Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 160   София,  22.10.2009 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ДОМУЗЧИЕВ   КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 39/2009г.     Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. к. “У” АД, гр. С. срещу решение № 565 от 07.10.2008 г. по в. гр. д. № 587/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила постановеното от Пазарджишки районен съд решение № 396 от 01.04.2008 г. по гр. д. № 1027/2007 г. С първоинстанционното решение е уважен предявеният от Ф. “Р. п. инфраструктура” /понастоящем Национална агенция “П”/ - Областно пътно управление, гр. П. срещу Застрахователно дружество “В” АД /понастоящем З. к. “У” АД/, гр. С. иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за присъждане на сумата 1 472.16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие от 10.04.2002 г. С определение № 213 от 24.04.2009 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, като е прието, че въпросът, който е от значение за делото, е въпросът за приложимостта на института на погасителната давност при извършена замяна на ответника и свързаният с него процесуалноправен въпрос от кой момент се счита предявен искът в хипотезата на чл. 117, ал. 1 ГПК /отм./, т. е. при извършено изменение на иска в хода на процеса чрез замяна на първоначалния ответник с нов ответник, който нов ответник именно е направил възражението за изтекла давност. Касаторът поддържа становище, че въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон във връзка с приложение института на погасителната давност. Твърди, че при произнасяне по направеното възражение за давност съдът не е отчел факта, че конституирането на З. к. “У” АД е станало не с подаването на исковата молба - 10.04.2007 г., а в хода на производството, когато с молба от 19.10.2007 г. ищецът Ф. “Р. п. инфраструктура” е поискал замяна на първоначалния ответник З. к. “В” АД с друг ответник - З. к. “У” АД, който е различен правен субект. Ответникът по касация - Национална агенция “П” - Областно пътно управление, гр. П. оспорва касационната жалба като неоснователна, без да излага конкретни съображения. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да счете за основателен предявеният иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, въззивният съд е приел, че са доказани всички предпоставки за ангажиране отговорността на З. к. “У” АД /с предишно наименование Застрахователно дружество “В” АД/, в качеството й на застраховател на гражданската отговорност на причинилия процесното пътно-транспортно произшествие водач, за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца Ф. “Р. п. инфраструктура” /понастоящем Национална агенция “П”/ имуществени вреди. Съдебният състав е оставил без уважение релевираното от посочения ответник възражение за давност, като е направил извод, че към датата на завеждане на исковата молба - 10.04.2007 г. - предвиденият в закона 5-годишен давностен срок не е бил изтекъл. Решението е неправилно. При постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е обусловило и неправилното приложение на материалния закон. Не е съобразен фактът /установен категорично от представените удостоверения за актуално състояние от 22.05.2007 г. по ф. д. № 6732/93 г. и от 11.10.2007 г. по ф. д. № 17584/92 г., издадени от СГС, Фирмено отделение/, че посоченият в исковата молба ответник З. к. “В” АД /сега З. к. “У” АД/ и настоящият ответник З. к. “У” АД /с предишно наименование З. к. “В” АД/ са различни правни субекти. Поради това, неправилно в съдебно заседание на 02.10.2007 г. е постановено само “вписване” наименование на ответника ЗПД “В” АД, респ. ЗК “У” АД, без да е изпълнена процедурата по чл. 117 ГПК /отм./ за изменение на иска чрез замяна на първоначалния ответник. Макар да липсва изрично оттегляне или отказ от иска срещу първоначалния ответник и съответно прекратяване на производството по него, с оглед изявлението на ищеца в съдебно заседание на 02.10.2007 г. и в молбата му от 19.10.2007 г., следва да се приеме, че в случая се касае именно за замяна на ответника, а не за привличане на нов ответник. Доколкото обаче новият ответник не е изразил съгласие за встъпване като страна по делото /молбата му от 05.11.2007 г., съдържаща искане за изпращане на препис от исковата молба и доказателствата сочи на извод за несъгласие/, приложима в случая е разпоредбата на чл. 117, ал. 5 ГПК /отм./, т. е. искът срещу ответника ЗК “У” АД следва да се счита предявен от деня, в който в съда е постъпила исковата молба срещу него. По-конкретно, това е датата 02.10.2007 г., когато, въз основа на изричното искане на ищеца, като ответник е “вписано” ЗПД “В”. От този момент именно възниква процесуалното правоотношение с новия ответник и настъпват всички последици от предявяването на иска. Една от тези последици е прекъсването на давността за процесното вземане. Преценена към посочения момент, приложимата в настоящата хипотеза 5-годишна давност по чл. 392 ТЗ /отм./, с начало датата на застрахователното събитие - 10.04.2002 г., се явява изтекла. Оттук и изводът, че макар и да са осъществени всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие, предявеният иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./, а съответно и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, не следва да бъдат уважени. Като е достигнал до извод, различен от горния, въззивният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на касиране.   При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 273.61 лв., включваща 89 лв. - държавни такси за обжалване и 184.61 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.   Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 ГПК     Р Е Ш И :     ОТМЕНЯ решение № 565 от 07.10.2008 г. по гр. д. № 587/2008 г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 396 от 01.04.2008 г. по гр. д. № 1027/2007 г. на Пазарджишки районен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от Национална агенция “П” /с предишно наименование Ф. “Р. п. инфраструктура”/, Областно управление - гр. П., ул. “А” № 20, срещу ЗК “У” АД, гр. С., ул. “. № 1* иск по чл. 407, ал. 1 ТЗ /отм./ за сумата 1 472.16 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 10.04.2002 г. и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 938.08 лв. ОСЪЖДА Национална агенция “П” /с предишно наименование Ф. “Р. п. инфраструктура”/, Областно управление - гр. П. да заплати на ЗК “У” АД, гр. С. разноски за разглеждане на делото във всички инстанции в размер на сумата 273.61 лв. /двеста седемдесет и три лева и шестдесет и една стотинки/.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: