Р Е Ш Е Н И Е № 70 гр. София, 15.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Чочева ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева 2. Бисер Троянов при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Михайлова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 160 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия И. А. К. против решение № 178 от 12.12.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 479/2015 г. В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК. Твърди се несъставомерност на деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК поради отсъствието на квалифициращ признак и явна несправедливост на наказанието, тъй като не били отчетени в достатъчна степен обстоятелствата, смекчаващи отговорността на подсъдимия. Направено е искане за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 1 НК, както и за намаляване на наказанието. В съдебно заседание защитникът (адв. В.) поддържа само касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наложеното наказание, поставяйки акцент върху смекчаващите обстоятелства, които счита, че имат превес над отегчаващите отговорността обстоятелства. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че липсва касационно основание, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 69 от 21.08.2015 г. на Пловдивския окръжен съд по н. о. х. д. № 1571/2015 г. подсъдимият И. А. К. е признат за виновен в това, на 18.08.2015 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, без надлежно разрешително и с цел разпространение, да е държал високорискови наркотични вещества – марихуана, с общо нето тегло от 502.515 гр., на обща стойност 3012,69 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева (двадесет хиляди) лева. Съдът е определил затворническо заведение от закрит тип и първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; приложил е чл. 59 НК; разпоредил се е с веществените доказателства; в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 178 от 12.12.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 479/2015 г. присъдата е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна по съображенията, изложени в нея. Доводът за несъставомерност на деянието по чл. 354а, ал. 2, т. 4 НК поради отсъствието на квалифициращия признак – деецът „на публично място” да държи с цел разпространение наркотични вещества, е напълно неприемлив. Подсъдимият е бил осъден за престъплението, за което е имал обвинение. То не е включвало посочения от жалбоподателя признак, а правната квалификация по наказателния текст, възприета и от съда по същество, е обусловена от установеното по делото обстоятелство, че деянието е било извършено от подсъдимия К. при условията на опасен рецидив. Претендираната правна квалификация в по-леко наказуемия състав на престъплението по чл. 354а, ал. 1 НК, не може да бъде възприета. В конкретния случай обаче материалният закон действително е бил неправилно приложен, но по съвсем други съображения. Пловдивският апелативен съд, чиито предели на проверка обхващат изцяло правилността на присъдата според разпоредбата на чл. 314 НПК, незаконосъобразно е потвърдил наличието на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК при възприетите фактически положения за неразрешеното държане от подсъдимия на марихуана по едно и също време (на 18.08.2015 г.), макар и на различни места – една част от предмета на престъпление в лек автомобил, а друга част - в избено помещение. Очевидно е, че няма отделни деяния, които в своята цялост да формират продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Най-малкото, липсват деяния, които да са разделени помежду си във времето – всяко от тях да е извършено през (непродължителен) период от време. Подсъдимият К. е извършил едно деяние, което покрива всички съставомерни признаци по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК в обективно и субективно отношение. С оглед правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК нарушението на закона може да бъде поправено и от Върховния касационен съд с преквалифициране на деянието по този текст от Наказателния кодекс, доколкото няма съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, по което подсъдимият К. се е защитавал. Въззивното решение следва да бъде изменено в посочения смисъл. Неоснователно се претендира явна несправедливост на наложеното наказание – касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанието лишаване от свобода е било индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК в размер под средния, предвиден в санкцията за извършеното престъпление, и съответно – законосъобразно намалено с една трета според изискванията на чл. 58а, ал. 1 НК, а размерът на наказанието глоба е определен на възможния най-нисък предел. При индивидуализацията, Пловдивският апелативен съд е взел предвид цялата съвкупност от доказани по делото смекчаващи отговорността обстоятелства със значение за справедливостта на наказанието. Нито са били игнорирани, нито е била подценена относителната тежест на обстоятелствата, относими към личността на подсъдимия К., в т. ч. промяната в семейното му положение предвид раждането на дете и необходимостта от полагане на родителски грижи, върху които отново се набляга от страна на жалбоподателя. Адекватно са били отчетени признанието веднага след задържането, обективно демонстрираното съжаление и критичност, осъществяваната трудова дейност. Тяхното преобладаващо влияние е мотивирало и избора на конкретния размер на наказанието, определено по чл. 54 НК. Не са убягнали обаче от вниманието на съда, а в съгласие с действителната им тежест са били отчетени и отегчаващите отговорността обстоятелства – спецификата в предходното престъпно поведение с предмет отново високорискови наркотични вещества (опит за контрабанда на повече от 600 гр. хероин), които правилно са били интерпретирани като данни за повишена степен на обществена опасност на дееца; срокът между извършеното престъпление и освобождаването от затвора, разкриващи подчертана упоритост в престъпните прояви на подсъдимия К.. Сам по себе си фактът на предишното осъждане, обуславящо квалифициращото обстоятелство – опасен рецидив, не е било повторно съобразявано при индивидуализация на наказанието в противоречие с предписаното в чл. 56 от НК. Ето защо липсва неоправдано завишаване по размер на наказанието лишаване от свобода. Размерът на наказанието глоба държи сметка и за имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимия съгласно разпоредбата на чл. 47 НК, а съвкупната санкция отговаря на необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 178 от 12.12.2015 г. на Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 479/2015 г., като преквалифицира престъплението на подсъдимия И. А. К. по чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” НК и го оправдава по обвинението да е извършено и при условията на чл. 26, ал. 1 НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Настоящото решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: