Р Е Ш Е Н И Е № 171 София, 01 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря Ив.Илиева и в присъствието на прокурора Н.ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 409/2012 година Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Х. Д. К. срещу въззивно решение № 2 от 30 януари 2012г. по внохд № 3/2012г. по описа на Военно-апелативния съд на Р България,с което е потвърдена присъда № 31/29.09.2011г. по нохд № 208/2011г. на Сливенския военен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл.348,ал.1,т.1,3 НПК.Прави се искане за изменяване на решението и прилагане на разпоредбата на чл.9,ал.2 НК. В молба-становище,защитникът на подсъдимия,моли да се уважи жалбата и делото разгледа в негово отсъствие. Преставителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за основателна. Върховният касационен съд,трето наказателно отделение,за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Сливенският военен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това,че за периода от 14.01.2008г. до 17.04.2009г. във ф.д.22-270-Сливен систематически се отклонявал от изпълнение на задълженията си по военната служба,поради което и на основание чл.385,предл.2 и чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК ГО ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: 1.Поправителен труд по месторабота на осъдения за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при 15% удръжка върху възнаграждението му в полза на държавата,което време да не се зачита за трудов стаж. 2. Задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и периодично явяване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице-два пъти седмично. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Доводът за нарушение на закона не се подкрепя от данните по делото. Установено е,че подсъдимият се отклонил от работа шест работни дни.Първото отклонение е осъществено на 14.01.2008г.,за което му било наложено дисциплинарно наказание.Въпреки това,на 25.04.2008г. отново безпричинно не се явил на работа за което получил повторно дисциплинарно наказание.Очевидно наложените санкции не са постигнали необходимото въздействие,и в последващите четири инкриминирани случаи,подсъдимият е регистрирал отново отсъствие от работа .Подсъдимият е бил наказан и за тези поредни отсъствия,като за всяко от тях му е наложено дисциплинарно наказание. Възражението,че отсъствието му е свързано с уважителни причини,не е подкрепено от гласни и писмени доказателства.Не е доказано по делото ,че в някои от инкриминираните случаи,той се обаждал на своите началници и ги уведомявал за отсъствието си. В производството по глава 27 НПК на основание чл.372,ал.3 НПК съдът е разгледал делото,като със съгласието на подсъдимия е разпитал свидетелите кап.И. С. и кап.К. Н..Установено е от последния,че подсъдимият в някои случаи го уведомявал,че не може да се яви на работа,като тези случаи не са включени в инкриминирания период и са уважени от св.Н..Св.С. е изяснил,че уважителни причини са смърт на близък,болен,природни бедствия или битови аварии.Изяснил е реда,съгласно който е допустимо отсъствие на военослужащ.Той е бил командир на ротата,в която служи подсъдимия и знае за шест неявявания на подсъдимия на работа, за които е изготвял доклад до командира на батальона.В показанията на свидетелите няма данни за това,че причините за отсъствията му са били единствено от семейно-битов характер.Всички заповеди,с които са налагани наказания на подсъдимия са във връзка с отсъствия ,за които не е представил уважителни причини. Правилно е прието,че с безпричинното отклоняване от изпълнение на задълженията си по военната служба,подсъдимият е осъществил състава на чл.385,пр.2 НК.Налице е признака систематически,предвид инкриминираните по делото шест случая на отклоняване от изпълнение на задълженията му по военната служба. Изводът за съставомерност на деянието от обективна и субективна страна е съответен на доказателствата,събрани,проверени и обсъдени по реда на чл.13,чл.14,чл.107 НПК.Материалният закон е правилно приложен. Доводът ,че случая е малозначителен и следва да намери приложение хипотезата на чл.9,ал.2 НК е обсъден от предходните съдебни инстанции.Въззивният съд по реда на чл.339,ал.2 НПК е приел,че безпричинното неявяване на работа и то системно се явява грубо нарушаване на военната дисциплина и влияе върху бойната готовност на военните формирования.Военната служба е свързана пряко с отбранителната способност на страната,като основен елемент на същата е военната дисциплина.В този смисъл е прието,че деянието не е с явно незначителна степен на обществена опасност,поради което няма място за прилагане разпоредбата на чл.9,ал.2 НК.Преценката на съдебните инстанции е правилна.Установените шест случая на безпричинно неявяване на работа от страна на подсъдимия –„механик водач на танк” на кадрова служба във в.ф. 22270-Сливен, не обуславя извод за малозначителност на деяниетно,респ.че неговата обществена опасност е явно незначителна. Прилагайки чл.55,ал.1 т.2 б.”б” НК,съдилищата са определили на подсъдимия справедливо наказание,съответно на тежестта на деянието и всички обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране. В този смисъл,като не е приложил чл.9,ал.2 НК и е потвърдил присъдата,въззивният съд не е допуснал визираните в жалбата нарушения. Решението е правилно и законосъобразнсо и следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2 от 30 януари 2012г. по внохд № 3/2012г. по описа на Военно-апелативния съд на Република България,с което е потвърдена присъда № 31/29.09.2011г. постановена по нохд № 208/2011г. от Сливенския военен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: