Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр.София, 16.06.2016г. в името на народа Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 3426/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от С. М. Х., чрез адв. Н. С. от АК Т., срещу въззивно решение № 41/30.03.2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 27/2015 г. Касационното обжалване е допуснато служебно от съда, с оглед интереса на непълнолетното дете М. С. М., в частта, в която е ограничен периодът, през който е дадено разрешение той, със съгласието на майка си Ю. С., да пътува извън страната, до Кралство Холандия, по въпроса - нередовна ли е молба по чл. 127а, ал. 2 СК, ако в нея не е определен периодът от време, за който се иска разрешение от съда за пътуване на дете в чужбина. Ю. Ю. С. е подала молба по чл. 127а СК за разрешение детето М. С. М., роден от съвместното й съжителство със С. М. Х., да пътува до Кралство Холандия, където майката се е установила трайно и е създала ново семейство. Търговищкият районен съд е разрешил на детето да пътува извън пределите на България, до Кралство Холандия неограничено, за период от два месеца, считано от влизането на решението в сила и издаването на международен паспорт, без съгласието на бащата. Въззивният съд оставил без движение производството по делото и указал на молителя Ю. Ю. С. да уточни периода на излизане на детето в чужбина и време на престоя му там, както и срока, за който се иска даване на разрешение за излизане. След изпълнение на указанията, съдът постановил решение на 30.03.2015 г., с което изменил първоинстанционното решение, като разрешил на детето М. М. да пътува извън пределите на България, до Кралство Холандия, неограничен брой пъти, но само в периода, считано от един месец след влизане на решението в сила, до 22. 09. 2015 г. За да постанови този резултат, съдът установил, че родителските права по отношение на детето М. М. са предоставени на майката от съда по влязло в сила съдебно решение. Тя пребивава в Холандия, където живее на семейни начала с М. Н. А. и заедно с него отглеждат сина на А. и по-големия син на Ю. от връзката й със С. Х. – С., родителските права по отношение на когото също са предоставени на майката. Детето М. М., [дата на раждане] се отглежда от родителите на майка си в [населено място], [община]. Баща му С. Х. също пребивава в Холандия, в града, в който живее и майката. Въззивният съд намерил, че детето има право на свободно придвижване в страната и в чужбина, като при липса на съгласие и у двамата родители, съдът може да даде разрешение само за определен период, в определена държава или в държава, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Прието е, че детето М. М. трябва да се интегрира в семейството на майката, за което е нужно да пътува до Холандия в определен период, още повече, че там живее и неговият брат, а прекъсването на контактите между тях е изключително във вреда и на двете деца. Дадено е разрешение съобразно уточнението на молбата по чл. 127а СК, сторено във въззивното производство. По процесуалноправният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, съдът намира, че посочването на конкретен период от време, за който се иска разрешение от съда за пътуване на дете в чужбина, не е условие за редовност на молбата по чл. 127а СК. Нормата е обща и не изисква съдът задължително да се произнася по конкретни въпроси - като срок, продължителност, честота на пътуване и др. Възможно е периодът, честотата и продължителността на пътуването в чужбина да е свързано с лечение на детето, образование или осъществяване на друго условие, така че дори и да е посочен в исковата молба, периодът от време да е ориентировъчен, а разрешението на съда да е с оглед сбъдване на условието. Както многократно касационната инстанция се е произнасяла, по тези дела от първостепенно значение е интересът на детето, поради което съдът и не е обвързан от исканията на родителите за срока и честотата на пътуванията, дори когато те са изрично посочени. Съдът се произнася, изхождайки от причините, поради които детето ще пътува извън страната, съображенията на родителя – ответник да не се съгласи с това и конкретните обстоятелства, включително условията на пътуване, средата, в която ще пребивава детето в съответната държава, евентуалната му адаптация, желанието на самото дете, като дължи разрешение, което да гарантира най-добре благополучието на детето. В случая, въззивният съд, в противоречие с дадения отговор, е оставил без движение молбата по чл. 127а СК, като след това се е произнесъл и в рамките на направеното уточнение, без да съобрази конкретните обстоятелства по делото в светлината на най-добрия интерес на детето М. С. М.. Вярно е, в общата хипотеза, че заместващото разрешение по чл. 127а СК за пътуване на дете извън страната, се дава за конкретни пътувания, в определен период от време до определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (например за участие в конкурси, олимпиади, състезания, екскурзии, гостуване - включително на родители пр.), както и за ненограничен брой пътувания, през определен период от време, но също за определени държави. Но също така, съдът преценява винаги, във всеки отделен случай, дали при отказ да замести съгласието на родител, или да даде ограничено по време или честота на пътуванията разрешение по чл. 127а СК, няма да наруши други права на детето и да накърни в по-голяма степен интереса му. Генералният принцип за най-добрия интерес на детето налага индивидуална преценка на спецификите по всеки казус, на фактите и тяхната интерпретация. По делото, на майката, която трайно се е установила в Холандия, са предоставени родителските права по отношение на детето М., но на практика, ако то не може да пътува при нея, съответно е ограничено в броя на пътуванията или от периода от време на престоя при нея, тя е в невъзможност да упражнява ефективно родителските права и отговорности, а детето е лишено от пълноценни контакти с нея. Интересът на детето изисква да му бъде осигурена възможност да пътува до Кралство Холандия, без ограничение във времето и броя на посещенията, включително и с правото да остане да живее при майката в Кралство Холандия, както и безпрепятствено да се връща и отпътува от Република България. По този начин се предоставя и най-широка възможност за отглеждането му в семейна среда, при осигурена възможност за продължителни и ежедневни контакти с родителите, както и за поддържане на връзките с роднините в България. Отказът на бащата да даде разрешение за пътуване на детето е без мотивация, не намира и оправдание в причини, имащи отношение към благополучието на детето. С поведението си той, на практика, препятства и пълноценното осъществяване на своите лични контакти с детето, като и в хода на настоящото производство има процесуално поведение, с което цели забава в движението по делото и създаване на пречки за излизане на детето извън страната. В заключение въззивното решение следва да бъде касирано в частта, с която е дадено разрешение детето М., със съгласието на майка си Ю. С., да пътува извън страната, до Кралство Холандия, до 22.09.2015 г., като вместо това се постанови друго решение от състава на ВКС и се даде разрешение за неограничени по брой и време пътувания. Ответникът по молбата, с оглед резултата по спора, следва да понесе тежестта за съдебноделоводните разноски, като заплати дължимата за производството пред ВКС държавна такса в размер на 30 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 41/30.03.2015 г., постановено от Търговищкия окръжен съд по гр.д. № 27/2015 г., в частта с която е дадено разрешение детето М., със съгласието на майка си Ю. С., да пътува извън страната, до Кралство Холандия, за период, считано от един месец след влизане на решението в сила до 22.09.2015 г. и вместо това ПОСТАНОВИ: РАЗРЕШАВА на детето М. С. М. ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на майка си Ю. Ю. С. ЕГН [ЕГН], да пътува до Кралство Холандия неограничено във времето, на осн. чл. 127а СК. ОСЪЖДА С. М. Х. да заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд сумата в размер на 30 лв., дължима държавна такса за касационно производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: