Р Е Ш Е Н И Е № 170 гр.София , 25 май 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 306/2015 г.и за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана лично от подсъдимия А. А. С. срещу решение от 13.01.2015 г., постановено по внохд №347/2014 г. по описа на Апелативен съд-В.. В жалбата се твърди,че подсъдимият не е автор на престъплението ,в извършването на което е бил признат за виновен, а ,че извършител е неговия брат А. А., както и че адвокатът му го е принудил да се признае за виновен ,защото в противен случай ще му се наложи наказание 15 години лишаване от свобода и това е била причината той да се съгласи. Моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Постъпило е възражение от П. К. Д.-частен обвинител и граждански ищец, в което се застъпва становище за недопустимост на касационната жалба. Моли се ,в случай, че същата бъде приета за допустима, тя да бъде оставена без уважение, тъй като решението на апелативния съд е законосъобразно и правилно ,а наложеното наказание на подсъдимия справедливо. В съдебното заседание пред ВКС, служебно назначеният защитник на подсъдимия С.-адв.Н. счита , че са били допуснати съществени процесуални нарушения при водене на досъдебното производство, както и на съдебното следствие, поради което моли да бъде отменена постановената от Варненски окръжен съд присъда, съответно решението на апелативния съд, който я потвърждава и делото върнато за ново разглеждане. Частният обвинител и граждански ищец П. Д. и нейният повереник –адв.Д.,редовно призовани не се явяват.В подадена от Д. писмена молба се сочи, че се поддържат всички доводи, изложени във възражението и се моли да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита ,че не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК,поради което предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а решението на АС-Варна- в сила. Реализирайки правото си на последна дума,подсъдимият заявява,че не е извършил инкриминираното му престъпление и моли делото да бъде разгледано отново. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №85 от 08.10.2014 г., постановена по нохд №1022/2014 г., Варненски окръжен съд, НО е признал подсъдимия А. А. С. за виновен в това, че на 07.02.2014 г.- 25.02.2014 г. в [населено място], общ./населено място/, обл./населено място/, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 2800,20 лв. от владението на П. К. Д., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежът е придружен със средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на горен ляв крайник, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3 пр.2 и т.4 във вр.с чл.198 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 и чл.58а ал.1 от НК го е осъдил на осем години лишаване от свобода,при първоначален строг режим,в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Постановено е на основание чл.70 ал.7 от НК подсъдимият С. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието, наложено му с протоколно определение от 28.06.2013 г.по чнд №788/2013 г. по описа на ВОС в размер на една година,един месец и седемнадесет дни лишаване от свобода. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия, считано от 26.02.2014 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати на П. Д. сумата от 2800,20 лв.- обезщетение за имуществени вреди, сумата от 3500 лв.- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 25.02.2014 г. до окончателното изплащане на сумите, както и 776 лв.-разноски, направени от гражданския ищец и частен обвинител. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства,а също така е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, включително и д.т. върху уважените граждански искове. По жалба на подсъдимия С., пред Варненски апелативен съд е било образувано внохд №347/2014 г.,приключило с решение №7 от 13.01.2015 г.,с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло. Настоящият касационен състав приема жалбата за допустима, доколкото отразените в нея оплаквания могат да се свържат с касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК. Жалбоподателят-подсъдим е подал лично жалбата си и предвид обстоятелството, че същият е с начално образование, не би следвало към съдържанието на неговата жалба да се поставят такива изисквания , каквито биха се поставили към жалба, изготвена от професионален защитник. Предвид обстоятелството,че производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, твърдението в жалбата на С. , че не е автор на деянието и че е бил принуден да признае фактите по обвинението, може да се разгледа единствено на базата на касационното основание-съществено процесуално нарушение, което да се е изразило в провеждането на диференцираната процедура при липса на подкрепеност на самопризнанието от доказателствата по делото и при липса на свободно формирана воля от страна на жалбоподателя. Касационната жалба, макар и допустима, разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Авторството на инкриминираното на подсъдимия деяние е част от фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и самопризнати от него по реда на чл.371 т.2 от НПК. Оспорването на авторството по същество представлява оттегляне на самопризнанието, което е процесуално недопустимо пред касационната инстанция. Съгласно ТР №1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК е постановяването на определението на първостепенния съд по чл.372 ал.4 от НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело/, защитата на подсъдимия остава ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. Както беше посочено и по-горе, при провеждането на диференцираната процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения, изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния протокол от 08.10.2014 г. сочи, че изявлението на подсъдимия А. С., че желае да се проведе съкратено съдебно следствие и признанието на фактите по обвинителния акт, са извършени доброволно и в присъствието на служебно назначен адвокат, срещу чиято защита подсъдимият не е възразил. Наред с това, съдът изрично е разяснил правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и го уведомил ,че направеното от него самопризнание и събраните на досъдебното производство доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата /л.21 от съд.дело/. При това положение, следва да се приеме, че самопризнанието по чл.371 т.2 от НПК е било резултат на самостоятелно формирана воля у подсъдимия, тъй като същият е бил напълно наясно с последиците от него. Както правилно е отбелязал и апелативния съд, по делото не са налице каквито и да е било данни за липсата на доброволност при изразяване на съгласие от страна на подсъдимия за разглеждане на делото при условията на чл.371 т.2 от НПК, нито пък ,че същият не е разбрал характера на процедурата, при която делото е било разгледано. Оттук насетне на преценка подлежи и подкрепеността на самопризнанието на подсъдимия от доказателствата, събрани на досъдебното производство, защото ако такава подкрепеност липсва, съдът е длъжен да не допуска провеждането на съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, а да премине към разглеждане на делото по общия ред. В настоящият случай е налице подкрепеност на самопризнанието на подсъдимия А. С. от доказателствата, събрани на досъдебното производство. Тя се извежда от корелативната връзка между информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Д. и А. , данните от протоколите за оглед на местопроизшествие и от протокола за претърсване и изземване и от резултатите от ДНК експертиза на веществени доказателства,установила кръв с ДНК профила на пострадалата П. Д. по десния ръкав на якето на подсъдимия, данните от СМЕ на веществени доказателства, за това, че намереният косъм, защипан на ципа по предния ляв външен джоб на якето на подсъдимия по морфологични белези е сходен с космите от главата на Д., както и от данните от изготвената трасологичната експертиза . С оглед на изложените съображения, съдът не намира да е налице касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК, поради което претенцията на подсъдимия за отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане не може да бъде удовлетворена,а жалбата му следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №7 от 13.01.2015 г.,постановено по внохд №347/2014 г. по описа на Варненски апелативен съд, НО. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/