9 РЕШЕНИЕ № 276 гр.София, 21 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ХРИСТИНА МИХОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Христина Михова касационно наказателно дело №1089 / 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство пред ВКС е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура и по жалби на защитниците на подсъдимите Д. Д., М. М. и К. П., подадени срещу присъда №11, постановена на 11.04.2016 год. по ВНОХД № 1206/2015 год. по описа на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав. В касационния протест се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК, като се твърди, че при постановяване на оправдателната присъда по отношение на подс. К. П., въззивният съд допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като неправилно потвърдил първоинстанционната присъда, с която били наложени явно несправедливи наказания. В писменото допълнение към протеста прокурорът сочи, че не го поддържа в частта относно оправдаването на подс. П. от въззивния съд по някои от обвиненията. В същото време продължава да настоява, че наложените наказания на подсъдимите са явно несправедливи, като прави искане присъдата да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд, за да бъдат наложени по-тежки наказания. В жалбата, подадена от името на подс. Д., защитникът му - адвокат В., сочи, че въззивната присъда е незаконосъобразна и неправилна, а наложеното с нея наказание –явно несправедливо. В писменото допълнение към жалбата защитникът твърди, че въззивният съдебен състав не е отговорил на съществени възражения на защитата, свързани с ненамирането на инкриминираните банкноти, като не изследвал всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, което довело до нарушаване на правото на защита на подсъдимите. Прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът оспорва и справедливостта на наказанието, наложено на подс. Д., като претендира наличието на предпоставките на чл. 55 от НК. В жалбата на подсъдимия М. М., подадена чрез защитника-адвокат Е. В., се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т.2 и т.3 от НПК. В писменото допълнение към нея се релевират доводи за непълнота и необоснованост на мотивите на въззивната присъда, по отношение на доказаността на деянието, осъществено от подс. М., което довело до нарушаване на правото му на защита. Наложено му било и несправедливо наказание, въпреки наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен съдебен състав, като се иска алтернативно намаляване на наложеното наказание. В жалбата на подс. К. П., подадена чрез защитника му –адвокат Д., се релевират доводи за необоснованост на въззивния съдебен акт, поради липсата на доказателства, обосноваващи обвинението, както и за несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подс. К. П. по всички обвинения, повдигнати срещу него. В съдебно заседание пред ВКС, прокурорът от Върховна касационна прокуратура поддържа протеста на САП и пледира за уважаването му по изложените в него съображения. Защитникът на подс. Д. - адвокат Х., поддържа касационната жалба, като прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда и на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Защитата изразява становище, че касационният протест следва да бъде оставен без уважение като неоснователен. Защитникът на подсъдимите Д. и М.- адвокат Е. Й., преупълномощен от адвокат В., излага доводи в подкрепа на твърдението, че въззивната присъда е необоснована и неправилна. Пледира за уважаване на жалбите им и прави искане да се остави без уважение касационния протест поради липсата на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства. Защитникът на подс. П. – адвокат Д., поддържа жалбата и отново излага доводите, посочени в нея, като акцентира на липсата на инкриминирания предмет и на противоречивостта на показанията на св. М.. Защитата намира протеста на САП за неоснователен, а приложението на разпоредбата на чл. 66 от НК за правилно и законосъобразно. Подсъдимите Д., М. и П. в своя защита заявяват, че поддържат жалбите и молят същите да бъдат уважени. В последната си дума пред ВКС подсъдимите молят да бъдат оправдани. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 18, постановена на 15.07.2015 год. по НОХД № 399/2014 год., по описа на Окръжен съд Кюстендил, подсъдимият Д. К. Д. е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 04.04.2013 год. до 30.05.2013 год. на МП Г., в качеството му на длъжностно лице- старши инспектор в Агенция „Митници“, Митница Югозападна, е поискал и приел от М. М. дар, който не му се следва на обща стойност 150 евро / 293, 38 лева/, за да не извърши действия по служба - да не бъдат осъществени митнически проверки по отношение на превозваните от М. товари, като на основание чл. 301, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК е осъден на наказание една година лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На Д. е наложено и наказание глоба в размер на 1500 лева и лишаване от право да упражнява професия или дейност в МФ и МВР за срок от три години, като е оправдан по обвинението по чл. 302, т.2, б. „а“, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Със същата присъда подсъдимият М. М. е признат за виновен в това, че на 19.04.2013 год. на МП „Г.“, в качеството му на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници“, Митница Югозападна, МП „Г.“, в съучастие като съизвършител с К. Й. П., е поискал и приел от М. С. М. дар, който не му се следва-парична сума в размер на 100 евро/ 195,58 лева/, за да не извърши действие по служба - да не бъде осъществена митническа проверка по отношение на превозвания от М. товар, като на основание чл. 301, ал.1 от НК е осъден на наказание шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На подс. М. е наложено и наказание глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да упражнява професия или дейност в МФ и МВР за срок от три години, като е оправдан по обвинението по чл. 302, т.2, б. „а“, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, както и за деянията, извършени на 08.05.2013 год. и на 16.05.2013 год. в съучастие с подсъдимия К. П.. Подсъдимият К. П. с първоинстанционната присъда е признат за виновен в това, че при условията на продължавано престъпление в периода от 19.04.2013 год. до 16.05.2013 год. на МП „Г.“, в качеството му на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници“, Митница Югозападна е поискал и приел от М. М. дар, който не му се следва на обща стойност 300 евро /586,74 лева/, за да не извърши действия по служба- да не бъдат осъществени митнически проверки по отношение на превозваните от М. товари, като на основание чл. 301, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК е осъден на наказание една година и пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На П. е наложено и наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да упражнява професия или дейност в МФ и МВР за срок от три години, като е оправдан по обвинението по чл. 302, т.2, б. „а“ от НК, както и за деянията, извършени на 08.05.2013 год. и на 16.05.2013 год. в съучастие с подсъдимия М.. На основание чл. 307а от НК с присъдата е отнет предмета на престъпленията. По повод постъпили срещу първоинстанционната присъда - протест от ОП К. с искане за отмяна на присъдата в оправдателната й част, осъждане на подсъдимите по всички обвинения и увеличаване на наложените наказания, както и жалби от всички подсъдими с искане за отмяна на присъдата и оправдаване по повдигнатите обвинения, въззивният съдебен състав по ВНОХД №1206/2016 год. по описа на САС, постановил присъда, с която признал подс. К. П. за невиновен по обвинението в това, че на 16.05.2013 год. на МП „Г.“, в качеството му на длъжностно лице - инспектор в Агенция „Митници“, Митница Югозападна, е поискал и приел от М. М. дар, който не му се следва на обща стойност 100 евро /195,58 лева/, за да не извърши действия по служба, като на основание чл. 304 от НПК го оправдал по обвинението за посоченото деяние и за обвинението за извършено в периода от 09.05.2013 год. до 16.05.2013 год. включително, продължавано престъпление по чл. 301, ал.1 от НК. Въззивният съдебен състав потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част. След извършената касационна проверка, настоящият касационнен съдебен състав не констатира наличието на претендираните касационни основания, които да налагат отмяна на въззивната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касационните жалби на защитниците са почти идентични с въззивните им жалби, депозирани пред САС. С тях се оспорва достоверността на определени доказателствени източници, като се твърди, че доказателственият анализ на въззивния съдебен състав е неправилен и необоснован. В съдебно заседание пред ВКС, защитниците отново поддържат твърдението, че въззивният съд е постановил необоснован съдебен акт. Оплакването за необоснованост не е сред касационните основания, визирани в чл. 348, ал.1 от НПК и е относимо само към съдилищата по фактите, тъй като касационният съд не може да установява нови фактически положения, различни от приетите от първоинстанционния съд и от въззивния съдебен състав. В правомощията му е единствено да провери дали са допуснати нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на доказателствата и формирането на вътрешното убеждение на съда въз основа на тях. При извършената касационна проверка такива нарушения не бяха констатирани. Въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК като е провела въззивно съдебно следствие, в хода на което отново е разпитала основния свидетел по делото - М. М., събрала е писмени доказателства във връзка със собствеността на товарен автомобил „Мерцедес“ и товарен автомобил „И.“, управлявани по време на деянията от св. М. и е приобщила на основание чл. 281 , ал.5 от НПК показанията на св. Н. О., дадени от същия на досъдебното производство. Все в изпълнение на задълженията си свързани с пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства, значими за разкриване на обективната истина по делото, въззивният съд е допуснал по искане на защитата техническа експертиза на приобщените по делото ВДС, изготвени след експлоатация на СРС / видеозаписи/. Въз основа на задълбочен и подробен анализ на доказателствените източници, въззивният съд е достигнал до фактически изводи, относно осъществените от подсъдимите деяния. С необходимата прецизност са анализирани показанията на св. М., като са съпоставени с останалите писмени и гласни доказателствени източници- показания на св. П., ВДС съдържащи резултатите от експлоатацията на СРС и писмената документация за превозваните от свидетеля товари и датите, на които е преминавал през ГКПП Г.. Обсъдени са някои непълноти в показанията на този свидетел, като са дадени аргументирани и ясни отговори на възраженията на защитата във връзка с достоверността на изнесената от него информация. Чрез повторния разпит на св. М., въззивният съдебен състав е изяснил обстоятелствата, свързани с причините, поради които той е давал на подсъдимите инкриминираните суми, като е уточнил, че проверките, при които е бил увреждан или зацапван превозвания от него товар, са извършвани от митнически служители именно на ГКПП Г., като за тях не са били съставяни документи. Св. М. изцяло е потвърдил показанията, които е дал на досъдебното производство / приобщени от първостепенния съд по реда на чл. 281, ал.4, вр. с ал.1, т.2 от НПК/, като те са послужили за основа на приетата от съдилищата фактология. Правилна е констатацията на въззивния съдебен състав, че липсата на спомен на свидетеля М. за някои обстоятелства, не се отразява съществено върху достоверността на показанията му, тъй като се отнася за датите, на които е предоставял инкриминираните суми и точния размер на последните, което е обяснимо предвид изминалия период от време от събитията, за които свидетелства до датата, на която е проведен разпита му от първоинстанционния съд. Основание за кредитирането на показанията на св. М. въззивният съд е намерил в кореспондирането на същите със закрепената чрез други доказателствени средства информация за относимите към предмета на делото факти, предоставена от МВР-АИС „Български документи за самоличност“, относно задграничните пътувания на свидетеля, сведенията от системата БИМИС на Агенция „Митници“ за извършените митнически проверки на превозваните от него товари, ВДС, материализирали резултата от използваните СРС на конкретните дати и графиците за дежурствата на митническите служители на МП Г.. Въззивният съдебен състав е съобразил и резултатите от извършените разпознавания, при които свидетелят категорично е посочил всеки един от подсъдимите като извършител на отделните деяния. Въззивната инстанция мотивирано е приела, че установените чрез показанията на св. М. факти относно причините за предоставяне на парични суми на митническите служители, начина по който е ставало това, наличието на предварително установена „тарифа“, изцяло се подкрепят и от информацията, изведена от показанията на свидетелите П. и М.. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в неоправдано надценяване на показанията на св. М., при положение, че доказателственият му анализ е изключително подробен, задълбочен, всестранен и подчинен изцяло на процесуалните правила и на принципите на формалната логика. С оглед на изложеното, касационният съд намери, че въззивният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила при установяване на значимите за делото факти и обстоятелства. Изпълнявайки задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 339, ал.3 вр. с чл. 305, ал.3 от НПК, въззивният съдебен състав е изложил подробно своята аргументация относно оценката на доказателствата, като не е тълкувал превратно доказателствените източници и не им е придавал съдържание, което те нямат. При правилно установените факти въззивната съдебна инстанция е достигнала до законосъобразния извод за съставомерност на деянията. Възражението, че не е установен предмета на престъпленията, е неоснователно. Въззивният съд закономерно и правилно е приел, че св. М. е предал истински парични средства на подсъдимите, тъй като освен хипотетичните твърдения на защитата на подс. П., по делото не са налице каквито и да било доказателства, които да поставят под съмнение този факт. Възможността св. М. да е предавал неистински банкноти на митническите служители, при положение, че действията му са били контролирани чрез СРС, а при последното деяние банкнотите са били предварително описани и обработени с флуоресциращо вещество, е изцяло в сферата на предположенията. Съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да изследват всички обстоятелства, относими към предмета на доказване, но не и да проверяват всякакви хипотетични версии, без за това да са налице обективни основания, поставящи под съмнение съществуването на определени факти. Такива липсват по делото, поради което въззивният съд не е бил длъжен да изследва всяка възможна хипотеза, изложена в жалбата на защитата и да й дава отговор в решението си. В мотивите на въззивното решение подробно е отговорено и на възражението на защитата, възпроизведено отново и в касационната жалба на подс. Д. затова, че при извършеното му претърсване у него не са намерени белязаните банкноти. Констатацията на въззивния съд, че ненамирането на предмета на престъплението не опровергава обвинението е правилна, предвид на момента на извършване на обиска на подсъдимия- известно време след предаването на подкупа и наличието и на други митнически служители в служебното помещение, които не са били обискирани - обстоятелства, даващи възможност парите да бъдат изнесени от помещението, както от самия подсъдим, така и от други лица, преди да бъде извършено претърсването. Въззивният съдебен състав правилно е приел за неоснователно и възражението на защитата, че намирането на флуоресциращо вещество върху дланите на подс. Д. е резултат на ръкостискането на последния със св. М.. Този извод на съда не е голословен, а е основан на анализа на показанията на св. М. за начина на предаване на белязаните пари и на приложените по делото ВДС, възпроизвеждащи резултатите от експлоатирането на СРС, в които не е отразено такова ръкостискане. Несъстоятелно е и възражението на защитата на подс. М. и Д., че изводите на въззивния съд относно изградената практика за искането и получаването на подкуп се базирали на предположения. Въззивният съдебен състав е посочил всички доказателства, въз основа на които е направил своите изводи, анализирайки подробно изложената от свидетелите М., П. и М. информация за начина на извършване на митническия контрол на МП Г., способите за мотивиране на превозвачите за представяне на нерегламентираните суми, за да си осигурят безпроблемно и своевременно преминаване на границата, мястото и реда, по който са предавани инкриминираните средства и размера на сумите, в зависимост от тежестта на товара. Не е допусната и явна несправедливост при определяне на наказанията на тримата подсъдими, тъй като не е налице несъответствие между наложените санкции и обществената опасност на деянията и техните извършители. Сочените в жалбите на подсъдимите смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало и добри характеристични данни, не могат да бъдат преценени нито като многобройни, нито като изключителни по смисъла на чл. 55 от НК. Съдилищата по фактите правилно са преценили наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като са наложили наказания на тримата подсъдими под средния размер на наказанието лишаване от свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 301 от НК, отлагайки изпълнението им за определен изпитателен срок. Тези наказания, заедно с лишаването от право за упражняване на професия или длъжност в структурата на МВР и МФ и наложените глоби, са съобразени с данните за личността на всеки един от подсъдимите предвид целите на специалната превенция. Не са подценени и задачите на генералната превенция като е съобразена обществената опасност на конкретните деяния с оглед на тяхната специфика. Поначало деянията, субсумирани под нормата на чл. 301 от НК, са насочени против нормалното функциониране на съответните държавни органи, чиято задача е да охраняват държавните интереси, като чрез тях се уврежда авторитета на държавната администрация, намалява се доверието на гражданите в нея. Именно тези характеристики на подобен род поведение е имал предвид законодателят когато е криминализирал деянията от посочения вид, поради което те не следва да се отчитат отново като отегчаващи отговорността обстоятелства. Престъпната дейност на подсъдимите не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от други подобни случаи, което да налага увеличаване на размера на наложените санкции и отмяната на приложението на чл. 66 от НК. В този смисъл протестът е неоснователен. Воден от изложените съображения, ВКС, І-во наказателно отделение, на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11 от 11.04.2016 год., постановена по ВНОХД №1206/2015 год., по описа на Софийски апелативен съд, НО, 4-ти състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.