Ключови фрази
Грабеж на движима вещ, придружен с убийство или опит за убийство * анализ на доказателства * гласни доказателства и средства * граждански иск в наказателното производство

1

Р Е Ш Е Н И Е

39

София, 15 март 2016 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. десети февруари …………........... 2015 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Вероника Имова .................................

ЧЛЕНОВЕ: .. Севдалин Мавров ..............................

.. Антоанета Данова .............................


при секретар .. Илияна Петкова .................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Божидар Джамбазов ........, като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров .............................. КНОХД № .. 840 .. / .. 14 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурора и касационни жалби от страна на подсъдимите Р. Ш., Ю. Р., М. М. и М. А.. Атакува се въззивна присъда № 27 от 17.02.14 г., постановена по ВНОХД № 279/13 г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Със същата е отменена оправдателна присъда № 41 от 17.09.13 г. по НОХД № 1127/11 г. на Плевенския окръжен съд, вместо която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите М. А., Р. Ш., М. М. и Ю. Р. по повдигнатите им обвинения по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е потвърдена оправдателната присъда спрямо подсъдимия Р. М. по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Прокурорът протестира въззивната присъда в частта, с която е потвърден първоинстанционният акт спрямо подсъдимия Р. М. – оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Сочи касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като нарушението на закона се извежда от допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствения материал, който според обвинението е достатъчен за изграждането на несъмнен извод за участие на М. като помагач в извършеното от останалите подсъдими престъпление. Предлага да се отмени въззивния акт в посочената част и делото да се върне за ново разглеждане относно обвинението спрямо Р. М.. В осъдителната част счита, че присъдата следва да се остави в сила.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на посочените основания и доводи. Пледира жалбите на останалите подсъдими да се оставят без уважение като неоснователни.
Подсъдимият М. А. обжалва въззивната присъда като постановена в нарушение на закона и процесуалните правила и като явно несправедлива в наказателната и гражданската и части. Иска да се отмени съдебният акт и да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание на посочените основания, доводи и искания, като се предлага да бъде отхвърлен приетия за разглеждане граждански иск. От защитата на подсъдимия се представят писмени бележки в подкрепа на касационните основания.
От страна на подсъдимия Р. Ш. съдебният акт се обжалва като постановен при наличието на всички касационни основания в наказателната и гражданската му части. Иска се отмяната му и оправдаването на Ш. или връщане на делото за ново разглеждане. Алтернативно се иска намаляване на наложеното наказание.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Иска се гражданските искове да бъдат отхвърлени.
От страна на подсъдимите М. М. и Ю. Р. въззивната присъда се обжалва на всички касационни основания и се развиват същите искания – оправдаването им, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наложените наказания, отхвърляне на гражданските искове. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
От страна подсъдимия Р. М., спрямо който първоинстанционната оправдателна присъда е потвърдена от апелативната инстанция, по делото е представено възражение срещу касационния протест. Възражението се поддържа в съдебно заседание с молба да се остави в сила въззивната присъда спрямо Р. М..
Конституираните по делото гражданските ищци и частни обвинители С. М. и А. Т. както и Й. Д. – частен обвинител и техните повереници не се явяват в заседанието пред ВКС, редовно призовани. Не са подали и писмено становище по протеста и жалбите.
Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, постъпилите протест и жалби, сочените с тях основания и доводи и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното:
С обжалваната присъда подсъдимите М. А., Р. Ш., М. М. и Ю. Р. са признати за виновни в това, че на 14.07.2010 г. в с.С., обл. П., за времето 00.00 ч. до 03.00 ч., в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, като употребили сила, отнели 120,00 лв. от владението на Р. М. и направили опит да отнемат чужди движими вещи от владението на М. И., като опитът е останал недовършен по независими от дейците причини, с намерение противозаконно да ги присвоят, като грабежите са придружени с убийството на Р. М. и М. И., поради което и на осн. чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК са осъдени на доживотен затвор, като е зачетено предварителното задържане на всеки от извършителите.
Четиримата са осъдени солидарно да заплатят на С. М. и А. Т. по 20 000,00 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деянията до окончателното изплащане, както и сумата от 1 340,00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение от гражданските ищци за повереник.
Осъдени са да заплатят на частния обвинител Й. Д. 500,00 лв., заплатени като възнаграждение на упълномощения повереник.
Апелативният съд се е произнесъл по държавната такса върху уважените граждански искове и разноските по делото.
Потвърдил е първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимият Р. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
ПО ПРОТЕСТА НА ПРОКУРОРА.
Според обвинението, спрямо оправдания подсъдим Р. С. М. по несъмнен начин е доказано участието му в умишлената задружна престъпна дейност на останалите подсъдими, като ги е улеснил в извършването на грабежа (стоял навън пред къщите на пострадалите Р. М. и М. И., за да следи за хора или идващи автомобили). В подкрепа на това твърдение са: предварителното разпределение на ролите между участниците, тръгнали в процесната вечер да разкопават и отнемат телефонен кабел в района на престъплението; превозването с притежавания от него л.а.П. с [рег.номер на МПС] на осъдените подсъдими от с.М. до с.С. и обратно; замяната на този автомобил с такъв на свидетелят Ш. /О./, за да заличи участието си и продажбата на л.а./П./; прехвърлянето му на другия ден на свидетеля С. М. от Ш.. Според протеста участието на Р. С. М. като помагач се доказва чрез свидетелските показания на свидетелите А. С. Р. („А.“), В. К. – началник Криминална полиция при ОД на МВР, К. К., А. А. М., Е. О. С., Н. П. М., Р. Р. Ш., С. М. М. и Т. Й. Н..
Постановявайки оправдателната присъда спрямо Р. С. М., апелативният съд задълбочено е обсъдил посочения по-горе доказателствен материал. Следва да се отрази, че по делото няма спор кои лица, с кои коли, на каква дистанция една от друга и с кой водач са се придвижили до района, предвиден за разкопаване на телефонни кабели, съответно кой е бил притежателя на л.а./П./ към този момент. В това отношение възприетите от апелативният съд факти са в пълен синхрон с тези по обвинителния акт – пилотната кола е управлявана от А. С. Р. („А.“), в л.а./П./, управлявано от Р. С. М., са пътували осъдените подсъдими М. А. А. („Г.“), Ю. С. Р. („М.“), М. А. М. („Р.“) и Р. А. Ш., а в л.а./М./ с водач М. М. Ш. („Р.“) – К. К., М. К. и Ш. К.. Пътуващите в л.а./П./ са дислоцирани в землището на с.С., а тези от л.а./М./ – с.Д. Няма спор, че водачите А. С. Р. („А.“) и М. М. („Р.“) са се оттеглили с колите извън посочените райони.
Спорно е Р. С. М., като водач на л.а./П./, останал ли е в района на с.С., заедно с колата и спътниците си или се е оттеглил на безопасно за идентифициране на колата място като другите водачи на леки автомобили. В обвинителния акт не са отразени конкретни факти в тази насока. Акцентът в касационния протест за бързото прехвърляне на владението на л.а./П./ на трети лица (подробно са проследени сделките на стр. 18 – 20 от мотивите на въззивната присъда) може да е някаква индиция за дадена съпричастност към престъпно поведение, но не е необоримо доказателство за съучастие под формата на помагачество в инкриминираното престъпление от обективна и субективна страни.
Инкорпорираните по реда на чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1 от НПК обяснения на свидетеля А. С. Р. („А.“), дадени на досъдебното производство пред съдия, не съдържат доказателства за конкретно участие на Р. С. М. в грабежа, а само разясняват посочената по-горе конфигурация на предвижване на колите и пътуващите с тях. Същите обяснения не могат да бъдат допълнени по отношение на участието на Р. С. Р. в грабежа чрез свидетелските показания на В. К. – началник на ОД на МВР – гр.П., осъществил оперативни беседи с обвиняемия към този момент А. С. Р. („А.“). В касационния протест прокурорът не сочи процесуални доводи, оборващи изложените от въззивният съд на стр. 13-14 от мотивите съображения по чл. 118, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от НПК (присъствал при извършване на оглед, без да е посочено кой и е участвал в разследване по делото, без да е конкретизирано в какво процесуално качество) за невъзможността К. да участва в процеса в качеството на свидетел. Доколко тези съображения могат да бъдат споделени е въпрос, който не следва да се развива в настоящото решение, но изрично следва да се посочи, че „оперативната беседа с обвиняем, осъществена от служител на МВР, независимо дали присъства защитник“ не е предвиден като способ за доказване в глава ХІV, чл. 136, вр. чл. 106 от НПК, поради което нито протокол, нито звукозапис от такава беседа могат да се ползват като писмено доказателствено средство по чл. 127, вр. чл. 128 и чл. 132 от НПК, тъй като не са съставени при условията и реда, предвиден в НПК. Недопустимо е провелият „оперативната беседа“ служител на МВР да свидетелства за обстоятелствата, споделени му от обвиняемия, тъй като не е предвидено в изключенията по чл. 118, ал. 1, т. 3 от НПК (присъствали при извършване оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети).
По спорния въпрос, участвал ли е Р. С. М. в грабежа в качеството на помагач, пазейки останалите, липсват конкретни факти в свидетелските показания на А. С. Р. („А.“), К. Р. К. и А. А. М., видно дори от отразеното в касационния протест от апелативния прокурор. Показанията на останалите свидетели, посочени в касационния протест, се отнасят до обстоятелството за владението на л.а./П./ към момента на грабежа, поради което също не допринасят за установяване присъствието на М. на местопрестъплението.
Изводът на апелативният съд за неучастието на Р. С. М. в качеството на помагач в извършения грабеж е изведен от протокола за осъществения с К. К. следствен експеримент и приложения към него видеозапис. Чрез тях се установява, че след като Р. С. М. е оставил своите спътници в района на с.С. се е върнал обратно с л.а./П./, като в района на с.Б. се е разминал с третата кола – /М./, управляван от М. М. („Р.“), в която е пътувал К. К.. Последният е категоричен, че М. е бил сам в л.а./П./, от което следва изводът, че след като е оставил останалите подсъдими в района на с.С., Р. С. М. се оттеглил от района на местопрестъплението. В този смисъл са и обясненията на Ю. С. Р., дадени пред съдия на досъдебното производство (том ІІ, стр. 42 – 43) и обясненията на А. С. Р., дадени пред съдия на досъдебното производство на 12.08.10 г. (том ІІ, л.12 и сл.). Извод за участие на този подсъдим в грабежа като помагач не може да се извлече и от показанията на анонимните свидетели № 19 и № 13, които второинстанционният съд е обсъдил задълбочено на стр. 40 – 41 от мотивите. При това съдържание на доказателствения материал, обвинението не е доказано по несъмнен начин, паради което законосъобразно е потвърдена първоинстанционната присъда в тази и част.
Във връзка с изложеното протестът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ.
Въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните доказателствени материали по делото и след правилен самостоятелен доказателствен анализ, излагайки своите съображения е установила приетата фактическа обстановка и е достигнала до правна оценка за виновността на осъдените подсъдими М. А. А., Р. А. Ш., М. А. М. и Ю. С. Р.. Констатациите по фактите са правилни и законосъобразни, а и пред инстанцията по правото, каквато е касационната, е недопустимо да бъдат повдигани нови възражения по фактите, а е възможно да се обсъжда само оценъчната дейност по правото на инстанциите по същество.
В рамките на дадените от законодателя правомощия, закрепени и разписани в процесуалния наказателен закон, ВКС първо трябва да провери дали са спазени процесуалните правила, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяването на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, без да пререшава въпроса за достоверността на доказателствените материали. Настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на проверявания съдебен акт в обжалваната част. Въззивната инстанция е оценила доказателствените материали по делото стриктно и съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Фактическите положения, установени по делото, са изведени в резултат на обективен анализ и се подкрепят от събраната по делото доказателствена маса. Касационната инстанция счита, че изложената от състава на Апелативен съд – гр.Велико Търново аргументация е съобразена с разпоредбата на чл. 339 от НПК.
В своята практика ВКС нееднократно е акцентирал, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна, когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво, изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. В случая, въззивният съд, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
С оглед процесуалната роля на обясненията на подсъдимите, въззивният съд задълбочено е обсъдил (стр. 29- 32) заявеното от тях пълно отричане на фактите по делото, установени чрез други доказателствени източници – предходни деяния за откопаване и отнемане на телефонни кабели и тези, касаещи инкриминираната дата. Подробно е посочил защо ги приема за защитна версия на базата на самостоятелното им съдържание, съпоставката с останалите доказателства и формалната житейска логика.
Във връзка с анализа на фактите, относими към извършеното престъпление, на следващо място, са анализирани депозираните по делото свидетелски показания, разделени условно на четири групи (стр. 32 – 51). След оценка на свидетелските показания и тяхната достоверност, въззивният съд е възприел, че в грабежа са участвали М. А. А., Р. А. Ш., М. А. М. и Ю. С. Р.. В първата група са включени свидетелските показания на А. С. Р., А. А. М. и К. Р. К.. Според показанията на: А. С. Р. (дадена е вяра на обясненията му пред съдия от 12.08.10 г., том ІІ, л. 12 и сл.) в двете къщи са влизали М. А. М., Р. А. Ш., М. А. А. и Ш. Ю. К.; А. А. М. (дадена е вяра на разпита му пред съдия от 10.08.10 г., том ІІ, стр. 30 – 31) – изброява пътуващите в л.а.м. „П." и разказаното му от Ш. Ю. К., че е влизано в къщите на двете жени, но не е уточнил кои; К. Р. К. свидетелства за лицата, пътували в л.а.м. „П.“ – „Г.“ (М. А. А.), „М.“ (Ю. С. Р.) и „Р.“ (М. А. М.) с водач Р. С. М.. Свидетелства, че М. А. М. („Р.“) му е разказал, че заедно с Ю. С. Р. („М.“) са влизали при някаква бабичка да я ограбят и му дал 20 лв. (две банкноти от по 10 лв.) от отнетите пари от нея. Споменал за разказаното на свидетеля А. С. Р., който му отговорил, че знае и да мълчи.
От съпоставката между посочените свидетелски показания въззивният съд е извел извода, че в грабежа се участвали осъдените подсъдими.
На следващо място е акцентирано на свидетелските показания на С. К., който един месец е бил в една килия на ареста заедно с Р. А. Ш.. На същия Ш. е разказал подробности за извършеното престъпление, свързани с кражбата на кабели в района на извършеното престъпление, влизането при пострадалите, нанесения побой, връзването им, поставянето на парцал в устата на едната и взетите пари от пенсията. Съдът подробно е мотивирал, защо дава доверие на тези свидетелски показания, което напълно отговаря на протоколите за разпит от досъдебното производство и в съдебно заседание и обективните находки по делото. С юридически усет са преодолени опитите този свидетел да бъде дискредитиран.
Третата група са анонимните свидетели. Контролираният съд е обсъдил показанията им и правилно е възприел, че свидетелите по № 13, № 12, № 17 и № 18 не разкриват конкретика за извършения грабеж, а по принцип се отнасят до дейността на подсъдимите и на част от свидетелите по откопаване и отнемане на телефонни кабели. Акцент в съдебната преценка е даден на свидетелските показание на анонимен свидетел № 19 (стр. 43 – 45). Апелативният съд подробно е анализирал показанията на този свидетел на досъдебното производство пред съдия и пред следовател, с тези пред съдебния състав. Посочил е по какви причини е дал вяра на пресъздаденото пред съдебния състав. На този свидетел в ареста М. А. А. („Г.“) разказал за участието си в грабежа заедно с Р. А. Ш., описвайки втория като най-отмъстителен, и дадените указания на останалите задържани да си мълчат. Разказал е на свидетел № 19, че е имало обаждане от страна на пострадалата Р. М. на полицията, чрез което е докладвано за кражба на телефонни кабели около дома и – факт установен и от други доказателствени източници.
Изключително задълбочено въззивният съд е обсъдил свидетелските показания на доведените от страна на защитата свидетели В. Г., Н. Й. и по специално твърдението, че К. е бил неадекватен поради наркотична зависимост, показанията на свидетелите И., И. П. и Д. Д., П. П.. Изчерпателно е отразил защо не ги приема за достоверни. Обсъдени са телефонните комуникации между подсъдимите и преди всичко проведения разговор между Ю. С. Р. и А. С. Р. на 14.07.10 г. между 03.32 ч. и 03.43 часа., установяващ, че към момента на извършване на престъплението Ю. Р. е бил в района на с.С., обстоятелство, проверено и чрез назначената по делото техническа експертиза. Отношение е взето и по: проведените очни ставки между С. К. и В. Г. (т. ІІІ, л. 658 – 659, НОХД), С. К. и Н. Й. (т. ІІІ, л. 659, НОХД), подсъдимия Ю. С. Р. и свид. А. С. Р. (т. ІІІ, л. 757 – 758, НОХД) и свидетелите А. С. Р. и А. А. М. (т. ІІІ, л. 758 – 759, НОХД); протоколите за оглед и изземване и съответните албуми; изслушаните експертни заключения; веществените доказателства по делото. Направен е и подробен анализ на мотивите към първоинстанционната присъда, като са посочени допуснатите пропуски в анализа на доказателствата и тяхната допустимост.
На базата на точна, внимателна и аналитична преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд е стигнал до извода, че Р. Ш., Ю. Р., М. М. и М. А. са извършители на грабежа, като е извел този извод от преките и косвените доказателства и преди всичко от приобщените обяснения от досъдебното производство на А. Р., А. М., К. К. от досъдебното производство и на показанията на свидетелите С. К. и анонимен свидетел № 19 в съдебната фаза. Във връзка с посоченото изцяло е изпълнил задълженията си по чл. 13, 14, чл. 107, ал. 5 от НПК, като съдържанието на присъдата отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Отговорил е на всички възражения и доводи на защитата на отделните подсъдими.
Настоящата инстанция споделя този извод. Престъплението е извършено в късната част от денонощието в изолирано населено място, характеризиращо се с липсата на интензивно движение на лица. По делото е безспорно установено, че подсъдимите и част от свидетелите са се занимавали с откопаване и отнемане на телефонни кабели. В инкриминираната нощ са се придвижили с три коли от с.М. в района на с.С. за осъществяване на същата дейност. Едната група, състояща се от свидетелите К. К., М. К. и Ш. К. се е локализирала в района след с.Д., близо до разклона с.К. в.. Втората група, състояща се от подсъдимите Р. Ш., Ю. Р., М. М. и М. А., е отишла в края на с.С., в непосредствена близост до къщите на Р. М. и М. И., където в предишни нощи е разкопавано, видно от протокола за оглед и албума към него. Водачите на трите автомобила А. Р., Р. М. и М. Ш. са се оттеглели в различни посоки с превозните средства. При тези обстоятелства в района на къщите на пострадалите са останали подсъдимите Р. Ш., Ю. Р., М. М. и М. А.. Безспорно е установено по делото, че кучето е убито с приложената като веществено доказателство мотика. По несъмнен начин е установено как е проникнато в двете къщи, по какъв начин са малтретирани двете възрастни жени, причината за смъртта им, осъщественото тършуване и отнетата сума от едната, както и наличието на сума, открита при повторния оглед в къщата на другата.
Чрез приобщените обяснения на А. Р., А. М., К. К. и свидетелските показания на С. К. и анонимен свидетел № 19 се установява участието на всеки един от тези подсъдими в извършване на престъплението. Чрез показанията на А. Р. се разкрива участието в престъплението на М. М., Р. Ш., М. А. (преразказано му от Ш. К.), а чрез проведената мобилна комуникация на 14.07.10 г. и това на Ю. Р.. Чрез свидетелските показания на А. М. се установяват пътуващите в л.а.м. „П." Р. Ш., М. А., М. М. и Ю. Р., оставени в района на с.С. и разказаното му от Ш. К., че е влизано в две къщи и са взети около 100.00 лв. (обективно са установени, че са отнети 120.00 лв.). К. К. разкрива кои са оставени в района на с.С. ( М. А., Ю. Р. и М. М.) и участието на М. М. и Ю. Р. в грабежа и дадените му двадесет лева от М. М. от отнетите пари, разказано му от М. М. и потвърдено от А. Р.. Свидетелят С. К. пресъздава разказаното му от подсъдимия Р. Ш., че групата е тръгнала за кабел, стигнали до бабичките, влезли вътре, били ги, сложили в устата на едната парцал, вързали ги и им взели парите от пенсията. Чрез анонимен свидетел № 19 се установява участието на М. А. и Р. Ш., който споделя от първо лице чутото и разказаното от М. А. в килията, че са били четирима, пребили са и са вързали бабичките, които са съобщили на полицията за откопаването на кабела. Свидетелства, че Р. Ш. е най-отмъстителен от четиримата.
Във връзка с посоченото, неоснователни са твърденията в жалбите на подсъдимите, че авторството в извършения грабеж не е доказано според изискванията на чл. 303, ал. 2 от НПК. Напротив, въззивният съд след съвкупен, всестранен, пълен и обективен анализ е стигнал до извода за участието на осъдените подсъдими в грабежа. Преценена е надеждността, достоверността и достатъчността на всяко доказателство поотделно, съпоставено и с останалите такива. Внимателно съдът е анализирал отделните свидетелски показания, допозирани в различните фази на процеса и задълбочено е отразил защо дава вяра на едните за сметка на другите. Право на апелативния съд по силата на закона е да кредитира показанията на свидетелите А. Р. и А. М., депозирани на досъдебното производство пред съдия в качеството на обвиняеми и приобщени по реда на чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК. Същият не е допуснал процесуално нарушение, тъй като в мотивите си подробно е отразил защо ги възприема за достоверни. Проследявайки и анализирайки хронологията на дадените обяснения (последователни, подробни и съвпадащи с други доказателствени източници) и свидетелските показания на пълно отричане, съответно отказ да се дадат такива на осн. чл. 119 от НПК, съдът е дал вяра на дадените обяснения пред съдия (стр. 32 – 36 ВНОХД № 279/13 г.). В тях свидетелите пресъздават както личите си възприятия от процесната нощ, така и разказаното им на другия ден от свидетеля Ш. К. за участниците в грабежа. В първата си част това са първични доказателства, а във втората – производни, които обаче са годни да служат като доказателство и подлежат на внимателна преценка самостоятелно и съвкупно с останалия доказателствен материал. Във връзка с принципа за непосредствеността, съгласно доктрината и съдебната практика, е недопустима подмяната на първичните доказателства с производни, без обаче да съществува забрана за използване на производните доказателства. В случая, във връзка с установените отношения между подсъдимите и свидетелите – приятелски и близки роднински, съвместната дейност по отнемането на телефонни кабели и процесуално качество в различните фази на наказателния процес е било недостъпно да се съберат само първични доказателства за конкретните участници и действия на всеки един от осъдените подсъдими при осъществяване на грабежа. Достатъчно е бил задълбоченият анализ, направен от въззивния съд, между тези производни доказателства и събраните първични, съответно преките и косвените доказателства. Направеният анализ на свидетелските показания не противоречи на цитираното на стр. 4 от писмените бележки от защитата на подсъдимия А. решение, че „свидетелските показания, установяващи извънпроцесуални самопризнания, дори да съвпадат с обясненията на подсъдимите, не могат да обусловят осъдителна присъда, освен ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други доказателства“. Такива други доказателства са събрани и те се отнасят и доказват дислокацията на групата на осъдените подсъдими в района накрая на с.С., където се намират къщите на двете възрастни жени, установените разкопавания за телефонен кабел в близост, начина на проникване в къщите, механизма за сломяване на съпротивата им и претърсването на домовете им, съответно отделни елементи от извършеното, които свидетелите не могат да пресъздадат, ако не са им разказани от участниците в грабежа или от лица, на които последните са разказали.
Не са възприема твърдението, съдържащо се в същите бележки, че съдът, при обсъждане на показанията на свидетел с тайна самоличност № 19 (стр. 37 от мотивите), е вложил съдържание, което е различно от казаното от него, че е разговарял в арестантското помещение с М. А., а не с М. М.. Както бе посочено по-горе, съдът е възприел показанията на този свидетел, депозирани в съдебно заседание (НОХД, т. 3, л. 659-660). В тях свидетелят не конкретизира фамилията на съкилийника си, но подробно го описва по външен вид. След анализ на събраните в този смисъл доказателства, въззивният съд на стр. 44 от мотивите е отразил логичния си извод, защо приема, че се касае до М. А. А.. Имал е и фактическата възможност да съпостави даденото от свидетеля физическо описание на съкилийника си с това на М. А.. От друга страна, по-задълбочената съдебна мотивировка относно А. би била в противоречие с разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от НПК и би довела до разкриване самоличността на свидетеля, при наличните данни по делото за опити от страна на подсъдимите за натиск върху свидетелите.
В диспозитива на присъдата се посочват данни за самоличността на подсъдимите и се излага решението на съда по въпросите по чл. 301 от НПК. Той е единство между време и място на извършване на деянието, елементите от състава на престъплението и правната квалификация, онагледена и чрез номерацията на съответния текст в НК. Това единство е характерно и между мотиви и диспозитив. В диспизитива на присъдата въззивният съд е допуснал явна техническа грешка в цифровото изписване на правната квалификация, като е пропуснал да отрази т. 2 на чл. 199, ал. 2 (придружен с убийство), но текстово това квалифициращо обстоятелство изрично е отразено в описанието на двете деяния, обхванати от продължаваното престъпление, в същата част на присъдата. Изрично е записано текстово и цифрово и в мотивите, в частта за правната квалификация. При това, волята на съда по отношение на правната квалификация на извършеното престъпление е ясна и по никакъв начин техническият пропуск не е ограничил правото на подсъдимите на касационна защита.
Съгласно действащия НПК съдът не е обвързан при постановяване на съдебния си акт с предложенията на страните по вида и размера на наказанието. Не съществува такова обвързаност и при инстанционната проверка на присъдата, съобразно протеста или жалбата (чл. 335, ал. 4 от НПК). Видно от въззивния протест, прокурорът е предложил оправданите подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като им се наложи съответно наказание. Съответно наказание във връзка с извършеното престъпление и правната му квалификация е и доживотния затвор, предвиден в санкционната част на чл. 199, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НК. От друга страна, в пледоарията си пред АС – Велико Търново прокурорът е поискал от съда да им наложи „твърде сурови и тежки наказания лишаване от свобода“. По своята правна характеристика наказанието доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в местата за изтърпяване на наказанието (чл. 38а, ал. 1 от НК), а по своето фактическо естество е лишаване от свобода до края на живота на лицето, като изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода, поради което цитираният в пледоарията на прокурора израз, не може да обоснове произнасяне на съда по наказанието свръх петитума.
В мотивите апелативният съд е отделил близо тринадесет страници съображения по наказанието, наложено на четиримата подсъдими. Като отегчаващи отговорността обстоятелства е отчел изключително високата степен на обществената опасност на двете деяния, включени в продължаваното престъпление, изразила се в проявената особена жестокост, граничеща с садизъм, с оглед физическото издевателстване над двете жертви на преклонна възраст, умъртвени в къщите им чрез проникване с взлом в началото на денонощието, начина на причиняване на смъртта им, който значително е надхвърлил необходимото за сломяване на евентуална тяхна съпротива и особено мъчителния начин на лишаването им от живот с обездвижването на крайниците им и връзването им с кърпи през устните им, възпрепятстващо притока на въздух и довело до сравнително бързо, но не мигновено настъпване на смъртта им, през което време същите са изпитали особени мъки и страдание от настъпващата кончина. Със съответната тежест е отчетена и високата степен на обществена опасност на извършителите, извлечена от начина на умъртвяването на жертвите, съдебното им минало, лошите характеристични данни на хора, неполагащи общественополезен труд и занимаващи се само с кражби, очертани с липсваща критичност, консуматорски тип и поведение, нисък морален коректив, дисоциална нагласа, прекрачваща общоприетите законови и социални норми, с агресивна диспозиция в умерена степен и засилен стремеж към мъст спрямо лица, опитали да се оплачат за извършени от тях кражби на телефонни кабели. Законосъобразно с особена тежест е отчетена тежката криминогенна обстановка не само в П. регион, но и в цялата страна, като специално е акцентирано на грабежите спрямо възрастни и самотни хора. На всичко това, като смекчаващи отговорността обстоятелства са противопоставени младата възраст на извършителите (доколкото възраст в диапазона на 31 – 36 години може да се възприеме като такава), живота им на семейни начела и наличие на деца. На базата на посоченото, настоящата инстанция намира, че с наложеното на четиримата подсъдими наказание доживотен затвор ще се постигнат целите на генералната и специалната превенции, като не са налице предпоставки за индивидуализация на санкцията в по-лека за някой от осъдените подсъдими, доколкото съвместната задружна дейност на четиримата е единна и неделима, преследвайки общата цел да отнемат пари и други ценности.
Съгласно посочените съображения, жалбите от страна на подсъдимите Р. Ш., Ю. Р. М. М. и М. А. са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Срещу първоинстанционната оправдателна присъда спрямо петимата подсъдими не е била подадена въззивна жалба пред апелативния съд от гражданските ищци и частни обвинители С. М. и А. Т., както и от частния обвинител Й. Д.. Въззивното производство е било образувано единствено по протест на прокурора. Във връзка с това присъдата в гражданскоотхвърлителната и част е влязла в законна сила, поради което въззивната инстанция не е следвало да са поризнася по гражданския иск от страна на ищците С. М. и А. Т., осъждайки признатите за виновни подсъдими да им заплатят по 20 000.00 лв., ведно с разноските по делото за адвокатско възнаграждение и държавната такса. Поради това, касационните жалби на подсъдимите по отношение на гражданския иск са основателни, което налага въззивната присъда да бъде отменена в тази част.
Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 27 от 17.02.14 г., постановена по ВНОХД № 279/13 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, като ОТМЕНЯВА същата в гражданскоосъдителната и част, както и частта относно присъдените на гражданските ищци разноски и държавната такса.
ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата и част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..............................................

ЧЛЕНОВЕ:.................................................

..................................................