Р Е Ш Е Н И Е № 176 гр. София, 10.02.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2621/2014 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 408 от 09.07.2015 г. е допуснато касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение № 959 от 16.05.2014 г. по т. д. № 1249/2014 г. в частта, с която е потвърдено решение № 4572 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 223/2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че Н. Г. У. има действително и подлежащо на изпълнение парично вземане към [фирма] и И. А. П. за сумите 23 271.66 лв. - мораторна лихва върху сумата 150 000 лв., дължима на основание запис на заповед от 06.08.2010 г. с падеж 20.09.2010 г., за периода 20.09.2010 г. - 28.03.2013 г., и 3 300 лв. - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев. В останалата част, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за съществуващо вземането за сумата 150 000 лв., дължима на основание записа на заповед от 06.08.2010 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.03.2013 г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба на ответниците [фирма] и И. А. П. се излагат доводи по чл.281, т.2 ГПК за недопустимост на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и се прави искане за неговото обезсилване с произтичащите от това последици. Касаторите поддържат, че като е признал за съществуващи акцесорното вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД и вземането за разноски в заповедното производство, въззивният съд се е произнесъл по недопустим установителен иск в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на О. на ВКС и в Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт. Ответникът по касация Н. Г. У. от [населено място] оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне на въззивното решение в сила в допуснатата до касационно обжалване част. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и на поддържаните касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното : Производството по гр. д. № 223/2013 г. е образувано пред Благоевградски окръжен съд по искова молба на Н. Г. У., с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е предявен иск за установяване съществуването на парично вземане на ищеца солидарно към ответниците [фирма] и И. А. П., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Вземането е формирано като сбор от сумите 150 000 лв. - главница по запис на заповед от 06.08.2010 г. с падеж 20.09.2010 г., издаден от [фирма] и авалиран от И. П., 23 271.66 лв. - лихва за забава върху главницата от падежа на записа на заповед - 20.09.2010 г., до подаване на заявлението по чл.417 ГПК - 28.03.2013 г., законни лихви върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане и 3 300 лв. - разноски за заповедното производство. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил иска и е признал за съществуващо паричното вземане за главница, лихви и разноски в размера, обективиран в заповедта по чл.417 ГПК. Сезиран с въззивна жалба от ответниците, Софийски апелативен съд е потвърдил решението на първата инстанция. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване за проверка на процесуалната му допустимост в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК положителен установителен иск за съществуване на обективираните в заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 23 271.66 лв., представляващо обезщетение за забава върху дължимата по записа на заповед сума от падежа на менителничния ефект до подаване на заявлението по чл.417 ГПК, и вземане за сумата 3 300 лв. - разноски за заповедното производство. С т.4 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. по тълкувателно дело № 1/2004 г. на О. на ВКС са дадени задължителни за съдилищата в Република България указания по въпроса допустимо ли е издаване на изпълнителен лист по реда на чл.242 ГПК във вр. с чл.237 от отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Според тези указания, издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист, не е допустимо. Възприетото разрешение е аргументирано със съображения, че в производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание - запис на заповед, съдът следва да провери дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение парично вземане срещу лицето, против което се иска издаването на листа; При тази проверка съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание, и не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви; Вземането за закъснителни лихви не е обективирано в документа запис на заповед и той не съдържа данни за техния размер - чл.535 ТЗ, поради което е недопустимо лихвите да се присъждат в производството по издаване на изпълнителен лист. В т.4 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на О. на ВКС са запазили значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. Отнесени към производството по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК - запис на заповед, посочените указания налагат разрешението, че е недопустимо да се издава заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за произтичащото от чл.86, ал.1 ЗЗД акцесорно вземане на кредитора за обезщетение /лихви/ за забава върху сумата по записа на заповед за времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното задължение, който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не е обективирано в съдържанието на записа на заповед, не може да бъде присъдено със заповедта за изпълнение. Недопустимостта да се издаде заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата по записа на заповед от падежа до подаване на заявлението обуславя и недопустимостта това вземане да бъде предмет на установяване с иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК. Със заявлението по чл.417 ГПК ответникът по касация Н. У. е поискал издаване на заповед за изпълнение за сумата 23 271.66 лв., представляваща лихва за забава върху обещаната със записа на заповед парична сума от 150 000 лв. за времето от падежа на записа на заповед до датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев. Заповедният съд не е констатирал недопустимостта на така направеното искане и е уважил заявлението, като е издал заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и за лихвата за забава. Впоследствие, предвид подаденото в срока по чл.414 ГПК възражение срещу заповедта, кредиторът - заявител е предявил положителен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК и за вземането за закъснителни лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД. Първоинстанционният съд се е произнесъл по същество, като е признал вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуващо в размера, отразен в заповедта за изпълнение. Въззивният съд, вместо да съобрази задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/2004 г. от 28.12.2005 г. на О. на ВКС и да констатира недопустимостта на иска по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 23 271.66 лв., е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която искът е уважен. Като са се произнесли по недопустим установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за съществуване на вземане за обезщетение /лихви/ за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху сумата по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за времето от падежа на записа на заповед до подаване на заявлението по чл.417 ГПК, инстанциите по същество са постановили недопустими съдебни решения. Поради това и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение в частта, с която е уважен искът по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 23 271.66 лв., следва да бъдат обезсилени и производството по делото да бъде прекратено в посочената част. Според задължителните указания, дадени с т.10.в от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за установяване съществуването на вземане за разноските, направени в заповедното производство. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че разноските в заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и вземането за тях не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК. В случай, че кредиторът - заявител предяви иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК за установяване на присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство, този иск е недопустим и производството по него подлежи на прекратяване. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за съществуващо вземане на заявителя за сумата 3 300 лв., представляваща разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев. Предвид указанията в Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск за разноските е недопустим, поради което решенията, с които същият е уважен, са процесуално недопустими и следва да бъдат обезсилени, като се прекрати производството по делото в частта относно недопустимия иск - чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК. В съответствие със задължителните указания в т.13 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС издадените в производството по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени в частта, с която касаторите [фирма] и И. А. П. са осъдени солидарно да заплатят на Н. Г. У. сумите 23 271.66 лв. - лихва за забава върху сумата 150 000 лв. за периода 20.09.2010 г. - 28.03.2013 г. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.4 ГПК на касаторите следва да се присъдят разноски за трите съдебни инстанции, съразмерно на прекратената част от иска по чл.422, ал.1 ГПК, в размер общо на 1 640 лв. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС с настоящото решение съдът следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. Със заповедта за изпълнение касаторите - ответници по иска по чл.422, ал.1 ГПК, са осъдени да заплатят на ответника по касация направените в заповедното производство разноски в размер на 3 300 лв., от които 3 000 лв. - държавна такса, и 300 лв. - адвокатско възнаграждение. Поради недопустимостта на заявлението по чл.417 ГПК в частта относно вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД касаторите не дължат разноски в пълния размер от 3 300 лв., а само част от разноските до размер на сумата 2 856.78 лв., която следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация. Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, изр.1 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 959 от 16.05.2014 г., постановено по т. д. № 1249/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 4572 от 12.11.2013 г. по гр. д. № 223/2013 г. на Благоевградски окръжен съд в частта, с която по реда на чл.422, ал.1 ГПК е признато за установено, че Н. Г. У. има действително и подлежащо на изпълнение парично вземане солидарно към [фирма] и И. А. П. за сумите 23 271.66 лв. - мораторна лихва върху сумата 150 000 лв., дължима на основание запис на заповед от 06.08.2010 г. с падеж 20.09.2010 г., за периода 20.09.2010 г. - 28.03.2013 г., и 3 300 лв. - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев, както и първоинстанционното решение в посочената част, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно иска по чл.422, ал.1 ГПК за сумите 23 271.66 лв. и 3 300 лв. ОБЕЗСИЛВА издадените в производството по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев заповед за изпълнение № 1216/01.04.2013 г. и изпълнителен лист в частта, с която [фирма] и И. А. П. са осъдени солидарно да заплатят на Н. Г. У. сумите 23 271.66 лв. - мораторна лихва върху сумата 150 000 лв., дължима на основание запис на заповед от 06.08.2010 г. с падеж 20.09.2010 г., за периода 20.09.2010 г. - 28.03.2013 г. ОСЪЖДА Н. Г. У. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], и на И. А. П. с ЕГН [ЕГН] - [населено място], [улица], общо сумата 1 640 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лв./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК. ОСЪЖДА [фирма] и И. А. П. да заплатят солидарно на Н. Г. У. сумата 2 856.78 лв. /две хиляди осемстотин петдесет и шест лв. и седемдесет и осем ст./ - разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 317/2013 г. на Районен съд - Гоце Делчев, която сума е включена в издадената по делото заповед за изпълнение № 1216/01.04.2013 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :