по НОХД № 103/12 год. по описа на Пловдивския военен съд, подсъдимият редник Д. П. е признат за виновен в това, че на 10.07.11 год., на главен път І-8, 254 км., посока от [населено място] към [населено място], управлявал МПС – л.а.м. „Опел А.”, рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта 2.36 промила, установено по надлежния ред, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ПЕТ месеца лишаване от свобода с приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. На осн. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК е лишен от правоуправление на МПС за срок от една година. Приспаднато е времето, през което е бил лишен от това право по административен ред, считано от 10.07.11 год. С атакуваното съдебно решение присъдата е потвърдена. Касационната жалба изцяло преповтаря по съдържание въззивната. По своето съдържание тя касае изцяло необоснованост на съдебните актове, която не е касационно основание. В тази насока, инстанциите по фактите изцяло са съобразили процесуалната си дейност с основните принципи по чл. 13 и 14 НПК. Изпълнили са задълженията си и по чл. 305, ал. 3 НПК, съответно чл. 339, ал. 2 НПК. Военният съд подробно е посочил установените фактически обстоятелства и въз основа на кои доказателства ги е приел. Обсъдил е противоречията в доказателствените материали и съображенията си защо е приел, че автор на деянието е подсъдимият П., а не свидетелят Й.. След собствена преценка на събраните по делото доказателства и в изпълнение на разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК апелативният съд е стигнал до същия фактически извод, като задълбочено е посочил защо не приема доводите на защитата. Настоящата инстанция споделя тези изводи и също счита, че не е било необходимо да се назначи авто-техническа експертиза за проверка на свидетелските показания на Й. и служителите на МВР във връзка с оставените спирачни следи от лекия автомобил, поради елементарността на механизма и пътната обстановка, както и липсата на житейска логика в разказаното от приятеля на подсъдимия. Законосъобразно са ценени и извънпроцесуалните самопризнания на П., че е бил сам и е управлявал автомобила, възпроизведени по делото от К. и В., като осъдителната присъда не почива единствено на тях. Липсват и несъответствия и в отразеното в акта, за часа на констатиране на нарушението – произшествието, авторството и състоянието на П. и установяването на точната концентрация на алкохол в кръвта на нарушителя с техническо средство „Алкомер 931”. Без значение за законосъобразността на постановените съдебни актове е и решението по НАХД № 8446/11 год. на Пловдивския районен съд, относно административнонаказателната отговорност на П.. Съгласно ТР № 51 от 29.12.78 год. по н.д. № 50/78 год., ОСНК, според нашето законодателство не е допустимо едновременно прилагане на наказателна и административна отговорност за едно и също деяние. Този основен принцип е утвърден в чл. 32, ал. 1 ЗАНН, където е посочено, че ако деянието, което съставлява административно нарушение, не съставлява престъпление, се наказва по административен ред. А това сочи, че наказателната отговорност поглъща административната. Същият принцип е намерил и процесуално разрешение в чл. 33 ЗАНН, според който не се образува административнонаказателно производство, ако деянието съставлява престъпление, а ако е образувано такова, същото се прекратява и материалите се изпращат на прокурора. Това е така, когато с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на защита. Когато, обаче, деянието засяга два различни обекта на защита, от които единият се охранява от административна норма, а другият – от наказателна разпоредба, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност. В случая се касае до втората хипотеза – засягане на два различни обекта на защита. Единият е свързан с управление на МПС след употреба на алкохол - престъпление по чл. чл. 343б, ал. 1 НК. Вторият – с управление на МПС с несъобразена скорост - нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. С цитираното решение № 482 от 16.02.12 год., постановено по НАХД № 844/11 год. по описа на ПРС /л. 6-7 от ВНОХД № 20/12 год./, е отменено наказателното постановление срещу Д. П.. Съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин, че причина за произшествието в инкриминираната нощ е несъобразената скорост, а не защото П. не е управлявал МПС. Именно факта, че касаторът е управлявал МПС след концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, е основанието законосъобразно да се реализира наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК. По отношение на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК в жалбата не са посочени доводи. Настоящият състав намира, че наложените наказания лишаване от свобода в размер на пет месеца и лишаване от правоуправление на МПС за срок от една година са справедливи, като не са налице обстоятелства, които да са основание за намаляването им. Законосъобразно и справедливо е и приложението на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Във връзка с посочените съображения, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 30 от 01.06.12 год., постановено по ВНОХД № 33/12 год. по описа на Военно – апелативния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: