Р Е Ш Е Н И Е
№ 699
София, 02.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 12 октомври две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1572 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 320 от 16.04.2010г. по касационна жалба на Л. Т. К., Е. Г. К. и Л. И. К. и по касационна жалба № 2472/23.07.2009г., подадена от Е. Г. Б. и М. И. Б. е допуснато касационно обжалване на решение № 199/26.03.2009г., постановено по гр.д.№ 546/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което при второ въззивно разглеждане на делото е отменено частично решение № 10/19.10.2004г. по гр.д.№ 242/2002г. на РС-Разлог и вместо това е признато за установено по отношение на касаторите Л. Т. К., Е. Г. К., Л. И. К., Е. Г. Б. и М. И. Б., че ищците Р. Д. Х., Й. Д. Б., В. Г. К., К. Г. К., К. К. С., починала в хода на производството, заместена от М. А. С., Иван М. С. и П. М. Я. са собственици на 270/883 ид.ч. от УПИ ІІІ-1252,3203 от кв. 16 по действащия план на Б. и на основание чл. 108 от ЗС ответниците Е. Г. Б. и М. И. Б. са осъдени да предадат владението върху тази идеална част.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че института на придобивната давност е приложен неправилно, защото е прието присъединяване на давност от продавач по предварителен договор. Наведено е и оплакване за допуснато нарушение на чл. 116 от ГПК /отм/, тъй като е изменено основанието и петитума на исковата молба и за необоснованост.
Ответницата Р. Д. Х. оспорва жалбата.Излага съображения, че независимо от начина, по който ще се разрешиправния въпрос, за който е допуснато касационно обжалване, решението на възивната инстанция е правилно като краен резултат, защото Л. И. К. не е доказал, че е придобил имота по давност. Излагат се съображения, че снабдяването с нот. акт по обстоятелстевна проверка не е достатъчно да менострира намерение за своене, щон акта не е доведен до знанието на тези по отношение на които се упражнява владение. Отделно от това се сочи, че въпреки снабдяването с нот. акт, ответника не е упражнявал фактическа власт върху имота.
Останалите ответници по касация считат не вземат становище.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Благоевградски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледани по същество, жалбите са основателни.
За да постанови обжалваното решение, съд въззивният съд е приел за установено следното: Ищците са наследници на К. Г. К., починал 1967г. а ответниците без последните двама са наследници на неговия брат Т. Г. К., починал 1963г. Общият им наследодател Г. Л. К. е починал на 21.03.1924г. Двамата братя, наследодатели на страните са купили с писмен договор от 1938г. парцел І-966,967, при равни права, собственост на техния чичо К. Л. К., и са наследили съседния имот 968, записан на името на баща им в разписната книга към първия регулационен план от 1936г. При действието на този план през 1957г. е имало голямо наводнение, което заляло имотите. В запазената част от къщата останал да живее Т. К. и дъщеря му К. /П./, която се омъжила през 1965г. и също напуснала имота. След смъртта и на Т. К. – 1963г. в имота не останал никой, къщата се разрушила. По следващия план от 1958г. имот 966 е заснет като имот 1009, за който е отреден парцел І с 300 кв.м., имот 967 е заснет с пл. № 1010 и за него е отреден парцел ІІ с площ 270 кв.м. и имот 968 е заснет като имот 1011, за него е отреден парцел ІІІ с площ 385 кв.м. Последните два парцела са записани на братя К. и Т. Г. Калайджиеви. По плана от 1977г. имоти 1010 и 1011 са обединени в един имот 1252, за който са отредени парцели ХІV и ХV с площ 258 кв.м. и ХVІ с площ 282 кв.м., записани на наследниците на Т. К. – Л. и К.. Парцел ХІV отпада, част от площта му е отредена за улица, която остава нереализирана, а останалата площ се придава към парцел ХV, който става с площ 310 кв.м. По плана от 1990г. се запазва номерацията на имотите и парцелите, но площта от нереализираната улица се придава към парцел ХІІІ-1251, а площта на имот 1252 е по-малка. При действието на този план е издаден н.а. № 61,т.ІІ/08.07.1991г., с който Л. Т. К. по време на брака му[населено място] К. са признати за собственици по давност на парцели ХV с площ 310 кв.м. и парцел ХVІ с площ 282 кв.м., отредени за имот 1252, Имотите са описани по плана от 1977г., а с молба от 20.03.2000г. Л. Т. К. иска попълване на кадастралния план с имот 1252. По тази молба е издадена заповед № О!-13/16.02.2001г., въз основа на която имота е заснет и записан на името на Л. Т. К.. Със заповед № 16616.07.2002г. /в хода на процеса/ е променен ПУП, като за имоти 1252 и 3203 от кв. 16 е отреден съсобствен парцел ІІІ-1252,3203 с площ 883, записан на името на ответниците от който се претендира процесната квота 270/883 ид.ч. С н.а. № 64,т.ІІ/08.05.2001г. Л. Т. К. и Е. Г. К. даряват внук си Л. И. К. с имот 1252 с площ 592 кв.м., а с н.а. № 1,т.ІІ/03.04.2002г. той го продава на ответниците /сега жалбоподатели/ М. И. Б. и Е. Г. Б.. Те са изградили със строително разрешение от 04.12.2002г. по одобрен архитектурен проект в имота “механа и жилище на три етажа”, въведени в експлоатация видно от у-ние № 31/28.07.2004г. Исковата молба е подадена на 15.05.2002г.
По поставения в касационната жалба и изложението към нея въпрос за изменението на иска, не е допуснато касационно обжалване с определението по чл. 288 от ГПК, като е прието, че съдът, допускайки преминаване от установителен към осъдителен иск по отношение на последните двама ответници и допускайки уточнение на петитума на иска съобразно действащия план, не е нарушил нормата на чл. 116 от ГПК /отм/, а решението е съобразено с практиката по този въпрос.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване касае приложението на придобивната давност и конкретно може ли купувачът по предварителен договор да присъедини владението на продавача по него. По този въпрос, въззивният съд е дал положителен отговор.. Практиката на ВКС, представена от Р № 555/28.02.1969г. по гр.д.№ 2052/1968 на І гр.о. и Р № 642/20.03.1968 по гр.д.№ 198/1968г. на 1 гр.о. приема че за продавача по предварителен договор започва да тече нова давност.
Настоящия състав споделя разрешението, дадено с цитираната практика. Правоприемството предполага преминаване на субективни права от патримониума на едно лице към друго. За да е налице правоприемство, както универсално, така и частно е необходимо акта на предаване на права да е действителен. С предварителния договор не се прехвърлят права а се поема задължението за възмездно прехвърляне, поради което този договор не транслира вещни права. Затова той не е основание за присъединяване на владението по чл. 82 от ЗС. С предварителния договор може да се предаде владение, но то е фактическо състояние, ако не е трансформирано в право на собственост, или е едно от правомощията на правото на собственост, поради което също не е основание за присъединяване на владението. Затова от сключване на предварителния договор започва да тече нова давност за купувача. Като е приел противното, въззивният съд е нарушил правилото на чл. 82 от ЗС.
При това разрешение на поставения материално правен въпрос, наследодателите на страните К. и Т. Г. Калайджиеви към 1957г. не са могли да станат собственици по давност на купените през 1938г. имоти 966 и 967, защото не е изтекъл изискуемият се по чл. 34 от ЗД 20 годишен срок на владение. След наводнението от 1957г. наследодателят на ищците и те самите са напуснали имота, застроили са и са се преместили да живеят в дадения им от Общината имот, не са ползвали материалите от събарянето на постройките в процесния имот, което са сторили наследодателите на ответниците, поради което не са могли да го придобият по давност. С напускането на имота започналата да тече давност в полза и на наследодателя на ищците е прекъсната. Съобразно показанията на свидетелите до 1965г. в него е живяла П. – дъщеря на брата Т. и сестра на Л. Т. и на името само на двамата е записан имота по плана от 1977г., след което до 1990г. той не е ползван он никого, но при разрушаването на сградите, материалите са взети именно от тях, а не от ищците. Последните са изгубили владението върху имота, поради което не са го придобили по давност, т.е. не се легитимират като собственици на това основание. Те не доказват и деривативно основание на което да са го придобили, което налага отхвърляне на иска.
С н.а. № 61,т.ІІ от 08.07.1991г. Л. Т. К. по време на брака му[населено място] К. са признати за собственици по давност на парцели ХV с площ 310 кв.м. и парцел ХVІ с площ 282 кв.м., отредени за имот 1252 по плана от 1990г. Този нот. акт е оспорен от ищците, но констатациите на нотариуса не са оборени. Искането за издаване на този нот. акт демонстрира собственическо намерение, както и искането за подпълване на кадастралния план и извършеното в последствие разпореждане с имота. Правото на собственост е абстрактно субективно право, което означава, че е насочено към всички правни субекти. Затова за снабдилия се с нот. акт по обстоятелствена проверка не съществува задължение да връчи нот. акт на тези, които евентуално биха предявили претенции за имота. Едната от функциите на вписването на актовете за недвижими имоти е именно оповестителна. Действително не се установява признатият за собственик Л. К. да са ползвали ефективно имота, но той е бил празен. но това не е единствения начин за установяване упражняването на фактическа власт. Упражняването на фактическа власт е реализация на намерението за своене на имота. Двата елемента на владението са съчетани взаимно и всеки от тях се проявява чрез другия. За лицето, което се е снабдило с нот. акт по обстоятелствена проверка на празен парцел не е необходимо фактическата власт да се упражнява непрекъснато върху имота. Същественото е, че през този период – от снабдяване с нот. акт на 08.07.1991г. до разпореждане с имота на 03.04.20002г. друг не е установил фактическа власт върху имота. Ищците са предявили иска за собственост по настоящото дело на 15.05.2002г., т.е. те не са прекъснали владението, установено с издаване на нот. акт по обстоятелствена проверка, поради което противопоставеното правоизключващо възражение на ответниците е основателно. Изводите на въззивния съд в противен смисъл са формирани в противоречие с нормата на чл. 79 от ЗС и са необосновани, поради което решението ще се отмени. По изложените съображения, предявеният иск е неоснователен, тъй като ищците не се легитимират като собственици, поради което предявеният иск ще се отхвърли. Съобразно този резултат,на касаторите Е. Г. Б. и М. И. Б. следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски до размер 1055 лв. за настоящата инстанция.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 199/26.03.2009г., постановено по гр.д.№ 546/2008г. на Благоевградски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Р. Д. Х., Й. Д. Б., В. Г. К., К. Г. К., К. К. С., починала в хода на производството, заместена от М. А. С., Иван М. С. и П. М. Я. да се признае за установено по отношение на Л. Т. К., Е. Г. К., Л. И. К., Е. Г. Б. и М. И. Б., че те са собственици на 270/883 ид.ч. от УПИ ІІІ-1252,3203 от кв. 16 по действащия план на Б. и на основание чл. 108 от ЗС ответниците Е. Г. Б. и М. И. Б. да бъдат осъдени да предадат владението върху тази идеална част.
ОСЪЖДА Р. Д. Х., Й. Д. Б., В. Г. К., К. Г. К., М. А. С., Иван М. С. и П. М. Я. да заплатят на Е. Г. Б. и М. И. Бистринда деловодни разноски в размер на 1055 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|