РЕШЕНИЕ № 318 София, 11. ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1201 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1756/01.10.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2656/2013, с което е потвърдено решение № 2857/01.07.2013 на Пловдивския районен съд по гр.д. № 2484/2013, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалнаправния въпрос за задължението на работодателя да посочи в заповедта за уволнение или друг документ кои качества липсват на работника или служителя, за да изпълнява ефективно трудовите си задължения, както и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на тези качества. По поставения въпрос е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 81/08.05.2012 на Върховния касационен съд намира, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 1363/2010, в което се приема, че когато работодателят претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични, наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, съответно – неефективността на работата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при по безсрочен трудов договор като „машинист офсетов печат”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 34/14.12.2012 на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради системно проявяване на небрежност при експлоатация на поверената му техника, водещо до аварии и причиняване на големи материални щети на фирмата. Уволнението е незаконно, тъй като в мотивите на заповедта не е посочено какви точно качества на работника му липсват и кога и при какви обстоятелства е установена липсата на качества. Липсата на мотивираност не може да се преодолее нито от посочването на мотиви във връченото предизвестие (в случая и то не е надлежно мотивирано), нито може да бъдат изложени допълнително в съдебното производство. Правилно въззивният съд е приел, че Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при по безсрочен трудов договор като „машинист офсетов печат” и трудовото правоотношение е прекратено с предизвестие от 14.11.2012 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради системно проявяване на небрежност при експлоатация на поверената му техника, водещо до аварии и причиняване на големи материални щети на фирмата. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че в предизвестието от 14.11.2012 г. не е посочено какви точно качества липсват на работника. В предизвестието изрично е посочено, че той е небрежен в работата си и при експлоатация на поверената му техника допуска аварии, с което причинява големи материални щети на фирмата. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че ищецът е работил при по безсрочен трудов договор като „машинист офсетов печат”. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 34/14.12.2012 на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 поради системно проявяване на небрежност при експлоатация на поверената му техника, водещо до аварии и причиняване на големи материални щети на фирмата. Липсата на качествата старателност, дисциплинираност и отговорност се установява от неумението на ищеца да съблюдава техонологичните правила и несправянето със задълженията му да спазва изискванията за качество на произвеждана продукция и инструкциите за работа с повереното му оборудване, както се установява от показанията на разпитаните свидетели Т. и П.. Видно от изложеното ищецът не разполага с необходимите познания и практически умения да изпълнява ефективно възложената работа, поради което правилно и в съответствие с изискванията на закона работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен, както и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма], следва да бъдат присъдени и всички разноски по делото в размер на 840,38 лева, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 1756/01.10.2013 на Пловдивския окръжен съд по гр.д. № 2656/2013. ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. М. срещу [фирма], искове за признаване на уволнението му с предизвестие от 14.11.2012 г. за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. ОСЪЖДА М. К. М. да заплати на [фирма], сумата 840,38 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.