5 5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 317 София, 23.06.2015 година Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова Геника Михайлова като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова частно гражданско дело № 1678 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК. С определение №82, постановено на 09.01.2015г. от Варненския окръжен съд по ч.гр.д.№23/2015г. е потвърдено определение №15185/28.10.2014г. по гр.д.№12534/2014г. по описа на Варненския районен съд, ХVІ състав, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост. Определението е обжалвано от Т. В. Д. в качеството й на майка и законен представител на детето С. С. М. с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалните правила, както и в противоречие с установената по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС и с искане да бъде отменено. Поддържа, че с обжалваното определение са засегнати и нарушени правата и интересите на детето С. С. М., защото последното в качеството си на гражданин на Република България е лишено от възможността да се прибере свободно в родината си и да напусне територията й за да може своевременно да се върне и продължи обучението си. Поддържа, че постоянният и настоящ адрес на детето е на територията на Република България, което обосновава компетентността на българския съд да се произнесе по предявения по реда на чл.127а СК иск, още повече, че това е и във висш интерес на детето. Поддържа, че в обжалваното определение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложимостта на чл.17 от Регламент №2201/2003г., като е приел, че съдът следва да следи служебно за компетентността и когато установи, че тя не е налице, да го прогласи преди отпочване на процедурата по чл.131 ГПК. Поддържа също така, че въпросът дали българският съд е компетентен да разгледа иск за заместващо съгласие в случаите, когато детето пребивава извън територията на Република България и дали това е във висш интерес на детето, е разрешаван противоречиво от съдилищата. Счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса компетентен ли е българският съд да разгледа и да се произнесе по предявен иск с правно основание чл.127а СК при положение, че към датата на подаване на исковата молба детето пребивава в чужбина, при положение, че както детето, така и двамата родители са български граждани и при положение, че ответникът по предявения иск не е направил възражение за некомпетентност на българския съд. Ответникът по жалбата не изразява становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.280,ал.3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване,като съображенията за това са следните: В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос за компетентността на българския съд да се произнесе по искане за даване на разрешение детето С. С. М. да напуска територията на Република България като пътува в чужбина-във всички страни-членки на Европейския съюз, включително Обединено Кралство Великобритания, за периода от датата на постановяване на съдебното решение до навършване на осемнадесет годишна възраст на детето, заместващо съгласието на бащата С. К. М.. Прието е, че поставеният на разглеждане въпрос попада в приложното поле на Регламент №2201/2003г.-“родителска отговорност”, като разпоредбата на чл.8, т.1 от Регламента определя като компетентен по делата, свързани с родителската отговорност за детето този съд в държавата-членка , в която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. Прието е, че в случая по делото е установено, че както майката, така и детето са с обичайно местопребиваване в Обединено Кралство Великобритания поне от 2011г., поради което изключението, визирано в чл.9 от Регламент №2201/2003г. е прието за неприложимо. Прието е, че съгласно разпоредбата на чл.17 от Регламента съдът следва да следи служебно за компетентността и когато тя не е налице, да го прогласи, като в случая с оглед представените по делото доказателства за обичайното местопребиваване на детето е прието, че компетентен да се произнесе по спора е съдът на О. кралство Великобритания, т.е. прието е, че компетентността по чл.8 от Регламент №2201/2003г. е изключителна и не допуска отклонения, т.е. не допуска страните мълчаливо да уредят компетентност на друг съд. В представеното с изложението решение, постановено по гр.д.№546/2010г. по описа на Варненския окръжен съд е прието, че компетентността по чл.8, §2 от Регламент №2201/2003г. не е изключителна с оглед установената в чл.12, §3 от Регламента пророгация на компетентност по отношение на родителската отговорност в производства, които са различни от това по смисъла на §1, т.е. в производство, което е различно от производството по дело по молба за развод, законна раздяла и унищожаване на брака, в което производство се разглеждат и въпросите, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с тази молба; когато детето има основна връзка с тази държава-членка и особено по силата на факта, че единият от носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава-членка или че детето е гражданин на тази държава-членка и компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. Поставеният въпрос за задължението на съда служебно да следи за компетентността по смисъла на чл.17 от Регламент №2201/2003г. в хипотеза на постъпило искане за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете-български гражданин, в чужбина е разрешаван от съдилищата противоречиво, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според настоящия състав правилна е възприетата в решението, постановено от Варненския окръжен съд по гр.д.№546/2010г. теза, че компетентността на съда по чл.8, §2 от Регламент №2201/2003г. не е изключителна и е допустимо страните мълчаливо да уредят компетентността на друг съд в хипотеза, при която детето има основна връзка с тази държава-членка или е гражданин на тази държава-членка, в която има обичайното си местопребиваване и единият от носителите на родителската отговорност и това е във висш интерес на детето, което обстоятелство е отчетено и при предявяването на иска от онзи носител на родителската отговорност, на когото е предоставено упражняването на родителските права. На първо място по причина, че §2 на чл.8 от регламента изрично препраща към дадената в чл.12, §1 възможност компетентността на сезирания съд да бъде изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или носителите на родителската отговорност към момента на сезиране на съда и да е във висш интерес на детето по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност в хипотеза, при която произнасянето по тези въпроси не е било първоначално включено в предмета на разглеждане по молба за развод, законна раздяла или унищожаване на брака. И след като носителите на родителската отговорност разполагат с възможност да приемат компетентността на сезирания съд, производството по делото не може да бъде прекратено преди изтичането на срока по чл.131 ГПК, т.е. преди ответникът в производството да е бил уведомен за неговия предмет, а оттам и за правото си да възрази срещу компетентността на съда, както и да изрази становището си по допустимостта и основателността на искането. Правомощието на съда да следи служебно за компетентността по смисъла на чл.17 от Регламент №2201/2003г. в хипотеза на постъпило искане за даване на заместващо съгласие за пътуване на дете-български гражданин, в чужбина се изразява в задължението му да изпрати делото на компетентния съд при наличие на възражение на ответника, но не преди да е предоставил възможност на ответника да възрази срещу компетентността, респ. да я приеме, когато това е в интерес на детето. В настоящия случай производството по делото е прекратено преди на ответника в производството да е била дадена възможност да изрази становище по подадената искова молба и евентуално да изрази съгласие детето да напуска територията на Република България и да пътува в чужбина – във всички страни-членки на Европейския съюз, включително Обединено Кралство Великобритания за посочения в исковата молба период с цел избягване на исковия процес и намесата на съда в отношенията по повод родителската отговорност, поради което следва да се приеме, че същото е неправилно. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№12534/2014г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване определение №82 на Варненския окръжен съд, постановено на 09.01.2015г. по в.ч.гр.д.№23/2015г. ОТМЕНЯ определение №82, постановено от Варненския окръжен съд на 09.01.2015г. по в.ч.гр.д.№23/2015г. и потвърденото с него определение №15185/28.10.2014г. по гр.д.№12534/2014г. по описа на Варненския районен съд, ХVІ състав, с което е прекратено производството по делото, образувано по молба, основана на чл.127а , ал.2 СК с искане за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата С. К. М., детето С. С. М. да напуска територията на Република България като пътува в чужбина-във всички страни-членки на Европейския съюз, включително Обединено Кралство Великобритания, за период от датата на постановяване на съдебното решение до навършване на осемнадесет годишна възраст на детето, придружавано от майка си Т. В. Д. и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№12534/2014г. Председател: Членове: