Р Е Ш Е Н И Е
№ 66 София, 19.03. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
При участие на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1139/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от София Г. Г. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община] чрез процесуален представител адвокат И. К. Г. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, 4 състав от 15.02.2011 г., постановено по гр. д. № 85/2010 г., с което е оставено в сила решение на Видински окръжен съд от 11.12.2009 г., постановено по гр. д. № 291/2009 г., с което е отхвърлен предявения от София Г. Г. иск срещу ГИПС АД, [населено място], [община] за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от лишаването от доходи от имоти № 000088 с площ от 3.421 дка, № 057002 с площ 5.3 дка, № 047003 с площ 3.319 дка или обща площ 11 дка по картата на землището на [населено място], като пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане на обработваемата земя в размер на сумата 117 174.66 лв., представляваща сбор от чиста печалба от домати през 2001, 2002, 2003, 2004 и 2005 г. и от зелен лук през 2002,2003, 2004 и 2005 г., ведно със законна лихва, считано от завеждането на иска-21.04.2006 г. до окончателното издължаване, както и мораторна лихва върху сумата 117 174.66 лв. в размер на 35 404.65 лв., като сбор от мораторни лихви върху чиста печалба от домати през съответните години, считано от началото на беритбата 26.07.2001 г. до завеждането на иска-21.04.2006 г. и върху чиста печалба от зелен лук през съответните години, считано от 30.04.2002 г. до завеждането на иска, като неоснователен и недоказан.
За ответника по касация [фирма], София жалбата е оспорена като недопустима и като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат Д. И..
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С определение № 1321/8.12.2011 г., постановено по гр. д. № 1139/2011 г. от настоящия състав на Върховния касационен съд е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязлото в сила съдебно решение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение № 734/07/14.01.2008 г. по гр. д. № 719/2006 г., постановено между същите страни по претенция за обезщетяване на имуществени вреди от увреждане на процесната обработваема земеделска земя на основание чл. 49 ЗЗД, с което съдът е приел, че съгласно чл. 5, ал. 3 З. увреденият може да търси гражданска отговорност от причинителя на вредите и по общия исков ред на защита и искът е приет за основателен и доказан и е уважен в пълния му предявен размер.
Въззивният съд се е произнесъл в противоречие с влязлото в сила съдебно решение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение № 734/07/14.01.2008 г., постановено по гр. д. № 719/2006 г., постановено между същите страни по претенция за обезщетяване на имуществени вреди от увреждане на процесната обработваема земеделска земя на основание чл. 59 ЗЗД, с което е прието, че съгласно чл. 5, ал. 3 З. увреденият може да търси гражданска отговорност от причинителя на вредите и по общия исков ред на защита, искът е приет за основателен и доказан в пълния му предявен размер. Посоченото влязло в сила съдебно решение, постановено от Върховния касационен съд е от значение за уважаването на предявения по настоящото дело иск, предявен на същото правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетяване на пропуснатите ползи на собственика на процесната обработваема земеделска земя от увреждането й от страна на ответното дружество, което е признато с посоченото влязло в сила съдебно решение.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
Въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.
В съответствие с влязлото в сила съдебно решение на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение № 734/14.01.2008 г., постановено по гр. д. № 719/2006 г. съдът правилно е приел за установено, че в резултат на замърсяването на почвата /процесната земеделска земя/ от страна на ответното дружество отглеждането на зеленчуци върху нея е станало почти невъзможно.
Неправилно, обаче, е прието, че ищцата, като собственик на процесната земеделска земя, не е установила, че за исковия период 2001-2005 г. е имала намерение да обработва земята и да реализира продукция от зеленчуци.
Решението следва да се отмени и да се постанови друго решение, с което исковете да се уважат, като основателни и частично доказани.
По делото е установено, че процесните имоти представляват земеделска земя с предназначение за земеделски цели /преди връщане на земята са били зеленчукова градина/. Видно от показанията на свидетелите М. и К., че до края на 2000 г. имотите са били обработвани и е призвеждана зеленчукова продукция от домати и лук, в началото на м. декември 2000 г. цялата площ от 11.77 дка е била изорана, наторена и подготвена за пролетна сеитба на домати и лук за следващата 2001 г., както и че синът на ищцата и неин пълномощник по делото И. Г. е договарял изкупуване на земеделска продукция през 2001 г. с клиент от В..
Със заключение на икономическа експертиза на вещото лице В. В. от 2.02.2009 г. са дадени варианти на стойности на средни добиви от домати и зелен лук по години за исковия период от време.
Искът за обезщетение на пропуснати ползи с правно основание чл. 49 ЗЗД следва да се уважи за сумата 27 100.42 лв., ведно със законна лихва, считано от 21.04.2006 г. до окончателното изплащане.
Посоченият размер на обезщетението се определя въз основа заключението на вещото лице В. В. от 2.02.2009 г. за стойността на непроизведената продукция от домати при добив по ІІІ-ти вариант на заключението, както следва: при добив от 1 400 кг. домати от декар от реколта 2001 г.- 2 424.86 лв.; реколта 2002 г.-116.05 лв.; 2003 г.-3810.77 лв.; 2004 г.- 4 945.28 лв. и 2005 г.-4116.56 лв. или общо – 15 413.52 лв., а стойността на непроизведената продукция от лук за зелено при добив по втори вариант на заключението или по 9500 бр. връзки на декар за периода 2002-2005 г. за цялата площ от 11.770 дка е общо за сумата 38 787.40 лв.
Съдът, като взе предвид, че липсват по делото достатъчно данни, относно точния размер на претендираните пропуснати ползи и съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, счита, че искът следва да се уважи в размер на половината от посочените суми или за сумата 7 706.76 лв.-непроизведена продукция от домати и 19 393.70 лв.-непроизведена продукция от лук за зелено или общо 27 100.46 лв., която сума следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска - 21.04.2006 г. до окончателното изплащане.
До пълния претендиран размер искът е недоказан и в тази част въззивното решение следва да се остави в сила.
Неоснователен е и следва да се отхвърли искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на сумата 35 404.65 лв., като сбор от мораторна лихва върху чиста печалба от домати през съответните години, считано от началото на беритбата 26.07.2001 г. до завеждането на иска-21.04.2006 г. и върху чиста печалба от лук за зелено през съответните години, считано от 30.04.2001 г. до завеждането на иска.
Разноски по делото на ищцата не се присъждат.
С разпореждане от 2.05.2006 г. на РС-Видин на основание чл. 63, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ищцата е освободена от заплащане на държавна такса и разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, четвърти състав № 252/15.02.2011 г., постановено по гр. д. № 85/2010 г. по описа на същия съд само в частта, с която е оставено в сила решение на Видински окръжен съд, Гражданска колегия съд от 11.12.2009 г., постановено по гр. д. № 291/2009 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от София Г. Г. срещу [фирма], [населено място], [община] иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи над сумата 27 100.46 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [община] на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на София Г. Г. ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [община] обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаване от доходи от собствените й имоти № 000088 с площ 3.421 дка, № 047002 с площ 5.3 дка и № 047003 с площ 3.319 дка или с обща площ 11.770 дка по картата на землището на [населено място] в размер на сумата 21 100.46 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.04.2006 г. до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |