Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 1016 гр. София,  22.12.2009 г.   В   И М Е ТО     НА    Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на  седемнадесети декември    две хиляди и девета    година  в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА                                        ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛ ТОМОВ                                                     ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ   при участието на секретаря А.Богданова   . изслуша докладваното от съдията Емил Томов  гр. дело №  293/2009година.            Производството е по  реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Ц. И. от с. С.еоргиева от АК Пловдив срещу въззивно решение № 1* от 08.07.2008г по гр.дело № 414/2008г. на Врачански окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение №56 от 03.04.2008г по гр.д. № 469/2007г на Районен съд гр. Б. и касаторката е осъдена да заплати на З. „ Н. ” гр Бяла Слатина главница от 5652,70 лв по иск за обезщетение на имуществени вреди В частта , с което е обезсилено решение №56 от 03.04.2008г по гр.д. № 469/2007г на Районен съд гр. Б.,въззивното решение е влязло в сила . Касационната жалба е допусната до разглеждане по същество с определение № 255 от 09.03.2009г,ІІІ г.о на ВКС при основанията на чл. 280 ал.1 т 1 от ГПК, по въпроса за погасителната давност на претенции за репариране на вреди от престъпление , потърсени по исков ред след приключване наказателен процес. С оглед приетото от Врачански окръжен съд , осъждането с влязла в сила присъда да е равнозначно на откриването на дееца и съответствието на това разрешение с указанията в т.2 от Тълкувателно решение №5 /2006г на ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд , са дали основание да допускане на касациоввата жалба . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно с оглед отхвърленото възлажение за изтекла погасителна давност по исковата претенция. Игнориран е фактът ,причинителят на вредите е бил известен на ищеца ,давността не е спирана , нито прекъсвана Ответната по касационното производство страна З. „ Н. ” гр Бяла Слатина не е заявила становище . Жалбата по същество е основателна Искът е бил предвен на 04.12.2007г за осъждане на ответницата Р. Ц. И. да заплати присвоени от нея парични средства на кооперацията ,предвид осъждането й с в влязла в сила присъда по н.о.х.з. № 35 от 14.02.2005г на Белослатински районен съд за извършено от нея престъпление по чл.202 ал.2 т.1 от НК ,за това ,че в качеството си на длъжностно лице ,касиер –счетоводител в З. „ Н. ” за периода 02.01. 2001г до 31.08.2001г И. е присвоила парична сума , част от която е предмет на иска по главницата. В наказателния процес не е бил предявен граждански иск и въззивният съд е приел ,че в хода на наказателното производство ответницата не е признала задължението ,тъй като е отричала вината си . Врачански окръжен съд е приел ,че вземането от непозволено увреждане за сумата от 5 652, 70 лв е установено като основание и фактически състав съгласно влязлата в сила присъда, т.е през 2001г , но влизането на тази присъда в сила е моментът на откриването на дееца по смисъла на чл. 114 ал.3 от ЗЗД . Решението е незаконосъобразно и неправилно е игнориран факта , че извършените от Р. Ц. И. противоправни действия , довели до имуществена вреда, са били известни на настоящия ищец още на 31.08.2001г., когато по сигнал на председателя на З. „ Н. ” е образуваното предварително производство за длъжностно присвояване . В този случай увреденият не може да се позове на обстоятелството ,че деецът не му е известен или не е открит. Не е имало съмнение и спор относно лицето извършител и авторството на неговите действия , висящ е бил процеса за реализиране на наказателната отговорност ,в рамките на който до изтичането на погасителната давност граждански иск не е бил упражнен. Както прие т.2 от Тълкувателно решение №5 /2006г на ОСГК и ОСТК на Върховия касационен съд , наказателният процес , както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност ,когато същата е започнала да тече . С оглед ясната разпоредба на чл. 114 ал.3 от ЗЗД , не е необходимо авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори деянието да е престъпление, давността за гражданската отговорност тече от момента на извършването , а не от влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер. Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението трябва да се предяви в петгодишния давностен срок. Тъй като в настоящия случай искът е предявен след като е бил погасен по давност и възражение е направено в срок, въззивният съд е следвало да съобрази последиците на института . Постановеното въззивно решение следва да бъде отменено в обжалваната част и да се постанови друго от настоящия съд , с което иска на З. „ Н. ” следва да бъде отхвърлен като погасен по давност . На ответницата по иска следва да се присъдят разноски за всички инстанции . Водим от горното и на основание 293 ал.2 от ГПК , Върховният касационен съд, ІІІг.о.         Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА решение № 1* от 08.07.2008г по гр.дело № 414/2008г. на Врачански окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение №56 от 03.04.2008г по гр.д. № 469/2007г на Районен съд гр. Б., включително в частта за разноските по делото и вместо това постановява : ОТХВЪРЛЯ ИСКА предявен от З. „ Н. ” гр. Б. срещу Р. Ц. И. от с. С., за заплащане на сумата от 5652,70 лв обезщетение на имуществени вреди от престъпление , заедно със законната лихва върху тази сума , считано от 30.08.2001г . до окончателно изплащане . Осъжда З. „ Н. ” гр. Б. да заплати на Р. Ц. И. сумата 364 лева разноски за всички инстанции .   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: