Ключови фрази
Частна касационна жалба * местна подсъдност


3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 504

С., 14.06.2012 г.


Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закритото заседание на двадесет и девети май през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.д. № 513/2011 година

Производство по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 във вр. чл. 121 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на застрахователно акционерно дружество [фирма], [населено място] против определение № 434 от 18.03.2011 г. по ч.гр.д. № 228/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 107 от 12.11.2010 г. по гр. дело № 107/2010 г. на Смолянския окръжен съд. С последното е отхвърлено като неоснователно възражението на ответника и настоящ жалбоподател за отвод на местна неподсъдност на предявения срещу него иск по чл.226, ал.1 КЗ и за изпращане на делото на компетентния според него Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното определение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касация на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е обосновано с твърдението за противоречиво разрешавания процесуалноправен въпрос за местно компетентния първоинстанционен съд при искове срещу множество ответници, предявени на различно правно основание и при условията на евентуалност.
Ответниците по касация физически лица не са ангажирали становище по допустимостта на касационното обжалване.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд приел, че с оглед предявените в евентуално съединение искове за обезщетяване на вреди, настъпили от ПТП против застрахователя и прекия извършител на деликта са налице множество подсъдности и изборът на местно компетентен съд, съобразно разпоредбата на чл. 116 ГПК принадлежи на ищците. Тъй като в случая избран от тях бил Смолянският окръжен съд, то този съд е и местно компетентен да разгледа спора.
Преценени, мотивите на обжалвания акт налагат извода, че така поставения въпрос отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като разрешаването му пряко обосновава обжалвания правен резултат. Налице са и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като с посочените и приложени Определение № 735 от 21.12.2009 г. по ч.т.д. № 687/2009 г., І т.о.; Определение № 181 от 08.02.2011 г. по ч.т.д. № 984/2010 г., ІІ т.о.; Определение № 3 от 06.01.2010 г. по ч.т.д. № 770/2009 г., ІІ т.о. и Определение № 159 от 14.03.2009 г. по ч.т.д. № 20/2009 г., ІІ т.о. на ВКС е прието противното на изложеното от въззивния съд разбиране за това, че в случаите на евентуално съединяване на искове не се касае за иск срещу ответници от различни съдебни райони, а за различни искове, предявени на различно правно основание, като по отношение на иска срещу застрахователя е неприложим чл. 115 ГПК, тъй като заплащането на застрахователното обезщетение произтича от договорно правоотношение, независимо, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на деликвента. Следователно, налице са и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК, поради което въззивното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По същество частната жалба е основателна.
Производството по делото е образувано по предявени при условията на евентуалност пряк иск по чл.226 КЗ срещу застрахователя и настоящ жалбоподател като предпочитан ответник и иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента – причинител на ПТП, при което загинал наследодателят на ищците. При така предявените искове незаконосъобразно въззивният съд е приел, че компетентен да се произнесе по правилата на местната подсъдност е избраният от ищците Смолянски окръжен съд, който е съдът по местоизвършването на деянието – чл.115 ГПК, като същевременно е посочено, че в неговия съдебен район е и седалището на делинквента – чл.116 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, израз на която са и цитираните от частния жалбоподател съдебни актове на ВКС, според която при искове срещу двама ответници, предявени на различно правно основание при условията на евентуалност, местната подсъдност следва да бъде съобразена с главния иск при приложимост на разпоредбата на чл.105 и чл.108 ГПК, а в случая това е Софийски градски съд, в чийто район се намира седалището на застрахователя, ответник по главния иск.
Като е приел за приложими разпоредбите на чл.115 и чл.116 ГПК, въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени, а делото да се изпрати по компетентност на Софийски градски съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯВА определение № 434 от 18.03.2011 г. по ч. гр. дело № 228/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 107 от 12.11.2010 г. по гр. дело № 107/2010 г. на Смолянския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 107/2010 г. на
Смолянския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: