1 Р Е Ш Е Н И Е № 360 София, 13 октомври 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и десета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря..................................Румяна Виденова................................. и в присъствието на прокурора .............Антони Лаков............................., като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 343/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производството е образувано по жалба на подсъдимия В. Е. А., срещу въззивно решение, постановено по внохд № 82/10г. по описа на Апелативен съд-В. Търново. В жалбата се релевира касационно основания по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Искането, което се прави е за намаляване размера на наложеното наказание за престъплението по чл.242 от НК от седем на пет години лишаване от свобода. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Адвокат Б., назначен в качеството на служебен защитник пледира за уважаване на касационната жалба и намаляване размера на наложеното наказание, така както е поискано от касатора. Подсъдимият А. поддържа жалбата си и изцяло се присъединява към становището, изразено от защитата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 11 от 22.02.2010г., постановена по нохд №830/09г., ОС-Русе, е признал подсъдимия В. Е. А. за виновен в това, че на 21.07.2009г. в[населено място], на Г. Д. мост, е направил опит да пренесе през границата на страната, без надлежно разрешително високорисково наркотично вещество-хероин, с общо тегло 52,174кг., със съдържание на активен компонент диацетилморфин - в интервал от 61% до 75%, на стойност 6 521 750лева, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл.242, ал.2, пр.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и чл.55 от НК го е осъдил на девет години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип. С горепосочената присъда, подсъдимият А. е бил признат за виновен и в това, че за периода от 20.07. до 21.07.2009г. в[населено място] и[населено място], без надлежно разрешително е придобил и държал високорисково наркотично вещество-хероин, с общо тегло 52, 174кг., със съдържание на активен компонент диацетилморфин –в интервал от 61% до 75%, на стойност 6 521 750лева, като веществото е в голямо количество, поради което и на основание чл.354а, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.55 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, при първоначален строг режим. На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно девет години лишаване от свобода. С присъдата, първата инстанция се е произнесла по веществените доказателства, деловодните разноски и времето на предварително задържане. С въззивно решение № 93 от 04.05.2010г., постановено но внохд № 82/2010г., Великотърноският апелативен съд, е изменил атакуваната пред него първоинстанционна присъда, като е намалил размера на наложеното на подсъдимия А. наказание за престъплението по чл.242 от НК от девет на седем години лишаване от свобода.Намалено е и определеното на основание чл.23 от НК общо наказание от девет на седем години лишаване от свобода.В останалата част присъдата на ОС-Русе е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Единственото касационно основание, което се сочи е това по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно несправедливост на наложеното наказание за престъплението контрабанда. Първоинстанционното производство е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК, в рамките на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, при което подсъдимият А. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си по чл.372, ал.4 от НПК, като е постановил, че производството ще се проведе в рамките на диференцираната процедура, след като е установил, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства. Също така, при определяне на наказанията, които следва да се наложат на подсъдимия А. и по двете обвинения, първата инстанция е изпълнила задължението си да стори това, прилагайки правилата, визирани в чл.373, ал.2 от НПК.Независимо, че съдът изрично не се е позовал в акта си на разпоредбата на чл.58а от НК, е индивидуализирал наказанията, прилагайки нормата на чл.55 от НК. В рамките на горепосочените правила, съдилищата са били длъжни да отчетат, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и степента на обществена опасност на деянието и дееца. Правилно, въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният такъв не е взел предвид всички, значими за определяне на наказателната отговорност обстоятелства. Извършвайки самостоятелна преценка на тези обстоятелства, апелативният съд е намалил наказанието, наложено на подс.А. за престъплението по чл.242 от НК от девет на седем години лишаване от свобода, а също така не е приложил разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК.Тази деятелност, касационната инстанция намира за правилна и законосъобразна.Неоснователни са доводите на касатора, че така намаленото наказание продължава да се явява несправедливо определено. Сочените в касационната жалба смекчаващи обстоятелства са били отчетени от въззивния съд, включително и процесуалното поведение на подсъдимия в хода на наказателното производство. Последното е в обсега на релевантните за личността на дееца факти, като въззивният съд вярно го е оценил, в контекста на трайната съдебна практика-ТР № 1 от 06.04.2009г. на ВКС.В рамките на направената вярна оценка на относимите за индивидуализацията на наказанието по чл.242 от НК факти, отмереното наказание е правилно индивидуализирано и няма основания за намаляване на размера му от страна на настоящата инстанция. Изпълнявайки задължението си да следи за правилното приложение на материалния закон, касационната инстанция констатира, че към датата на обявяване на въззивното решение са влезли в сила изменения в разпоредбата на чл.58а от НК, които не са били предмет на обсъждане от апелативния съд. Преценявайки новата редакция в контекста на разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК, касационният съд намира, че действалият към момента на извършване на деянието закон е по-благоприятен за подсъдимия, поради което не са налице основания да изменение на въззивното решение по отношение индивидуализацията на наказанията. Предвид гореизложеното, атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.354 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 93 от 04.05.2010г., постановено по внохд № 82/2010г. по описа на Апелативен съд-В. Търново. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: