Ключови фрази


8

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 18.05.2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1609 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3410/22.02.2021г. (с дата на пощенското клеймо 18.02.2021г.), подадена от Община Варна, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт С. С. Ц., срещу решение №49, постановено на 08.01.2021г. от Варненския окръжен съд, ГО, II въззивен състав по в.гр.д.№2915/2020г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д. Й. Й., „е Община Варна не е собственик на ПИ с идентификатор ..........., находящ се в [населено място], СО „З.“, с площ от1100 кв.м., с номер по предходен план ............
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1.
Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материално-правни въпроси, които са обусловили правните му изводи относно основателността на иска:
1.Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство;
2.За земите, в това число тези, находящи се в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ и върху които държавата запазва правото си на собственост съгласно чл.24, ал.1 ЗСПЗЗ, произтича ли същото по силата на самия закон или правото на собственост на държавата се поражда от момента на произнасяне с решение на ОСЗ по чл.45, ал.1 вр. с чл.18ж, ал.1 и чл.27, ал.1 ППЗСПЗЗ;
3.Допустимо ли е придобиването по давност на имот, собствеността върху който се възстановява по реда на ЗСПЗЗ – при призната с П. собственост „СТОП.ОБЩ“ и след влизане в сила на ПНИ;
4.При какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито пък собственик на имот преди възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Поддържа, че по така поставения въпрос с определение №429/07.08.2019г. на I г.о. на ВКС по гр.д.№1012/2019г. е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение №1986/22.11.2018г., постановено по в.гр.д.№2097/2018г. по описа на Варненски окръжен съд предвид наличието на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото е свързан с правния интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, след което с решение №184 от 20.01.2020г., постановено по гр.д.№1012/2019г. въззивното решение е било отменено и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за преценка от кой момент започва да тече придобивна давност за имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 ЗСВОНИ и допустимо ли е имот в предметния обхват на тази законова разпоредба да бъде придобит по давност на основание чл.79 ЗС.
Според касатора въззивният съд не е отчел обстоятелството, че след като процесната територия, в която попада и процесния недвижим имот, е земеделска земя, и след като ПНИ е влязъл в сила през 2002г., но при незавършена реституционна процедура, то спрямо имота не може да бъде осъществявано давностно владение, тъй като съгласно установената практика на ВКС, до приключване на реституционното производство бившите собственици на земеделски имоти не разполагат с правен способ да се противопоставят на владението, упражнявано от трети лица върху заявените за възстановяване имоти.
В касационната жалба се позовава на решение №203 от 18.10.2016г. по гр.д.№1703/2016г. на I г.о. на ВКС, разрешаващо въпроса за приложението на чл.19, ал.1 и чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ при наличие на незавършена процедура по възстановяване на земеделска земя, според което когато е поискано възстановяване на собствеността, докато трае процедурата по възстановяването, имотът не може да бъде предмет на придобивна давност, защото не се знае отнапред дали собствеността върху него ще бъде възстановена или ще последва отказ.
Свързва наличието на правен интерес от предявяването на иска и с обстоятелството, че според въззивния съд процесният имот е държавна собственост.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Й. Й. чрез процесуалния си представител адв.Д. П. от АК-В., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Д. Й. Й. е предявила по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу Община Варна иск за признаване за установено, че общината не е собственик на ПИ с идентификатор ............, находящ се в [населено място], СО „З.“, с площ от 1110 кв.м. с твърдението, че през 2005г. е установила владение върху този имот в трайно установените му граници и е упражнявала това владение необезпокоявано и явно до настоящия момент. Поддържа, че през м.май, 2019г. предприела действия по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, след което Община Варна съставила акт за частна общинска собственост №............./29.07.2019г., като имотът бил актуван на основание чл.2, ал.1, т.7 ЗОС. Твърди, че общината не е придобила правото на собственост върху имота на посоченото в акта основание и на предвидените в чл.2 ЗОС придобивни способи, и доколкото действията на Община Варна препятстват възможността да се позове на давността чрез издаване на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, това обосновава правния ѝ интерес от предявяването на отрицателния установителен иск.
Ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че за ищцата липсва правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск, като поддържа, че правният интерес би бил налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо основание или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, а фактическата обстановка по делото не е такава; оспорва твърденията на ищцата за осъществяване на фактическия състав на придобивната давност, е придобил правото на собственост върху имота по давност; поддържа, че правото на собственост върху имота принадлежи на общината и е възникнало по силата на закона на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, както и че е налице забрана за придобиване на такъв имот по давност съгласно чл.86 ЗС, както и че давността е спряна до 31.12.2022г.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с молба-декларация за извършване на процедура по обстоятелствена проверка Д. Й. е инициирала производство по снабдяване с нотариален акт за собственост за процесния недвижим имот, като от показанията на разпитаните по делото свидетели Н. Н. и К. К. е установено, че повече от 10 години мястото е заградено и се обработва от Д. Й., съпруга ѝ и нейната майка. Прието е за установено също така, че на 08.03.2019г. Д. Й. е подала декларация за собственост за процесния имот и на същата дата е заплатила дължимите данъци от 30.06.2014г. до 08.03.2019г.
Въз основа на изслушаното по делото заключение на СТЕ въззивният съд е приел за установено, че територията, в която е попадал процесният имот съгласно най-стария план (КП от 1960г.) е била земеделска, като в имота попадат реални части от ПИ .... – пясъчна кариера с площ от 935 кв.м., целият с площ от 6642 кв.м. с вписан собственик държавата без данни за документ за собственост; 137 кв.м. от ПИ ........ целият с площ ог 814 кв.м. – територия, заета от храсти с вписан собственик – фондово без данни за документ за собственост; 24 кв.м. попадат в коларски път и 14 кв.м. попадат в хавра без планоснимачен номер. Взето е предвид, че следващият действал план за територията е КП от 1979г. на „Западно от Г.“, актуализиран през 1994г., но на процесния имот по КК не съответства нито един поземлен имот с планоснимачен номер – по този план процесният имот е попадал в имот – пясъчна кариера. При актуализирането на този план през 1994г. територията на пясъчната кариера е посочена като рекултивирана, зачеркнати са хоризонталните и земеповърхностни релефни форми и са били попълнени поземлени имоти с пл.№№ .......... с площ от 480 кв.м. (лозе с вписан собственик Й. С. без вписан документ за собственост) и ........... с площ от 630 кв.м. (лозе с вписан собственик К. Ж. без вписан документ за собственост.
Прието е, че следващият действал план за територията е ПНИ на СО „З.“, одобрен със заповед № РД-1-7706/385/20.09.2000г. на областния управител на В., изработен въз основа на помощен кадастрален план, който е комбиниран план между КП на м.“З.“ от 1995г., одобрен със заповед № Р-318/01.03.1995г. и план на старите имотни граници, като границите на поземлените имоти по ПСИГ са идентични с границите на поземлените имоти по КП от 1960г. на [населено място], а КП от 1995г. е идентичен с актуализирания през 1994г. КП от 1979г.
Взето е предвид, че в кадастралния регистър към КП от 1995г. за собственик на ПИ ......... е вписан Й. С. и за ПИ .......... е записан К. Ж., а в ПСИГ за собственици на поземлените имоти, върху които попада процесния имот, са записани: за ПИ ........... – неидентифициран; за ПИ ... – фондово; за ПИ .... – неидентифициран; за ПИ – ....... – П. О.. Взето е предвид също така, че ПИ........... по КК съвпада с ПИ ............ по ПНИ, в който е записано, че се стопанисва от общината без документ за собственост.
Въз основа на заключението на вещото лице е прието също така, че съгласно ОГП на [населено място], одобрен с решение № РД-0302/46/01.12.1982г., територията, в която попада процесният имот, е земеделска, че планът предвижда изменение на строителната граница на населеното място към 2000г., като територията е отредена за жилищни терени, обществени терени, обслужващи терени и паркове; че процесният имот е идентичен с описания в А. №10194/29.07.2019г., но няма данни да е бил включван в ТКЗС, ДСЗ, нито да е бил предоставян за ползване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а не са установени и данни за проведена реституционна процедура, нито налични документи за държавна собственост.
Взето е предвид също така, че с решение на Общински съвет №322-4/29.05.2000г. е определен околовръстен полигон на строителните граници на СО „З.“, че ПУП-П. на СО“З.“ е одобрен с решение №35/22.23/29.06.2011г. на Общински съвет-В., по който процесният имот е в кв.... и част от него попада в проектни улици: 217 кв.м. от него попадат в [улица], ...., ..., а по ОУП на [населено място], одобрен със заповед № РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ процесният имот попада в жилищна територия Жм2.
Въз основа на така установените факти въззивният съд е приел, че по правилата за разпределяне на доказателствената тежест и предвид характера на предявените от страните претенции, в тежест на ищеца е било да докаже наличието на правен интерес от предявяването на иска, а ответникът – да установи основанието, от което е възникнало правото му на собственост, като в случая и съгласно твърденията, това е нормата на чл.25 ЗСПЗЗ.
Посочено е, че спорният въпрос по делото се свежда до това придобила ли е Община Варна правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на соченото от нея придобивно основание, като в тази връзка от решаващо значение е дали имотът има земеделски характер, дали е бил обобществен, респ. дали е реституиран или изкупен от ползватели по някой от предвидените в §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и дали същият не е държавен. Изложени са съображения, че наличието на тези предпоставки следва да се установи кумулативно, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на придобиване на собствеността по реда на чл.25 ЗСПЗЗ и това са били обстоятелствата, които Община Варна е следвало да докаже, за да установи правото си на собственост върху имота.
С оглед данните от заключението на вещото лице въззивният съд е приел, че във времевия диапазон от 1960г. до 1994г. имотът не е бил със статут на земеделска земя – попадал е в територията на имот с №......, който е пясъчна кариера със собственик държавата без посочени документи за собственост, и едва с актуализацията на КП, извършена през 1994г., пясъчната кариера е била рекултивирана, след което процесният имот е идентичен с ПИ ........., представляващ лозе с посочен в разписния лист собственик Й. С., както и с ПИ ............., представляващ лозе с посочен в разписния лист собственик К. Ж., т.е. територията вече е имала статут на земеделска земя.
Прието е, че имотът е със статут на земеделска земя и след включването му в строителните граници на [населено място] с решение на Общински съвет – В. от 29.05.2000г., доколкото за да се промени предназначението му е следвало да се приеме конкретен ПУП за всеки отделен имот, а по делото няма данни това да е било сторено към момента на предявяване на иска. Макар да е установено, че имотът е земеделска земя, според въззивния съд не е установено по категоричен начин, че същият е бил територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, респ. да е бил обобществен, след което не е бил изкупен или възстановен на някой от ползвателите, а напротив според заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ няма данни имотът да е бил включван в ТКЗС, ДЗС, както и да е бил предоставян за ползване по реда на §4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Прието е, че не са установени и данни за проведена реституционна процедура за възстановяване на собствеността му или за изкупуване от ползватели.
Възражението на общината, че съдът не е спазил принципа на служебното начало като не е взел предвид входящ номер от подадено заявление по реда на чл.11 ЗСПЗЗ по отношение на 14 кв.м. от процесния имот въззивният съд е приел за неоснователн по съображения, че този принцип предвижда съдът служебно да извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и да следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните като им съдейства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, докато в случая в отговора на исковата молба общината не е направила твърдение, че за имота е била инициирана процедура по реституиране, то няма как съдът по своя инициатива да изследва това обстоятелство. Прието е, че ако беше сторил това, съдът би нарушил принципа на състезателното начало, съгласно който страните посочват фактите, на които основават исканията си, като ангажират конкретни доказателства за тяхното установяване. Изложени са също така съображения, че твърдение за наличие на входящ номер от заявление по реда на чл.11 ЗСПЗЗ е изложено за пръв път едва с въззивната жалба, поради което предвид нормата на чл.266 ГПК същото е преклудирано и не следва да бъде обсъждано – Община Варна е можела и е следвало да инвокира това си възражение в предвидения срок за отговор на исковата молба в първоинстанционното производство.
Прието е, че по делото не е установена и другата, кумулативно изискуема предпоставка за осъществяване на фактическия състав за придобиване на правото на собственост от общината по силата на закона по чл.25 ЗСПЗЗ, а именно имотът да не е държавна собственост, тъй като видно от заключението на вещото лице, според вписванията в действалите териториални планове и вписванията по тях, имотът като част от пясъчна кариера в периода от 1960г. до 1994г. е бил държавна собственост – със записан собственик държавата. Поради това е прието, че приложение може да намери чл.24 ЗСПЗЗ, съгласно който държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване, тъй като територията на имота е със земеделски статут, но не подлежи на възстановяване, доколкото не е била включвана в ТКЗС или ДЗС.
По тези съображения въззивният съд е приел, че по делото е останало недоказано правото на собственост на Община Варна на основанието, на което последната се домогва да се легитимира като собственик, а именно по силата на закона – чл.25 ЗСПЗЗ и дори в становището си по съществото на спора процесуалният представител на общината е поддържал, че Община Варна не е придобила собствеността по чл.25 ЗСПЗЗ.
Възражението на общината, че по делото е останало недоказано осъществяването на фактическия състав на давностното владение на ищцата, както и че имотът не е годен обект на давностно владение предвид забраната на §1 ЗДЗС, обн.ДВ.бр.7 от 2018г., в сила от 31.12.2017г., както и предвид чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, е прието за неотносимо, тъй като същите нямат касателство към спора по делото, предмет на което е по отношение на страните да се реши със сила на пресъдено нещо дали Община Варна е собственик на имота на твърдяното от нея основание.
Последният извод на въззивния съд обосновава наличие на поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроса при какви обстоятелства физическо лице, което не е било ползвател, нито собственик на имот, подлежащ на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, може да стане собственик на поземлен имот, попадащ в територия на ПНИ, който е от значение по конкретното дело, доколкото е свързан с правния интерес на ищеца по предявения отрицателен установителен иск, доказването на който е от значение за допустимостта на иска съгласно приетото в т.1 от тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което ищецът по предявен отрицателен установителен иск следва да докаже фактите, от които произтича правният му интерес и ако не докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес, производството се прекратява.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в производството по настоящето дело от фактическа страна въззивният съд, съобразявайки обстоятелството, че процесният имот е включен в територия на ПНИ, е приел, че не е установено по категоричен начин същият да е бил в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, за разлика от данните по гр.д.№1012/2019г. на I г.о. на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №49, постановено на 08.01.2021г. от Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, II въззивен състав по в.гр.д.№2915/2020г.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 123.33 лв. (сто двадесет и три лева и 33 ст.) и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: