Р Е Ш Е Н И Е № 140 София, 20.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :БИЛЯНА ЧОЧЕВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА при участието на секретаря ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 517 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. И. Д. срещу решение № 79/ 14.04.2016 г. по внохд № 97/16 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата и допълнението към нея са изложени съображения за допуснати процесуални нарушения, водели до неправилно приложение на материалния закон с осъждането на касатора по недоказано обвинение. По същество подс. Д. оправя искане да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че съдебният акт не страда от приписаните му пороци, поради което следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение, установи следното: С присъда № 1/ 14.01.2016 г. по нохд № 109/2015 г. Окръжният съд в гр. Добрич признал подсъдимия Д. Д. за виновен в това, че на 19.09.2013 г. съхранявал на преносим компютър „Т.” информация за съдържанието на платежни документи- 29 бр. банкови карти, поради което и на основание чл. 249 ал.4, вр. ал.3 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от една година, чието изтърпяване отложил по реда на чл. 66 от НК за срок от три години. С атакуваното решение Варненският апелативен съд потвърдил присъдата. Жалбата е неоснователна. Основното оплакване на жалбоподателя- че въззивното решение дословно възпроизвежда мотивите на първоинстанционната присъда и не съдържа отговор на направените от него възражения за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения- е лишено от фактическо основание. Варненският апелативен съд е изпълнил задълженията си на въззивна съдебна инстанция, като е извършил проверка на атакувания пред него съдебен акт и е изложил достатъчни по обем съображения за решението си да потвърди присъдата. На лист. 4 и 5 от мотивите си, съдът е отговорил на всички възражения на жалбоподателя, както вменява разпоредбата на чл. 339 ал.2 от НПК. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при претърсването и изземването на вещи от дома му, в частност при изземването на преносимия компютър. Това процесуално-следствено действие е извършено при спазване на изискванията на чл. 162 ал.1 от НПК, в присъствие на поемни лица и на обитателите на дома- подсъдимия и неговия баща. То е осъществено при условията на неотложност, като изготвеният протокол е одобрен от съдия от Окръжен съд Добрич в законовия срок и е годно писмено доказателствено средство. В протокола изчерпателно са изброени всички иззети вещи, в това число преносимия компютър марка „Т.”, индивидуализиран с фабричния му номер и захранващата батерия. Липсват каквито и да било данни, че разследващият полицай е разглобил компютъра и се установила липсата на хард диска, поради което тези твърдения на подс. Д. са изцяло несъстоятелни. Не може да се сподели и възражението, че при претърсването и изземването е следвало да присъства специалист- технически помощник, както изисква чл. 162 ал.6 от НПК, защото такъв не е необходим при изземване на компютъра в неговата цялост и приобщаването му като веществено доказателство по делото. На л.13 от т.2 на ДП е приложен протокол за оглед на веществени доказателства, при който са участвали както поемни лица, така и експерт- технически помощник. Именно тогава е извършен оглед на съдържанието на компютъра, като върху оптичен носител е снета информацията на твърдия диск и е прехвърлена върху друг, т.нар „огледален диск”. На хартиен носител е снета информацията, съдържаща се във файловете на компютъра в папки „Скайп”. Поради това и настоящата инстанция се солидаризира със заключението на апелативния съд, че на ДП не са допуснати нарушения при изземването на веществените доказателства, съотв. при изземването на компютърните информационни данни. Спазени са разпоредбите на чл. 163 ал.7 и ал.8 от НПК. Неоснователни са и възраженията на касатора за неправилно приложение на материалния закон поради осъждането му при липса на доказателства относно авторството на деянието. Обективният и пълен анализ на доказателствата по делото, направен от апелативния съд, сочи на безспорна установеност на всички правно релевантни факти. Въз основа на заключенията на изслушаните по делото компютърна, програмно- техническа и графологична експертизи, съпоставени с показанията на свидетелите К. и Г. и с писмените доказателства, съдът е обосновал убедително извода за безспорна установеност на авторството на подс. Д. Д.. Внимателно са изследвани неговите обяснения и показанията на баща му, но съдът е отказал да ги кредитира с доверие, като е изложил аргументи за противоречието им с останалите доказателствени източници. Настоящият касационен състав изцяло се солидаризира със заключението за безспорна установеност на факта, че Д. Д. е съхранявал данни от инкриминираните платежни инструменти на ползвания от него компютър и ги е използвал при он-лайн търговия на стоки, поради което правилно е ангажирана наказателната му отговорност за извършено престъпление по чл. 249 ал.4, вр. ал.3 от НК. В касационната жалба не се съдържат съществени възражения по правото, различни по съдържание от наведените пред въззивната инстанция, които тя е обсъдила в пълнота. Върховният касационен съд не намери основания за отмяна на съдебния акт и оправдаване на касатора, поради което прие, че същият следва да бъде оставен в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 79/ 14.04.2016 г. на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 97/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: