Р Е Ш Е Н И Е № 465 София, 30 ноември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 1639/2012 година Производството по делото е по реда на чл. 424, ал.1 от НПК по искане на осъдения С. Д. Е. за възобновяване на производството по ВЧНД № 241/2012 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград и изменение на постановеното по него решение № 276/15.06.2012 г., с което е потвърдено определението на Районен съд – Сандански. В искането за възобновяване се претендира, че определената санкция с увеличаването й по реда на чл. 24 от НК е явно несправедлива. Отправеното искане е за отмяна на приложението на чл. 24 от НК. Осъденият Е. и неговият процесуален представител, назначен при условията на чл. 94, ал.3 от НПК, поддържат искането за възобновяване. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното : Районният съд – Сандански с определение № 1383 от 19.04.2012 г., постановено по ЧНД № 107/2012 г., групирал наказанията, наложени на осъдения С. Е. с две отделни присъди, а именно : по НОХД № 789/2011 г. на Районен съд – Сандански (престъпление по чл. 196 от НК, за което е наказан с една година лишаване от свобода); по НОХД № 830/2011 г. на същия съд (престъпление по чл. 196 от НК, за което е наказан с една година лишаване от свобода), като е определено да изтърпи най-тежкото, а именно – една година лишаване от свобода, увеличено с шест месеца по реда на чл. 24 от НК. Съдът постановил приспадане на изтърпяно наказание лишаване от свобода по групираните санкции, както и на времето, през което осъденият е бил задържан под стража. С въззивното решение, постановено по жалба на осъденото лице, определението е потвърдено. Въззивното решение е влязло в сила на 15.06.2012 г. Не е проверено по касационен ред, тъй като такъв не е предвиден. Искането за възобновяване е подадено в законния срок, от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Въззивният съд, а преди това и първата инстанция, за да достигнат до извод за необходимост от приложението на чл. 24 от НК, са изследвали цялостната престъпна дейност на осъденото лице, обществената опасност на деянията, включени в съвкупността, техният характер и тежест, последователност във времето и всички останали обстоятелства, при които са извършени, както и личната обществена опасност на дееца (виж, П № 4/65 г. на ПВС на РБ, т. І). Съдът е констатирал, че Е. е наказван (извън сегашните две) по общо деветнадесет присъди, а при извършено предходно групиране са сформирани няколко съвкупности, постановено е и отделно изтърпяване на наложени наказания. Предмет на престъпната му дейност са посегателства срещу собствеността (кражби и грабежи), търпял е наказания лишаване от свобода в значителен размер – напр. пет години лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 239/2005 г. от Окръжен съд – Благоевград, за престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 от НК. Деянията, предмет на настоящата съвкупност, отново са за престъпления, квалифицирани като опасен рецидив. Извършени са в кратък период от време (на 05.07.2011 г. и на 24.10.2011 г.) и само няколко месеца, след като осъденият е бил освободен от затвора на 05.05.2011 г. Тоест, досега налаганите на осъдения Е. наказания не са постигнали поправителното и предупредително въздействие. Оценявайки всичко това, предходните инстанции правилно са приели, че е налице висока степен на обществена опасност както на деянията, така и на личността на осъдения, която изисква завишаване на най-тежкото наказание от една година лишаване от свобода по реда на чл. 24 от НК. Възражението на осъдения Е., че е бил „подведен” да сключи споразумения по двете наказателни дела, при „обещание на прокурора да се извърши само кумулация на двете присъди”, не държи сметка за следното : Първо, предмет на настоящето касационно производство е определението на съда, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, за определяне на общо наказание по чл. 25 от НК, а не проведените процедури по чл. 381 и сл. от НПК. Второ, приложението на чл. 24 от НК е от компетентността на съда, който винаги, когато е налице съвкупност от престъпления, е длъжен да прецени дали е необходимо да се увеличи общото наказание. Тази преценка на съда не зависи от становището (волята) на страните, на които, разбира се, е дадена възможност да атакуват съответния съдебен акт с оглед резултата и правния интерес от обжалване/протестиране. Обобщено, настоящият съдебен състав не намира основание за намеса в насоката, която се поддържа от осъдения Е.. С оглед изложеното и на основание чл. 424 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Д. Е. за възобновяване на производството по ВЧНД № 241/2012 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.