8 Р Е Ш Е Н И Е № 159 гр. София, 02.07.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина Петрова при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…...…..……............ и с участието на прокурора.....…………................................, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 424 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 74792/20.ХІІ.2017 г. на [фирма]-гр. Варна за отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК на влязлото в сила определение № 1679 на Варненския ОС, ГК, VІІІ-и с-в, от 20.V.2015 г., постановено по гр. дело № 938/2015 г., с което, след обезсилване на първоинстанционното осъдително решение № 490 от 30.І.2015 г. по гр. дело № 9782/2014 г. на РС-Варна, ГК, 41-и с-в, е било прекратено производството по предявения от този търговец срещу ответното [фирма]-гр. Варна осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Главните две твърдения в молбата за отмяна са, че с горепосоченото първоинстанционно решение предявеният от търговеца настоящ молител кондикционен иск е бил уважен, както и че по въззивна жалба на ответното [фирма] е било образувано гр. дело № 938/2015 г. по описа на Варненския ОС, ГК, VІІІ-и с-в. По време на висящността на това въззивно производство вписаният в търговския регистър нов управител на въззиваемия – К. Д., е направила отказ от иска от името на [фирма] и така въззивната инстанция е постановила определението, чиято отмяна е предмет на настоящето извънинстанционно производство. Същевременно с отделно, последващо прекратителното определение, чиято отмяна се претендира, въззивният съд е оставил без разглеждане молбата с вх. № 15697/21.V.2015 г. на П. Н. К. за спиране на производството по делото, поради това, че документите въз основа на които К. Д. е била вписана като управител са неистински и тя не представлява дружеството. С влязло в сила на 28.ІХ.2017 г. решение № 764 от 25.Х.2016 г. по т. д. № 762/2015 г., Варненският ОС е приел за установено, по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК, че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява несъществуващо обстоятелство. Тезата на молителя е, че в периода 15.V.2015 г. – 12.Х.2017 г. варненското [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от предявения осъдителен иск не е произвел правно действие. В тази връзка заявените основания за отмяна са: 1./ По т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК – нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство в процеса и материализиращите ги доказателства; 2./ По т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК – определението, чиято отмяна се претендира, се основава на недействително вписване в търговския регистър, което е отменено, респ.- „обявено за такова”; 3./ Под условието на евентуалност и т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК – поради установено престъпно действие на представител на страната. В хода на настоящето дело пред ВКС молителят [фирма] е оттеглил искането си за отмяна на основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК и затова в тази му част извънинстанционно производство е прекратено с влязло в сила протоколно определение. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, както и в писмената си защита по делото, ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. Варна писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на всяко от трите искания. В частност становището за липса на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК се аргументира с отсъствието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да обуславят отмяната на влезлия в сила съдебен акт, а и самото установяване на недействителността на вписването в търговския регистър било новонастъпило обстоятелство, както и материализиращото го писмено доказателства – новосъздадено. Т.е. поддържаната защитна теза е, че не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които страната по обективни причини не е могла да докаже. Позовава се на задължителните постановки на ППВС № 2/1977 г., както и на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съобразно които за съда, като трето добросъвестно лице, отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл. 365, т. 3 ГПК-във вр. чл. 29 ЗТР има действие за в бъдеще. Навеждат се и доводи по приложението на чл. 141, т. 6 ТЗ. В откритото съдебно заседание по настоящето дело процесуалният представител на ответника е изградил защитната си теза върху позоваване на т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКСпо тълк. дело № 1/2002 г. Според него с цитираната точка от тълкувателното решение било прието, че несъществуващото обстоятелство няма действие по отношение на съдружниците, но не и спрямо дружеството. В тази връзка се навежда и довод, че ако действията на мнимия управител не обвързват дружеството, то в този случай отказът от иска изхожда от неоправомощено лице и прекратителното определение е недопустимо, а не неправилно, като при това евентуалната недопустимост на съдебния акт не попада в обсега на проверката по чл. 303, ал. 1 ГПК. Сочи се също и че с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение на състав на ІІІ-то г.о. по гр. дело № 5124/2014 г. е било прието, че когато в самостоятелно исково производство по чл. 29 ЗТР /сега ЗТРРЮЛНЦ-бел. на ВКС/ бъде установено, че вписаното в регистъра обстоятелство за избор на председател на кооперация, не е възникнало, т.е., че е вписано несъществуващо обстоятелство и, на това основание, вписването е заличено, последното не означава автоматично, че извършените до този момент от председателя процесуални действия по образуване и развитие на исков процес съставляват ненадлежно упражнено право на иск. Затова и ако управителят на търговско дружество, който се е оказал заличен, е извършил преди това действия, сключил е сделки с трети лица, а впоследствие новият управител, изхождайки от възприетото, че предходният не е имал валидна представителна власт, обвързваща дружеството, и предприеме действия по развалянето и въобще оспорването на всички сделки, то ще е налице колизия с чл. 141, ал. 6 ТЗ. Нещо, което би поставило в сериозно затруднение всички съдилища в страната. Всяка от страните в извънинстанционното производство пред ВКС има искане за присъждане на разноски, като възражения по чл. 78, ал. ГПК не са направени. Настоящата молба за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК е депозирана в канцеларията на първостепенния съд на датата 6.ХІІ.2017 г. и затова се явява допустима: като постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение приема следното: Дължима е преценка и произнасяне досежно правото значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна - установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в търговския регистър обстоятелство досежно представителството на [фирма] като страна по същинския спор /т.е. в пр-вото по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД/ и материализиращото го доказателство – влязлото в сила на датата 28.ІХ.2017 г. решение № 764/25.Х.2016 г. на Варненския ОС, ТК, по т. д. № 762/2015 г., с което - по реда и на основание чл. 365, т. 3ГПК-във вр. чл. 29 ЗТР- е било прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството настоящ молител представлява несъществуващо обстоятелство. Правно релевантен за настоящето извънинстанционно производство се явява периодът 15.V.2015 г. – 12.Х.2017 г. между вписването на г-жа Д. като управител и влизането в сила на решението на ОС Варна, обуславящо последицата по чл. 604 ГПК, а именно заличаването на това вписване. Становището на настоящия състав на ВКС е, че по висящото въззивно производство по гр. дело № 1591/2015 г. на Варненския ОС, въззиваемото [фирма] не е било надлежно представлявано и депозираният от К. Д. на 19.V.2015 г. с нейна молба отказ от кондикционния иск срещу ответното [фирма] не материализира волята на дружеството настоящ молител и затова няма обвързващо значение за него. Това е така поради факта, че процесуалната представителна власт на К. Д. не е валидно възникнала за представлявания търговец и не може да го обвърже. С т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. изрично е посочено, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. От това директно следва, че изявлението за отказ от осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, не е изхождало от ищеца /въззиваемия/ и не го обвързва. При изричното позоваване на ответното по молбата за отмяна търговско дружество на разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ и действието на вписването за третите добросъвестни лица, в случая възниква въпрос, доколко изявлението по чл. 233 ГПК е обвързвало въззивния съд, към който е било отправено. Становището на настоящия състав на ВКС е, че в процесния случай хипотезата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, както и на чл. 599, ал. 2,във вр. ал. 1 ГПК, която ТЗ до голяма степен възпроизвежда, няма отношение към преценката на съда в производството за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Погрешно е разбирането на молителя, че дружеството е изключено от обсега на субектите, спрямо които вписването на несъществуващо обстоятелство не поражда правно действие. Това разбиране изхожда от тясната хипотеза, когато ищец в производството по чл. 365, т. 3 ГПК е съдружник. Производство по установяване несъществуването на вписано обстоятелство по партидата му, може да инициира и самото дружество и такава възможност е налице именно в хипотезата на мним управител, при която порокът на представителната власт подлежи на установяване в отделно исковото производство – за разлика от недопустимостта на вписване по заявление на неоправомощено лице, каквато се явява другата разгледана в същото тълкувателно решение хипотеза. По доводите на молителя за съпоставката с произнасянето на ІV-то г.о., ще следва дар се отбележи, че настоящият съдебен състав също не споделя разбирането за автоматична недействителност на извършените правни действия от мнимия управител. Не изхожда от такова разбиране /за автоматична приложимост на „принципа на доминото”/ и цитираното по-горе ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГТК на ВКС. Въобще, както вече бе посочено и в предишни решения в производства по молби за отмяна между същите страни и на същото основание, валидността на процесуалните действия подлежи на проверка в друго производство /в случая по чл. 303, ал. 1 ГПК/. Но да бъде изначално отречена обаче, възможността за проверка по този ред, би означавало да се обезсмисли самото предназначение на извънредния способ за отмяна, който по дефиниция ревизира съдебни актове, създаващи сила на пресъдено нещо и задължителност, съобразно чл. 297 и сл. ГПК. Отделно от това неколкократно бе изтъквано, че материалноправната разпоредба на чл. 141, ал. 6 ТЗ не бива да бъде съпоставяна и не се намира в колизия с производството по отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, което съставлява „процес относно процеса” и то именно по отношение на производство, приключило с акт, създаващ сила на пресъдено нещо. Защото именно в процесуалните предели на извънинстанционното производство за отмяна подлежи на установяване това, дали изявлението за отказ от иска е изхождало от ищеца /въззивника/ и оттам – дали го обвързва. Към момента на отправяне на изявлението на К. Д. за отказ от кондикционния иск, тя е била вписана в търговския регистър като управителна на [фирма] и съобразно това вписване въззивната инстанция, за да прекрати делото, е приела, че отказът по чл. 233 ГПК изхожда от законния представител /по смисъла на чл. 30, ал. 1 ГПК/ на страната по делото. Процесуалните действия на Варненския ОС обаче, не са обект на проверка в настоящето извънинстанционно производство, доколкото с молбата не е въведено и основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК и, по-конкретно, онази негова хипотеза, предвиждаща нарушаването на съответните процесуални правила да е извършено от съда, разглеждащ делото. За пълнота на изложението ще следва да се отбележи, че и при основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК нарушеното право участие на страната вследствие ненадлежно процесуално представително (като напр. когато адвокатско пълномощно не е подписано от доверителя, посочен в него) въпросът дали за съда упълномощаването е произвело действие /или не/ не стои. При установяване на ненадлежното учредяване на процесуално представителство в рамките на самото производство по чл. 303 ГПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна. Т.е. ирелевантно е дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител. В конкретния случай изявлението по чл. 233 ГПК, отправено от К. Д., съставлява процесуално действие ненуждаещо се от приемане /или неприемане/ от насрещната страна по делото и затова самото то не обвързва [фирма]. По естеството си изявлението по чл. 233 ГПК десезира съда със спора и преклудира правото на ищеца да предяви иск срещу [фирма] за същото вземане и на същото основание – чл. 299, ал. 1 ГПК. Или това, че последицата от прекратителното определение по чл. 233 ГПК е идентична на вляло в сила решение, обуславя единствено допустимостта на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, но не и основателността/неоснователността на отмяната. При положение, че реално въведените от молителя [фирма] основания за отмяна са тези по т. 1 и по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, независимо от предвидената с т. 13 на ППВС № 2/1977 г. възможност за съда да се произнесе и на друго основание при констатирано противоречие между действително твърдяното и формално посоченото такова, в случая това не се налага, тъй като първото от двете поддържани основания е налице. Новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна, не касае същинския спор между страните, въведен с кондикционния иск /за съществуване на вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД/, а се отнася до преклудиращо материалното право на страната процесуално действие, поради което и настоящето извънинстанционно производство в преобладаваща степен съдържа белезите на процес относно процеса. Новото обстоятелство, а именно ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент по чл. 233 ГПК не е новонастъпило. Напротив, то е съществувало по времето на висящността на спора пред Варненския ОС, но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на въззивното производство, понеже законът /чл.чл. 365, т. 3 и 604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на К. Д. е било процесуално такова - по чл. 30, ал. 1 ГПК. Затова е ирелевантно дали преди или след отказа по чл. 233 ГПК заличеният управител К. е уведомил въззивния съд за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие не само защото е изхождало от процесуално нелегитимирано лице, но и с оглед предвидения самостоятелен исков ред по чл. 365, т. 3 ГПК. В това се проявява разликата с т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, при която порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство за отмяна. В конкретната хипотеза обстоятелството, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор, въведен с кондикционния иск, е било установено в друг спорен исков процес и материализиращото го доказателство е именно влязлото в сила решение № 764/25.Х.2016 г. на Варненския ОС, постановено по т. д. № 762/2015 г. При извода си за наличие на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд не дължи произнасяне и по релевираното от молителя основание по т. 3 на същия законов текст, тъй като визираните в него пет основания не са в съотношение на кумулативност. В заключение, по така изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че определението по чл. 233 ГПК, постановено по молба на К. Д., ще следва да бъде отменено, като в резултат делото бъде върнато на същия въззивен състав на Варненския ОС за разглеждане по същество на въззивната жалба на [фирма]. Същевременно, при този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство, ще следва да бъде отменено и допълнителното определение № 2294/26.VІ.2015 г.на Варненския ОС, ГК,VІІІ-и с-в, по същото дело, постановено в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, имащо акцесорен характер, като - съобразно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. - разноските, направени от молителя [фирма] в производството по отмяна, ще следва да се присъдят с въззивното решение по съществото на спора, въведен с осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по молбата на варненското [фирма] (с вх. № 74792/20.ХІІ.2017 г.) влязлото в сила определение № 1679 на Варненския окръжен съд, ГК, VІІІ-и с-в, от 20.V.2015 г., постановено по гр. дело № 938/2015 г., КАКТО И влязлото в сила определение № 2294/26.VІ.2015 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Варненския окръжен съд за по-нататъшни процесуални действия като въззивна инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2