ОПРЕДЕЛЕНИЕ  №349   София, 07.06.2010 г.     Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и десета година в състав:                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:        Борислав Белазелков                                                 ЧЛЕНОВЕ:     Красимира Харизанова                                                                         Марио Първанов   като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 335 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Софийския апелативен съд от 08.04.2010 г. по ч.гр.д. № 40/2010, с което е отменено определението на Софийския градски съд от 05.02.2010 по ч.гр.д. № 7/2010 и е отхвърлено искането на К. за допускане на мерки за обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. Недоволен от определението е жалбоподателят К. , представляван от юрк. Костенарова, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за правното значение на срока за извършване на проверката по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответниците по жалбата Х. А. К. и “Е” ЕООД, София, представлявани от адв. К от САК, я оспорват, като считат, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, тъй като повдигнатият въпрос няма претендираното правно значение. В представеното определение по чл. 290 ГПК е разрешен друг правен въпрос във връзка с друг конкретен случай. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивнта инстанция не е под 1.000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че по искане на К. са наложени обезпечителни мерки за обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД срещу проверяваното лице и контролирани от него юридически лица. Процесните мерки са поискани въз основа на данни, събрани значително време след изтичането на сроковете по чл. 15, ал. 1 и 2 ЗОПДИППД.становените срокове в закона са преклузивни, от което следва, че след изтичането им събирането на съответни данни е осъществено не по надлежния ред и съответно такива данни не може да обосноват надлежно искане за допускане на обезпечителни мерки. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя съдържанието на обжалваното определение и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че в обезпечителното производство по ГПК има правно значение, по какъв ред са събрани доказателствата в подкрепа на бъдещия иск. Съгласно чл. 389, ал. 2 ГПК обезпечение се допуска по всички видове искове и искът по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД не може да представлява изключение. Съгласно чл. 391 ГПК обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или бъде представена гаранция по чл. 180 и 181 от ЗДД, като държавата и държавните учреждения са освободени от представяне на гаранция. Доказателствата в подкрепа на иска са тези, които са допустими по ГПК в исковото производство и ако представените не са достатъчно убедителни, обезпечението се допуска срещу надлежна гаранция, от която обаче държавата и държавните учреждения са освободени. Представеното решение на Върховния касационен съд по гр.д. № 369/2009 е постановено по реда на чл. 290 ГПК и има значение за уеднаквяване на съдебната практика. Разрешеният в него процесуалноправен въпрос не е идентичен с повдигнатия от касатора, но е свързан с него, тъй като в решението съдът е и приел, че фактите и обстоятелствата, които пораждат правото на държавата да отнеме имущество по ЗОПДИППД се доказват с допустимите по ГПК доказателствени средства, които се събират и проверяват в производството по предявения иск, а сроковете за предварителната проверка по чл. 15 ЗОПДИППД не преклудират възможностите за доказване нито погасяват правото на държавата да отнеме съответно имущество. Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а въпросът по жалбата – решен от касационната инстанция съгласно чл. 278, ал. 2 ГПК. Правилно и в съответствие с изискванията на закона първоинстанционният съд е приел, че “Е” ЕООД е контролирано самостоятелно от проверяваното лице и в неговото имущество са включени посочените ценни книжа. Дейността по чл. 3 ЗОПДИППД се претендира да е извършвана от проверяваното лице и чрез това търговско дружество поради което може да се направи предположение, че то е придобито от същата дейност. В този смисъл в обезпечителното производство не е необходимо да се обследват всички източници на доходи на търговското дружество, тъй като цялата дейност на дружеството в т.ч. и имуществото му са контролирани от проверяваното лице. Без значение е обстоятелството, че част от имуществото и по-специално акциите в “Общинска здравноосигурителна каса” АД са придобити от дружеството след проверявания период, тъй като тяхната цена е възможно да е изплатена със средства, придобити от дружеството през проверявания период. Последното обстоятелство дори изрично се твърди от ответниците в жалбата им срещу първоинстанционното определение. Що се отнася до закупените през 2003 и 2004 г. – преди проверявания период, акции в “Х” АД, ТЕЦ “М” АД и ПОД “Топлина, АД, за тях е трудно да се направи такова предположение. Несъмнено запорирането на имущество на търговското дружество затруднява неговата дейност (запорирането на оборотни средства в по-голяма степен, запорирането на основни средства – в по-малка степен). Наложеният запор върху притежавани от дружеството акции обаче не лишава дружеството от възможността да упражнява правата по тях (с изключение на правото на дивидент), то ограничава възможността тези акции да бъдат отчуждени и така да бъде намалено имуществото на дружеството. Доколкото някоя от наложените обезпечителни мерки е възможно да се окаже неоснователна и от това са последвали вреди за ответника, той може да ангажира отговорността на ищеца за обезщетение по чл. 403 ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение   ОПРЕДЕЛИ:   ДОПУСКА касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд от 08.04.2010 г. по ч.гр.д. № 40/2010. ОТМЕНЯ определението на Софийския апелативен съд от 08.04.2010 г. по ч.гр.д. № 40/2010 в частта, в която е отхвърлено искането на К. за допускане на запор върху притежаваните от “Е” ЕООД 4.195.216 броя акции в “Общинска застрахователна компания” АД, София, ЕИК 121265177, 700.000 броя акции в “Общинска застрахователна каса” АД, ЕИК 200140730 и 291.400 броя компенсаторни записи от емисия BG 91ZAPIS072 за сумата 57.988,60 лева за обезпечение на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД. ДОПУСКА за обезпечение на бъдещия иск на К. по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД срещу Х. А. К. от София и “Е” ЕООД, София чрез налагането на запор върху притежаваните от “Е” ЕООД, София 4.195.216 броя акции в “Общинска застрахователна компания” АД, София, ЕИК 121265177, 700.000 броя акции в “Общинска застрахователна каса” АД, ЕИК 200140730 и 291.400 броя компенсаторни записи от емисия BG 91ZAPIS072 за сумата 57.988,60 лева. ОСТАВЯ В СИЛА определението на Софийския апелативен съд от 08.04.2010 г. по ч.гр.д. № 40/2010 в частта в останалата част.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.