РЕШЕНИЕ № 50052 София, 18.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев секретар Ангел Йорданов, в открито заседание на 04.04.2022 г. разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1795 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Симонови“ ООД срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд, с което е уважен предявеният от „61 Ко“ ООД иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за установяване на съществуването на претендирано от ищеца авторско право върху дизайн. Ищецът оспорва жалбата. Предявения иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК ищецът е основал на твърденията, че с договор по чл. 42, ал. 1 ЗАПСП възложил на трето лице изработването на дизайн на търговска марка. Съгласно уговореното в договора след изработването на дизайна ищецът придобил авторските права върху него. Интереса си от търсеното установяване е обосновал с възникналите между страните спорове във връзка със заличаване на регистрирана от ответника търговска марка на основание чл. 26, ал. 3, т. 5, б. „б“ ЗМГО (отм.). За да намери предявения иск за основателен, въззивният съд е приел, че между ищеца и третото лице – изпълнител е бил сключен процесният договор, въз основа на който третото лице изработило уговорения дизайн, отстъпвайки на ищеца авторското право върху него. Основното възражение на ответника – че изработеното не е резултат на творческа дейност и поради това не представлява обект на авторско право – въззивният съд е отхвърлил по съображения, че с исковата молба ищецът е представил договора, заедно с предавателния протокол, фактурата и платежното нареждане към него. Доколкото ответникът не оспорил истинността на тези доказателства, тяхната доказателствена сила не била оборена, с оглед на което е безспорно доказано наличието на дейност от страна на изпълнителя при изготвянето на дизайна. Творческия характер на така извършената дейност съдът е обосновал със съображенията, че независимо от използването на общодостъпен шрифт и съответните букви от латинската азбука, дизайнерът трябва да обмисли, прецени и избере подходящия шрифт, размера на буквите, съотношенията между тях и цветовия фон. В обобщение е формулирал правния извод, че изработеното лого представлява произведение на дизайна, което е резултат на творческа дейност на дизайнера, изразено в обективна форма и се явява закрилян обект на авторското право по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 5 ЗАПСП. Поради недоказаност съдът е отхвърлил и възражението на ответника, че е притежавал във вид на компютърен файл процесното лого още преди сключването на договора между ищеца и третото лице. Извода за недоказаност е обосновал с липсата на проверка от страна на вещото лице по техническата експертиза на изходящия пощенски сървър във връзка с използваната като доказателство в тази насока електронна кореспонденция. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса “Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по спорния предмет, след като прецени всички доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, като ги подложи на самостоятелна преценка и формира собствени правни и фактически доводи?“. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че въззивният съд е длъжен да обсъди всички релевантни с оглед предмета на делото доводи и възражения на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните допустими и относими доказателства при съобразяване с разпределението на доказателствената тежест и допустимите доказателствени средства. Съобразно така установената практика въззивното решение е неправилно. При разрешаването на основния спорен въпрос по повдигнатото от ответника възражение, че процесното лого не е продукт на творческа дейност, въззивният съд не е обсъдил събраните доказателства във взаимната им връзка и при съобразяване на възложената върху ищеца тежест на доказване, а се е ограничил с възприемане на тезата на ищеца, че при създаването на логото дизайнерът трябва да обмисли, прецени и избере подходящ шрифт, размера на буквите, съотношението между тях и между малки и главни букви, цветовия фон на логото. С оглед на това основателно е оплакването в касационната жалба за неправилност на решаващия извод, че процесното лого е създадено в резултат на творческа дейност, доколкото този извод не се основава на събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства относно възлагането от страна на ищеца на изработването на логото и техническата експертиза, според която логото е изработено чрез използване на общодостъпен в интернет шрифт и компютърна програма. Отговорите на експертизата, ограничени в рамките на техническата компетентност на вещото лице, обаче се отнасят единствено до техническите средства и начини за реализиране на крайното изображение, без да дават отговор на въпроса дали последното е продукт на творческа дейност. Този въпрос е изцяло извън компетентността на назначеното вещо лице – инженер, доколкото изясняването му изисква специални знания из областта на графичния (рекламен) дизайн, каквато експертиза не е назначавана. Решаващият извод на въззивния съд поради това се явява необоснован – касационно основание по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, което налага въззивното решение да бъде отменено. Независимо от неправилността на въззивното решение, не са налице условията по чл. 293, ал. 3 ГПК за решаване на спора по същество. Направеното във въззивната жалба на ищеца оплакване срещу изведения от първоинстанционния съд извод в обратния смисъл, обосновано с довода, че е доказано в първоинстанционното производство, че логото е създадено в резултат на творческата дейност на изпълнителя, следва, при липсата на доказателства дали процесното лого е или не е резултат на творческа дейност, да се квалифицира като оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение – основание за служебно назначаване на експертиза от въззивния съд съобразно т. 3 от ТР № 1/2013 на ВКС-ОСГТК. Поради това на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане с назначаване на разноски на ищеца на експертиза от вещо лице – специалист в областта на графичния (рекламен) дизайн, която да даде отговор на въпроса дали процесното лого е продукт на творческа дейност, в частност вложени интелектуални усилия, довели до създаването на нов краен резултат, различен от обикновената съвкупност на съставящите го елементи. С тези мотиви съдът РЕШИ: Отменя решение № 100201/23.07.2020 г. по т. д. № 50/2020 г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд след изпълнение на указанията в мотивите на настоящото решение. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: