Р Е Ш Е Н И Е
№ 128
София, 16 март 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова
ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева
Севдалин Мавров
при секретар Ив. Илиева
и с участието на прокурор от ВКП – Ат. Гебрев.
изслуша докладваното от съдията Ф. Пенева.
наказателно дело № 758/2010 г.
Касационното производство е образувано по жалби на трима от четиримата подсъдими по делото – Й. Й., А. Б. и М. П., срещу въззивно решение № 60/15.10.2010 година по в н о х д № 65/2010 година описа на Военно-апелативния съд.
В жалбата са въведени касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Твърди се, в подкрепа на основанието за допуснато нарушение на закона, че от фактите установени по делото не може да се установи съставомерност на престъплението хулиганство, за което са обвинени подсъдимите. По второто основание за допуснато нарушение на процесуалните правила се твърди, че изводите на съдилищата са изградени на предположение за вината и участието на жалбоподателите в деянието описано в обвинителния акт. Направено е безалтернативно искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Пред касационната инстанция жалбоподателите и необжалвалия подсъдим – П. Б., редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от упълномощения адвокат В. от Плевенската АК, който поддържа жалбата по въведените в нея съображения и искания.
Гражданският ищец и частен обвинител Б. Д., редовно призован не се явява.
Представлява го неговият повереник – адвокат С. от Плевенската АК, която възразява срещу жалбата и иска да се остави в сила въззивното решение на В.-апелативния съд.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата на тримата подсъдими е неоснователна.
При проверката по делото се установи, че с присъда № 43/9.06.2010 година по н о х д № 43/2010 година, състав на Плевенския военен съд е признал подсъдимите – ефрейтор П. Б., Й. Й., А. Б. и М. П., за виновни в това, че на 20.09.2009 година през нощта в землището на[населено място], в съучастие като съизвършители извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесли побой на пет лица и им причинили леки телесни повреди, като причинили имуществени вреди, в размер на 67 лева на лекия автомобил, собственост на единия от пострадалите - Б. Н. Д., в които пътували пострадалите – прест. по чл. 325 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал.2 НК. На основание чл. 54 НК на подсъдимите са наложени следните наказания – на подсъдимия А. Б. – 10 месеца лишаване от свобода, условно, с изпитателен срок от три години; на останалите подсъдими – по осем месеца лишаване от свобода, също условно, за срок от три години. На всички подсъдими е наложено кумулативно и наказанието „обществено порицание”.
Бил е приет за съвместно разглеждане гражданския иск предявен от Б. Н. Д., който е уважен както следва – подсъдимите солидарно да заплатят обезщетение на Д. в размер на 2 000 лева за причинените му неимуществени вреди и 67 лева за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на деянието – 20.09.2009 година.
Подсъдимите са осъдени да заплатят разноските по делото, разноските за адвокатска услуга на пострадалия и съответните държавни такси за уважения граждански иск.
С обжалваното решение тази присъда е била потвърдена.
По доводите в подкрепа на въведените касационни основания:
Възражението за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, според защитата на подсъдимите се изразява в това, че предходните инстанции са направили неправилна оценка на доказателствените материали и по - конкретно на свидетелските показания на пострадалия Б. Д., конституиран и като граждански ищец. При направената проверка се установи, че при разглеждането на делото са събрани достатъчно по обем доказателства, извън показанията на св. Д., които са били относими към предмета на доказване, каквито са показанията на останалите пътуващи в нападната от подсъдимите кола – това са свидетелите В. П., И. Б., Г. М. и Р. Р.. За тежестта на нанесения побои и повредите по автомобила от съдилищата са обсъдени и показанията полицейския служител М. О.. Преценката на доказателствата е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107 ал. 5 НПК. Не е допуснато превратно тълкуване на доказателствените средства, нито пък са изопачени фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото. Участието на всички подсъдими /съучастници/ като съизвършители в престъплението е доказано по несъмнен начин и по този въпрос в съответствие с изискванията на чл. 339 ал. 2 НПК, въззивният съд е посочил убедителни съображения защо не приема доводите за невиновност изложени в жалбите на подсъдимите пред втората инстанция. В обжалваното решение е даден отговор на всички възражения на подсъдимите пред въззивната инстанция. Подробните съображения се споделят изцяло и не следва да се повтарят, тъй като направените пред ВКС възражения касаят необосноваността на изводите в това решение. Всъщност, в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и 314 НПК, въззивният съд е проверил изцяло присъдата на първата инстанция, като в мотивите си е акцентирал на конкретните възражения на защитата, с които е бил сезиран, а по другите въпроси свързани с предмета на доказване е препратил към мотивите на първата инстанция, с които е изразил пълно съгласие. Възраженията на защитата пред ВКС, както вече се посочи, относно изводите на съдилищата за това има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимите и извършено ли е виновно, дали съставлява престъпление и каква е правната квалификация, по своята характеристика са доводи за необоснованост на съдебните актове. Последната е извън основанията изброени в чл. 348 ал. 1 НПК като касационни и поради това тези възражения са извън предмета на касационния контрол. При проверката относно спазването на предвидения процесуален ред при събирането и оценката на доказателствата, не се установиха посочените в жалбата пороци. В съответствие с изискванията на чл. 14 ал. 1 НПК, решението на предходните инстанции, че тримата подсъдими и жалбоподатели, са автори на престъплението хулиганство по основния състав – чл. 325 ал. 1 от Наказателния кодекс е взето на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Неоснователно е и възражението на защитника /изразено в писмената му защита/ за процесуално нарушение поради липса на разпознаване на извършителите по реда на НПК. Видно от показанията на посочените по-горе свидетели, те са познавали подсъдимите не от близо, но са били наясно с малките им имена или прякори. Поради характера на деянието, при което четирима подсъдими са нападнали петима пътуващи в лека кола, всеки от битите свидетели е конкретизирал по име или прозвище лицето или лицата които са му нанасяли удари. За изясняване на обективната истина и на противоречията в показанията на групата на нападателите с тези на нападнатите, в съдебното производство пред първата инстанция са извършени очни ставки. Разпитаната пред съдия св. Д. Г. /в досъдебното производство/, е посочила имена и прякори на участниците в деянието, като Й. Й. – Брокера, А. – Македонеца и др. Чл. 169 ал. 1 НПК предвижда да се извършва разпознаване на лица, когато за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се потвърди идентичността на лицата. В случая това не е било наложително, тъй като пред органите на дознанието, освен посочената свидетелка, пострадалите лица са идентифицирали подсъдимите, като са описали доколкото имат информация поименно лицата, които са ги нападнали и автомобила, с който са ги настигнали извън населеното мястото.
Поради изложеното, няма касационно основание за отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на Плевенския военен съд.
Водим от горното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 60/15.10.2010 година по в н о х д № 65/2010 година описа на Военно-апелативния съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|