Р Е Ш Е Н И Е № 135 С о ф и я 21 март 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 07 м а р т 2011 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 1093/2011 година. Касационното производство е по протест на Апелативна прокуратура – София срещу решение № 393 от 22.11.2010 г. по ВНОХД № 619/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа подадения касационен протест. Частната обвинителка Р. Т.-Д., редовно призована, не се явява в третоинстанционното производство и не е ангажирала повереник, като не е изразила и становище по подадения протест. Подсъдимият и процесуалният му представител адв.П.М. от САК изразяват становище за неоснователност на протеста и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 15.06.2010 г., постановена по НОХД № 2271/2010 г. на Софийски градски съд подсъдимият П. Н. Б. от София е признат за невиновен в извършване на 16.09.2009 г. в София на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1вр.чл.29, ал.1, б.”б” от НК и е оправдан по предявеното му обвинение. Тази присъда е била протестирана от Софийска градска прокуратура с оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона с искане за отменяването й и постановяване на нова за осъждане на подсъдимия по предявеното му обвинение. Частната обвинителка Р. Т.-Д. не е обжалвала така постановената оправдателна присъда. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната присъда. Прокурорът от Софийската апелативна прокуратура в касационния протест навежда наново доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при доказателствения анализ и извеждане на правно релевантните факти и за неправилно приложение на закона с искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира касационния протест за подаден в законния срок, от страна, имаща право на жалба/протест и има за предмет въззивно решение, подлежащо на касационна проверка, поради което е допустим, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: Оплакването, че неоснователно е отхвърлено авторството на деянието в лицето на подсъдимия Л., не намира опора в оскъдната доказателствена основа още от досъдебното производство, която не е била достатъчна да се избегнат сериозните противоречия в показанията на пострадалата св.Р.Т. - Д., към които съдът с основание се е отнесъл с известна доза критичност. Подобен подход е бил необходим и допустим не защото има основание да се прояви съмнение към твърденията й, а по-скоро да се отстрани възможността тя да се заблуждава относно лицето, отнело с брутално насилие обеците й. В случая, разпознаването на дееца като доказателствен източник има в основата си отново възприятията на същата, което предпоставя по-задълбочен анализ на показанията й, без да се отрича нейната добросъвестност. Тя е била разпитвана неколкократно от разследващия орган, като ги е допълвала с нови обстоятелства, което е било уточнено с по-подробния й разпит в хода на съдебното производство, където са се появили и редица противоречия, например относно възрастта на дееца, цвета на кожата му, цвят и дължина на косата му. Около тези противоречия въззивният съд си е позволил дори да обсъжда белези на подсъдимия, които не са били споменати от пострадалата и не са разисквани по делото, а той ги е извлекъл от справките за него от А., което е недопустимо. В същото време, пред съда св.Т. се е опитала да обясни тези различия в твърденията й със сезона от годината като време на извършване на деянието и отражението на метеорологични фактори върху тена на лицето. От друга страна, не могат да бъдат пренебрегнати данните за дееца, като заявителски материал, съобщени от нея в т.н. “обяснение” към молбата й до органите на полицията, които е следвало да послужат като основа за оперативно-издирвателните мероприятия за разкриване на извършителя на осъществения върху нея грабеж. Там тя е споменала и факти, които впоследствие са премълчани и за които не е разпитвана – дали деецът е носил очила и шапка с козирка, което пък злепоставя твърденията й, а оттам и съжденията на апелативния съд за цвят на очите и на косата. По делото липсват каквито и да е данни как се е достигнало до подс.Л. като заподозрян в извършване на деянието и защо именно с него е проведено четвъртото по реда си разпознаване, когато пострадалата го е посочила като нейн нападател. Ако до това следствено действие се е стигнало вследствие нейни изявления извън проведените й разпити и други действия по индивидуализацията му, то процесуалната му стойност подлежи на сериозна критика. Ако пък е последица от оперативно-издирвателни действия на съответните органи на МВР, това е следвало да намери отражение в съответни докладни или чрез разпита на лицата, провели издирването. Коментираната от въззивния съд докладна ден преди това разпознаване не е достатъчна за преодоляване на сериозните различия в твърденията й относно индивидуализиращите нападателя й белези. В. това очертава възприетата от съда категоричност в недоказаността на авторството на деянието в лицето на подсъдимия за убедителна, за да може да се отхвърли претенцията на обвинението за осъждането му при така събрания доказателствен материал. ВКС и друг път е имал възможност да отбележи, че двойственото положение на пострадалия в процеса като страна и доказателствено средство изисква заострено внимание от страна на съдилищата при установяване на правно релевантните факти по делото. В случая, липсата на подкрепа на показанията на пострадалата от други доказателствени източници, дори при убедеността в собствената й правота, не позволява достигането до еднопосочен и несъмнен извод за извършване на деянието от подс.Л.. До него съдът е достигнал въз основа на собствен обективен, внимателен и съвкупен анализ на доказателствената основа, като е изложил и съображенията си по всички доводи на обвинението във въззивния протест, с което е изпълнил в пълнота задълженията си по чл.339, ал.2 от НПК. Н. право е като съд по фактите да приеме дадени обстоятелства за доказани или не по реда на НПК и за това не може да бъде винен, ако го е сторил съобразно процесуалните изисквания и в съответствие с правилата на формалната логика. В конкретния случай, по-свободните му разсъждения на база житейската логика относно стойността на произнесена от полицейски служители реплика във връзка с едно от разпознаванията и около стойността на някои индивидуализиращи даден субект белези не опорочават крайния му извод за недоказаност на обвинението срещу подсъдимия и упреците на прокурора в тази насока следва да бъдат отхвърлени, а решението му, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Липсва претендираното касационно основание, съзряно от прокурора като такова по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, макар фактически развитите от него доводи да навеждат на това по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, каквото също не е налице, поради което не може да бъде удовлетворено искането му за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 393 от 22.11.2010 г. по ВНОХД № 619/2010 г., постановено от Софийския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: